Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крах чёрных гномов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ростислав Самбук

Заглавие: Крахът на черните джуджета

Преводач: Лиляна Райнова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1980

Редактор: Майа Драгнева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Владимир Коновалов

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815

История

  1. — Добавяне

Последните дни бяха тежки за Карл Кремер: трябваше да възстанови връзката, прекъсната след провала на Марлен Пелц.

Още в Москва Кремер си беше спомнил, че в Дрезден работи Щекер — фелдфебелът беше казал на Катруся, че ще го преместят тук.

Фелдфебел Щекер! Прекрасен човек, с когото съдбата беше срещнала Катруся в Лвов. Неведнъж девойката му беше разказвала тази история, той я знаеше не по-лошо от нея: Щекер им даваше такава информация, за която можеше само да се мечтае.

Ето какво се беше случило. С помощта на познат гестаповец Кирилюк назначи Катруся в железопътната комендатура.

Веднъж комендантът майор Шумахер й даде да препечата строго секретно съобщение. Само един поглед беше достатъчен, за да се разбере колко важен е документът. Катруся отпечата не едно, както обикновено, а две копия, скри второто под блузката си, а смачканите индига хвърли в кошчето за боклук.

Майорът сам свери препечатаното с оригинала. След това извика изпълняващия длъжността началник-канцелария фелдфебел Щекер и му заповяда да го изпрати със секретната поща.

— Сам свършете тази работа, съобщението е много важно — дочу Катруся, като затваряше вратата след себе си.

Девойката продължи работата си, като се стараеше с нищо да не издава вълнението си. С нетърпение чакаше обедната почивка, когато комендантът и Щекер щяха да си отидат, за да позвъни на Петро и да си уговорят среща. Накрая очакваното време настъпи. Катруся повика кола за коменданта и отново се наведе над книжата, като се правеше, че има неотложна работа. Ей сега ще скръцне вратата, през приемната ще мине фелдфебел Щекер — съвсем побелял, с уморено, осеяно с бръчки лице. Както обикновено, ще се поспре край бюрото й, ще се осведоми за здравето й, ще се пошегува нещо и ще се отправи към столовата. Ето, вратата изскърца, но не се чуват крачките на фелдфебела. Без да вдига глава, Катруся слага нов лист в пишещата машина.

— Моля ви, елате при мен, фройлайн Кетхен — каза Щекер.

— Аз? При вас? — попита смутено тя.

Щекер стоеше на прага и внимателно я гледаше. Тя изведнъж си спомни, че на излизане майор Шумахер не й се усмихна както обикновено. Може би така й се е сторило? Какво чудно има в това, че фелдфебелът я вика при себе си, нали и това се е случвало… — мъчи се да се успокои Катруся. Струва й се, че върви по въже, опънато над пропаст.

Щекер покани Катруся да седне, излезе в приемната, заключи външната врата и се върна. Седна на стола до Катруся и като я гледаше внимателно, попита:

— Фройлайн Кетхен, къде скрихте третия екземпляр от секретното съобщение?

Катруся изстина. Събра всичките си сили и отговори със запъване:

— Господин фелдфебел, как може да се шегувате така?! Зная какво значи секретен документ…

— Още по-лошо, щом знаете какво е секретен документ и как трябва да се отнасяте към него. — Щекер извади от бюрото двете грижливо изгладени индига.

Катруся разбра, че всичко е загубено, но продължаваше да държи на своето:

— Сигурно са се били слепили… Аз напечатах два екземпляра, както ми беше заповядано.

— Човек не трябва да бъде експерт — усмихна се Щекер, — за да види, че отпечатъците върху едното индиго не са така ясни, както върху другото.

— Не разбирам как е станало… — смутено каза Катруся след дълга пауза. Нищо по-добро не й идваше наум. Фелдфебелът ей сега ще се обади по телефона, ще долетят гестаповците, ще намерят листа, който я изгаря в момента като въглен…

По-скоро да се отърве от него?! Безполезно е: в ръцете на Щекер е второто индиго. Ще проучат кои са познатите й. И ще попаднат на Кремер. Боже мой, как не помисли за това по-рано?! Нали я препоръчаха на коменданта по молба на Карл Кремер.

На Катруся й прилоша. Силите й я напуснаха. Глупава хлапачка! Точно така помисли за себе си: хлапачка… Да се провали!… А толкова строго я предупреждаваха — за разузнавача няма дребни неща, трябва да мисли за всичко, трябва да обмисля всяка своя крачка! А тя… хвърли индигата в кошчето и веднага забрави за тях.

katrusia.png

„На всяка цена трябва да предупреди Петро“ — реши се на отчаяна стъпка. Ще отвлече вниманието на фелдфебела, после три крачки и е в приемната. Ще затвори след себе си вратата и ще спусне райбера. Сама не може да се спаси, защото Щекер заключи външната врата, но ще успее да позвъни на Петро.

Катруся се престори, че губи съзнание.

— Дайте ми вода — помоли, задъхвайки се, и щом фелдфебелът се обърна с гръб към нея, тя се хвърли към вратата.

— Няма да стане, фройлайн Кетхен — препречи й пътя Щекер. — А и райберът едва се крепи…

Прехапала устни, девойката с омраза гледаше фелдфебела.

— Какво искате от мене?!

Гледайки я в очите, Щекер мълчаливо смачка второто индиго, хвърли го в пепелника и го запали. Това беше така неочаквано, че девойката съвсем се обърка. С недоумение наблюдаваше как се стапя в огъня черната топка индиго.

След малко в пепелника остана купчинка сива пепел. Щекер я духна и каза:

— Бъдете по-внимателна, фройлайн Кетхен, и не допускайте повече такива грешки.

Катруся мълчеше. Какво е това? Тънка провокация или неочаквана помощ?…

— Докато мислите над случилото се, ще отида да обядвам. Няма да се връщам следобед. До утре! — усмихна се Щекер и без да бърза, тръгна към изхода.

— Кой сте вие?! — попита, запъвайки се, Катруся с чужд глас.

— Фелдфебел Щекер — спря се той пред вратата.

— Не това… Исках да попитам какъв сте?… Е… Защо постъпихте така?

— Помислете! Хубавичко си помислете! Понякога това е необходимо…

Още веднъж й кимна и излезе.

Катруся сложи в машината чист лист и дълго седя неподвижно. Беше ясно едно: трябва час по-скоро да се посъветва с Петро. Ако е провокация, срещата с Кирилюк не променя нещата: и без това Гестапо знае за познанството им. Набра телефонния номер на Петро и се уговори да се срещнат след работа.

Петро разбра, че се е случило нещо необикновено, и реши да я посрещне с кола. Като изслуша объркания разказ на Катря, каза на шофьора:

— Федя, карай извън града. Не бързай много — трябва да помислим.

Когато излязоха от града, Петро помоли Катруся:

— Покажи ми този лист.

Поруменяла от смущение, Катруся се обърна и извади от корсажа си лист хартия. Без да се обръща, го подаде на Кирилюк.

— Можем ли да бъдем уверени, че не са ти подхвърлили фалшив документ? — попита той, като прочете внимателно копието от съобщението.

— Не, съобщението не е фалшиво — решително каза девойката. — Както и в предишните, и тук се потвърждават някои факти, които са ми известни, например за дислокацията на току-що пристигналия танков корпус в района на Одеса; сведенията за броя на локомотивите и вагоните в нашия възел също са верни. Гестаповците не знаят какво ни е известно и какво — не и непременно щяха да сгрешат нещо, ако съобщението беше фалшиво.

— Правилно — потвърди Петро, размишлявайки. — Документът не е фалшив. Но може би са решили да пожертват тези сведения, за да ни разкрият.

— После могат да се прегрупират — каза мнението си Федя Галкин. — Ще съобщим, че танковият корпус сега е в Одеса, а те ще го прехвърлят някъде в Прибалтика…

— Какво приказваш! — възрази Катруся. — Помисли си само какво значи да се прехвърли цял танков корпус от един район в друг!

— И така, можем да направим първите изводи — каза Петро. — Ясно, документът не е фалшив. Не е логично и да е подхвърлен нарочно от гестаповците. Следователно тези две версии отпадат. Значи има нещо друго… Катруся, разкажи ни нещо по-подробно за твоя фелдфебел.

Но какво можеше да им разкаже Катруся? Щекер е възрастен, в общи линии необщителен, даже затворен в себе си човек, но към нея винаги се е отнасял добре. Разбира се, никога не е могла да си представи, че ще се държи така… И Катруся отново най-подробно разказа за разговора си с Щекер.

— Трудна задача — въздъхна Петро, — но от всичко личи, че си се сблъскала с честен човек, а може би и с… Какво точно ти беше казал на сбогуване? Че е добре да си помислиш, че понякога е необходимо човек да мисли… Това не е ли намек?

— Тогава нищо не можах да разбера — призна девойката.

— Хайде да обсъдим поведението му — каза Петро. — Фелдфебелът, който е задължен строго да пази военната тайна, забелязва, че някой е напечатал един екземпляр повече от много важен документ. Да допуснем, че не е свързан с Гестапо и няма поръчение да следи Катруся. Как би постъпил в такъв случай всеки хитлерист? Без съмнение, веднага ще съобщи на своя началник, знаейки, че ще получи немалка награда. Така ли е?

— Безусловно — потвърди Галкин.

— Добре, да помислим по-нататък. Но фелдфебелът не само се отказва от наградата, а постъпва доста рисковано… Ако разберат за това, ще го съди военен съд. Очаква го разстрел. Фелдфебелът не е млад, има опит и, разбира се, знае всичко това. Но не издава Катруся и сам унищожава уликата срещу нея. Излиза, че той е…

— Добър човек — завърши Катруся.

— А може би и…

— Сега ще кажете, че е и комунист. Не мога да повярвам — енергично заклати глава Галкин. — Досега не ми се е случвало да ги срещна…

— Считай, че просто не ти е провървяло. Не си мисли, че всички са фашисти… Ти, Катруся, ще трябва да поговориш още веднъж с фелдфебела… От това опасността няма да се увеличи, а може да спечелим много. Сега да се връщаме. Утре имаме радиовръзка, а и хората на Дорошенко ще ни чакат. Заремба предупреди, че те трябва да доставят в града взрив.