Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крах чёрных гномов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ростислав Самбук

Заглавие: Крахът на черните джуджета

Преводач: Лиляна Райнова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1980

Редактор: Майа Драгнева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Владимир Коновалов

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815

История

  1. — Добавяне

Застуди се. Из дрезденските улици се разхождаше вятърът, разнасяше жълтите окапали листа, смъкваше шапките. Карл Кремер наблюдаваше от прозореца на хотела как вятърът си правеше шеги с минувачите. Беше в добро настроение: вчера му позвъни фрау Ирма. Канеше го на вечеря: ще бъде в съвсем интимна компания — може да потанцува, да поиграе на карти. Карл с удоволствие прие поканата, но се осведоми как ще се отнесе към присъствието му на вечерята Фон Вайганг.

Фрау Ирма се засмя:

— Вие сте приятел на нашия дом — каза тя с укор.

— Групенфюрерът заема такъв пост, че невинаги може да се ръководи от личните си симпатии…

— Е, щом мислите така — разсърди се фрау Ирма, — трябва да ви кажа, че Зигфрид сам ме помоли да ви се обадя.

— Много ми е приятно да чуя това, но, ей богу, не разбирам с какво съм заслужил такава чест.

— Не се преструвайте, драги, знаете много добре, че Зигфрид се отнася към вас като към син. А за себе си няма да говоря…

Карл остави слушалката и дълго се разхожда из стаята, пушейки цигара след цигара. Когато скоро след пристигането си се срещна с Вайганг, Карл забеляза, че той не изрази шумно радостта си, но беше много любезен и с целия си вид показваше колко му е приятно да види отново племенника на своя приятел. Това радушно посрещане учуди Карл и го накара да застане нащрек. По-рано, в Лвов, когато Кремер беше постоянен гост на техния дом, Вайганг рядко проявяваше симпатиите си към него.

Интуицията му подсказваше, че нещо се крие зад това. Поканата и тонът на фрау Ирма потвърждаваха предположението му. Но той не можеше да разбере какво.

Днес в два часа Кремер имаше среща. Още с пристигането си в Дрезден изпрати писмо до поискване. Обикновено писмо — с поздрави, благопожелания и семейни новини. Чрез него Карл съобщаваше за пристигането си. А оня ден получи отговора: на бижутера Карл му предлагаха да купи сребърни прибори за храна. Можеше да ги види всеки ден от два часа следобед — посочваше се неверен адрес, истинския Карл беше запомнил още в Москва. „Центърът ме вика, има нещо срочно!“

Малко след един часа̀ Карл излезе — прииска му се да се поразходи из Дрезден.

Изложил лице на силния вятър, бавно тръгна към Алтщат. На моста вятърът така шибаше, че човек можеше да върви само приведен. Но в тесните и криви улички на стария град нямаше къде да се развихри, само на пресечките се промъкваше крадешком и с удвоена ярост връхлиташе върху минувачите. Хората вдигаха яки и се увиваха в шаловете си, а на Карл, кой знае защо, през цялото време му беше топло — с наслаждение подлагаше на вятъра гърдите си, покрити само с леко копринено шалче.

Кремер се разхожда близо час, после свърна в тясна улица с високи, потъмнели от времето къщи. С вдигната яка, приведен, той крачеше, без да бърза.

razhodka.png

До входа на старата пететажна къща стояха с гръб към вятъра двама мъже. Единият — с кожено палто, другият — с широко пардесю. Като влизаше във входа, Карл улови внимателния поглед на мъжа с коженото палто.

Те не се харесаха на Карл и той ускори крачки. Не, не може така, става прекалено страхлив. Ако във всеки срещнат вижда гестаповец, по-добре ще е веднага да се предаде.

Апартамент номер четири, на втория етаж. Вратата вдясно. На нея трябва да има пощенска кутия, от която да стърчи списание със синя корица. Това е условният знак: всичко е наред, може да влизаш.

Кремер изкачи последното стъпало и погледна вдясно. Изписана с бяло цифра четири, бронзова табелка с името и… празна пощенска кутия!…

Сърцето му се сви. За миг той се спря объркан, но веднага тръгна нагоре по стълбата.

Да, навярно в апартамента има засада — веднага си спомни за онези двамата долу.

Изстина. Така глупаво да се провали! Ще се опита да си измисли алиби — ще позвъни на някой апартамент, ще се извини, че е сбъркал адреса. Но тези номера са известни на Гестапо, ако го задържат на изхода, няма да повярват на нито една негова дума. И няма да му помогне нито бог, нито дявол, нито самият Вайганг.

Трябва да печели време, да се задържи в къщата колкото се може по-дълго, за да не излиза веднага.

Трети етаж. Кремер пресече площадката и се заизкачва нагоре. Почувства пустота в гърдите си, вървеше, като едва вдигаше натежалите от смъртна умора нозе.

Четвърти етаж. Врати със стандартни бронзови табелки. Какво да прави? Остава само един етаж.

Пресичайки площадката, погледна крайната врата и спря. А какво, ако?… Сърцето му заби по-силно — да, това е една възможност за спасение. Направи още една крачка и решително натисна звънеца.

Как не се сети веднага? Та нали видя на стената до входа табелка — черни букви върху бял емайл: „Лекар стоматолог Гюнтер Фолк. 4 етаж“.

Карл се хвана за бузата и позвъни още веднъж. Отвори му нисък плешив човек с бяла престилка.

— Моля, моля — засуети се той, — влизайте…

Кремер прекрачи прага. Зъболекарят затвори вратата след него. Карл се подпря с ръка на стената.

— Боли ли? — по свой начин изтълкува движението му зъболекарят. — Нищо, потърпете още малко. Събличайте се и влизайте…

В приемната седеше някаква дебела жена.

— Седнете. — Зъболекарят посочи стола до стената. — Ей сега ще свърша с пациента, а после на ред е дамата. Ще изтърпите ли още половин час?

В отговор Карл само кимна. Седна, впери невиждащ поглед в списанията върху ниската масичка. Добре. Получи половин час отсрочка.

Зад вратата бръмчеше бормашината, някой стенеше от болка. Сякаш напук, Карл никога не бяха го болели зъби. Не трябва да сяда на зъболекарския стол — зъболекарят веднага ще разбере и ще го предаде на гестаповците. Не е трудно да се сетят защо се е отбил при него човек, който симулира. А може и да са го предупредили.

Карл погледна през прозореца: онези двамата бяха застанали пред отсрещната къща. Следователно Марлен е арестувана.

Вратата на кабинета се отвори. Зъболекарят любезно се сбогува с пациента и покани жената.

Карл се доближи до прозореца. Започна да наблюдава през щорите. Появи се току-що излезлият от зъболекаря мъж. След него тръгна „опашка“, а към останалия пред къщата агент с коженото палто се присъедини още един.

„Аха, не го арестуват, а го взимат под наблюдение.“ Значи все пак има някаква възможност да се измъкне.

Карл седна на стола до вратата. Трябваше да изчака още няколко минути, за да може да мине за следващия пациент на зъболекаря.

А ако зъболекарят бързо освободи жената?…

Погледна часовника си, искайки сякаш с очи да накара секундарника да побърза. Защо се движи толкова бавно?

Измина още една минута. Зад вратата на кабинета забръмча бормашината. Кремер въздъхна облекчено. Почака още десет минути и излезе на пръсти в антрето. Облече се спокойно, сякаш е бил на гости. Бравата изщрака като изстрел. Пови бузата си с шала и бързо слезе по стълбата. На входа едва не се сблъска с гестаповците. Извини се, нарочно постоя няколко секунди, сякаш се колебаеше накъде да тръгне, и зави наляво. След стотина метра имаше площад и трамвайна спирка. Трамваят не беше дошъл. Кремер зави в първата пресечка. Вървеше, без да се обръща. На оживената улица изчезна в тълпата. Няколко пъти взима такси и на кръстовищата го освобождаваше. След като се убеди, че не го следят, се запъти към двореца Цвингер. Трябва да помисли какво ще прави по-нататък.

Ако разпитат зъболекаря, гестаповците ще имат само описанието на външността му: среден ръст, модно сиво палто и черна шапка. Всъщност само това. Значи незабавно трябва да смени дрехите си! Повика такси и се отправи към хотела.

Портиерът отдалеч се поклони на Карл:

— Обажда се адютантът на групенфюрера Фон Вайганг — каза раболепно той, — изпратили са за вас кола.