Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крах чёрных гномов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ростислав Самбук

Заглавие: Крахът на черните джуджета

Преводач: Лиляна Райнова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1980

Редактор: Майа Драгнева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Владимир Коновалов

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815

История

  1. — Добавяне

Комисията на Имперското управление за безопасност се възглавяваше от щандартенфюрер от SS с красиво, женствено лице. Явно, че много харесваше собствената си външност, защото час по час вадеше малко огледалце и оправяше прическата си. С него пристигна възрастен оберщурмбанфюрер с прорязано от белези лице и съвсем младичък унтерщурмфюрер, на когото много по-добре подхождаше униформата на Хитлерюгенд, отколкото мундирът на офицер от SS.

Предишния ден Калтенбрунер беше позвънил на Вайганг. Каза му, че комисията е създадена за по-обективно проучване на случая и е подчинена на групенфюрера. Но Вайганг разбра, че това обаждане е само един никого неангажиращ жест на вежливост към човека, който е познат на самия райхсфюрер на SS Химлер.

За да не изпада в глупаво положение, реши да не се намесва в работата на комисията и зае удобна позиция на страничен наблюдател. Щандартенфюрерът веднага оцени неговата деликатност. Той се отнасяше към групенфюрера с подчертано уважение и двамата бяха доволни един от друг.

Членовете на комисията разпитаха най-напред щурмбанфюрера Ерлер.

Щурмбанфюрерът очакваше разследването с голямо напрежение: беше чул, че фюрерът побеснял, като разбрал за взрива — тропал с крака, карал се и заповядал най-строго да се накажат виновните. Не е шега това — самият фюрер, и Ерлер седеше пред членовете на комисията уплашен и безпомощен, смущаваше се и отговаряше на въпросите съвсем не на място.

В едно беше последователен докрай: след като Мауке беше проследил опасните престъпници, той, Ерлер, беше дал заповед за незабавното им арестуване. Промени решението си по настояване на хауптшарфюрера, който се надяваше да попадне на следите на другите членове на организацията. Ако заповедта беше изпълнена, доказваше Ерлер, като смяташе, че точно това ще го спаси, Улман щеше да бъде обезвреден навреме и щеше да се прекъсне нишката, която свързваше диверсантите с Гибиш.

Щандартенфюрерът, разглеждайки в огледалце малката пъпка на брадичката си, попита с невинен тон:

— Дадохте ли писмена заповед на хауптшарфюрера?

— Не, но това може да потвърди унтерофицерът Кайндел, който този ден беше дежурен в Гестапо.

— Да допуснем. Но можехте да настоявате да се изпълни вашата заповед, нали?

— Хауптшарфюрер Мауке отговаряше пряко за операцията и сметнах, че отблизо той вижда нещата по-добре.

— На вас, като заместник-шеф на местното Гестапо, ви беше възложен контролът по външната охрана на важен военен обект — свъси вежди щандартенфюрерът. — Неотдавна групенфюрерът Фон Вайганг лично ви е обърнал внимание върху необходимостта от по-голяма бдителност, а също така е искал незабавно да се ликвидира нелегалната комунистическа организация в селището!

— Да — съгласи се Ерлер. — Аз високо ценя указанията на групенфюрера и като се ръководех от тях, обмислих операцията, но тя беше провалена по вина на хауптшарфюрера Мауке.

Щандартенфюрерът се намръщи — дявол да го вземе, неприятна работа. Да не бяха вдигали шум около този Мауке в миналото, всичко щеше да бъде съвсем просто. Щяха да го арестуват, Ерлер щеше да отиде на Източния фронт и делото щеше да приключи. Но той знае, че самият Химлер награди Мауке с Железен кръст, а райхсфюрерът не може да греши… Отгоре на това и тази проклета пъпка на брадичката… Малка, червена — и боли… Ама че работа!

— Извикайте хауптшарфюрера Мауке — заповяда той. — А вие — посочи на Ерлер вратата на съседната стая — почакайте там.

Мауке влезе с твърда крачка, едва-едва накуцвайки с левия крак.

— Хайл Хитлер! — вдигна ръка.

— Седнете, Мауке — едва вдигна длан от масата щандартенфюрерът. — Кажете, получавали ли сте от щурмбанфюрера Ерлер заповед за арестуването — погледна в папката — на Улман и машиниста Панкау? Защо не сте я изпълнили?

— Какво?! — възкликна Мауке и в гласа му прозвуча искрено възмущение. — Аз предложих незабавно да се арестуват, а щурмбанфюрерът не се съгласи и заповяда да продължа наблюдението. Смятах, че имаме достатъчно начини да изтръгнем от тези комунисти имената на останалите членове на организацията!

Докато чакаше пристигането на комисията, Мауке подробно анализира целия ход на събитията и дойде до извода, че точно тази грешка може да му коства живота. Реши да не се церемони с Ерлер.

Председателят на комисията кимна насърчително с глава. Заявлението на хауптшарфюрера веднага постави всичко на място и няма да има нужда да си блъска главата над решаването на тази трудна задача. Наистина Ерлер се позоваваше на свидетел — дежурния от Гестапо. Щандартенфюрерът попита с кисел тон:

— Може ли някой да потвърди вашите думи?

— Дежурният от Гестапо унтершарфюрер Кайндел.

— Кой, кой? — попита отново щандартенфюрерът.

Унтерщурмфюрерът, който водеше протокола, вдигна глава от листовете и се спогледа с колегата си с белезите: даже на членовете на комисията, които немалко бяха видели, тази ситуация им се стори необикновена.

— Унтершарфюрер Кайндел! — бодро повтори Мауке. Забеляза озадачения вид на членовете на комисията, но не се разтревожи. Вчера изпиха с Кайндел две бутилки водка и се уговориха. Унтершарфюрерът мразеше Ерлер за неговото високомерие и дребнава взискателност и на драго сърце се съгласи с предложението на Мауке, още повече че то беше съпроводено с няколкостотин марки.

— Така, така! — пръв дойде на себе си щандартенфюрерът. — Да дойде Кайндел. Извикайте и щурмбанфюрера. Ще направим очна ставка.

След вчерашното пиене на Кайндел му беше лошо, изглеждаше мрачен. Срещна изпълнения с очакване поглед на Мауке и наведе глава.

„Нима ще ме подведе? — затрепериха коленете на хауптшарфюрера. — Нима?…“

— Присъствахте ли на разговора между щурмбанфюрера Ерлер и хауптшарфюрера Мауке, когато се е решавал въпросът за арестуването на Улман и Панкау? — попита председателят на комисията Кайндел.

— Тъй вярно! — вдигна глава Кайндел.

— Кой искаше да се арестуват комунистите?

Кайндел помълча малко, беззвучно раздвижи устни и отговори уверено:

— Хауптшарфюрерът Мауке предложи незабавно да се арестуват червените, но щурмбанфюрерът не се съгласи. Дори обвини хауптшарфюрера, че не познава методите на следствието.

— Лъжете! — почервеня Ерлер.

Щандартенфюрерът го погледна насмешливо, Ерлер разбра и пребледня.

— Но той лъже… — прошепна щурмбанфюрерът.

— Отведете го! — заповяда председателят на комисията.

Настроението му се повиши. Следствието потече без усложнения и след два дни ще може да се върне в Берлин, където го чака Беата. Като си спомни за нея, щандартенфюрерът незабелязано се погледна в огледалцето — проклета пъпка… А началството ще бъде доволно — не се е излъгало в Мауке.

— Какво още може да ни разкажете? — попита той доброжелателно Мауке.

Мауке стана. Уважението към по-старшите по чин винаги се оценява.

— Доколкото успях да изясня — започна той, като гледаше предано председателя на комисията, — опасните престъпници са на свобода. Моля да ме извините, че превиших правата си, но за трите денонощия след диверсията аз разузнах това-онова. Разбира се, виновен съм, че заобиколих щурмбанфюрера, но отношенията между нас бяха такива, че…

— Разбирам ви, хауптшарфюрер — покровителствено се усмихна председателят на комисията. — Продължавайте.

— По моя заповед е арестувана жената на миньора Гибиш. На разпита тя призна, че у тях е идвал неин роднина — железопътен кантонер. Той й съобщил, че през нощта след взрива Гибиш е довел у тях четирима непознати. Сега разпитваме кантонера — той все още мълчи. Но това всъщност няма значение: фактът си е факт…

— Много ценно съобщение! — Щандартенфюрерът забрави за пъпката и скри огледалцето. — По-нататък?

— В пещерата, от която започва вентилационната галерия, един от престъпниците е забравил куртката си. Петната от машинно масло и клапанът, намерен в джоба му, дават основание да се предположи, че диверсантът е или шофьор, или шлосер в гараж.

— Как диверсантите са успели да излязат от земята? — намеси се в разговора оберщурмбанфюрерът с белезите по лицето. — Нали изходът от галерията се е охранявал от войници на SS?

— Не е изключено да е имало и друг изход.

— Старателното претърсване на местността нищо не е дало…

— Може да се е появил след взрива — не се предаваше Мауке.

— Напълно вероятно — подкрепи го председателят на комисията. — Вашите предложения?

— Да се освободят арестуваните: жената и синът на Улман. Възможно е диверсантите да се опитат да се свържат с тях. А синът на Улман няма тайни от своя приятел Вернер Зайберт. С това име — обясни Мауке на членовете на комисията — ме знаят в селището. Вернер Зайберт засега не се е компрометирал с нищо. Освен това трябва най-внимателно да се проверят гаражите в града и в селищата наоколо. Може би ще успеем да намерим притежателя на куртката.

— И мислите, че той ще си признае — лекомислено се усмихна секретарят на комисията.

Щандартенфюрерът недоволно го погледна.

— Нашата работа — обърна се той към Мауке — понякога се гради от дребни неща и изисква внимание и прецизност. Съгласен съм с вашите предложения. Днес ще се посъветваме с групенфюрера Фон Вайганг и ще ви извикаме.

Стана, давайки да се разбере, че заседанието на комисията е приключено.