Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (24)

Бяха предупредили Кирилюк да се свърже с Щекер в Дрезден само в краен случай, защото, от една страна, това заплашваше организацията на немските другари, към която вероятно принадлежеше Щекер, а от друга — изпълнението на задачата, с която беше натоварен Кирилюк.

Такъв „краен случай“ беше настъпил сега.

Отначало Карл мислеше да възложи на Рехан издирването на фелдфебела. После се отказа. Кой знае как би се държал Руди! Кремер не се съмняваше, че в случай на провал оберщурмфюрерът ще назове още при първия разпит всички, от които Кремер се е интересувал по един или друг повод.

Чрез Рехан Карл научи само адреса на комендатурата.

Като я наблюдава известно време, Кремер се убеди, че на описанията на Катруся отговаря само един човек и неговият маршрут е неизменен.

Веднъж Карл го настигна на пустата улица и като се изравни с него, попита:

— Фелдфебел Щекер?

— Да, слушам ви.

— Помолиха ме да ви предам много поздрави от фройлайн Кетхен.

Фелдфебелът внимателно го погледна.

— Извинете, не ви разбирам.

— Катря и досега си спомня с благодарност как сте я избавили от индигото.

— А-а… Не си струва да си спомняме… Дребна работа.

— Непременно трябва да поговоря с вас.

— Момент — прекъсна го Щекер. — Имате ли възможност утре в осемнадесет часа да бъдете на площад „Единство“ пред кино „Одер“?

— Да, разбира се.

— Ще ви чакам край входа на киното.