Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (7)

Неволно Кирилюк въздъхна и сега, когато завършваше разказа си за първата среща с Вайганг. Улови внимателния, съчувствен поглед на генерала: Роговцев беше разбрал какво е преживял Петро през онези минути — та той е още момче: сега е на двадесет и две, а тогава е бил на двадесет години… Синът му е по-голям от него, а още го смята за дете.

Роговцев се намръщи и Кирилюк се сепна — нима е сгрешил нещо? — но генералът му се усмихна приятелски.

— Постепенно станахте близък в дома на Вайганг, така ли? — уточни той.

— Фрау Ирма, жената на губернатора, с всеки изминат ден все повече ми симпатизираше. Навярно защото я снабдявах с бижута.

Роговцев доволно изхъмка и каза:

— Сега, както изглежда, Вайганг е получил от Химлер особено важно поръчение. Кое ни дава основание да направим такъв извод? Според съобщенията на нашето разузнаване резиденцията на групенфюрера представлява не обикновена къща на високопоставен хитлеристки чиновник, а някакво секретно учреждение. Освен това — подсилена есесовска охрана, чести посещения на офицери от SS и сътрудници на SD, постоянни контакти със секретни научни институти и големи фирми за производство на оръжие. Всичко това говори много. За съжаление не можем да намерим дори нишка, която да ни отведе в тази вила. Навярно разбирате какво искам да кажа?…

Кирилюк погледна генерала право в очите.

— Аз съм готов — каза той.

Левицки даже не се помръдна.

— Струва ми се, Александър Яковлевич — започна той, — че трябва още веднъж да анализираме обстоятелствата, при които Кирилюк е изоставил своя бижутериен магазин и е отишъл в партизанския отряд, макар че, по наше мнение, ние сме обмислили всичко.

— Говорете, говорете, слушам ви — кимна с глава генералът и запрелиства документите в папката.

— Когато Гестапо е открило скривалището, което нелегалните са използвали за връзка с Кирилюк, то е можело да подуши и кой всъщност е Карл Кремер…

Генералът намери каквото търсеше и подаде на Левицки няколко листа.

— Запознайте се с това, Иван Алексеевич!

Подполковникът четеше, като държеше листовете с изпъната ръка, издавайки далекогледството си.

— О-о! — възкликна той почти тържествено. — Това променя изцяло работата.

— Запознайте и старши лейтенанта със съдържанието им — заповяда Роговцев. — Намерени са в канцеларията на шефа на лвовското Гестапо щандартенфюрера от SS Ото Менцел. Донесоха ми ги неотдавна.

Левицки придвижи листовете към Петро. Беше доклад на тайния агент на Гестапо Модест Сливински, по прякор Референта, за това как е намерил партизанското скривалище. Тук бяха и протоколите от разпита на арестувания Евгений Степанович Заремба. Всъщност, доколкото можеха да се нарекат протоколи, защото всички въпроси бяха без отговор.

Докато разглеждаше документите, Петро си представи мръсната, опръскана с кръв стая, представи си как есесовците са изтезавали Заремба. Устните му потръпнаха, пръстите му стиснаха хартията. Генералът и Левицки с разбиране се спогледаха. Петро не забеляза погледите им. Той се беше овладял и продължи да чете доклада на Сливински.

Гестаповският агент подробно описваше как е заподозрял девойката, която често се отбивала във входа на улица „Ратушна“, в резултат на което било разкрито скривалището. Съобщаваше отличителните белези на девойката и Петро заключи, че агентът е бил доста наблюдателен — даже походката и навикът на Катруся да размахва дясната си ръка бяха отбелязани абсолютно точно. Но от доклада и от забележките по него Кирилюк разбра, че Гестапо е загубило следите на девойката и е заловило само Евгений Степанович.

— Ясно ли е всичко? — попита генералът и без да чака отговор, продължи: — Да обобщим. Гестапо не е знаело нито фамилията, нито местоработата, нито адреса на Катря Стефанишина. Само отличителните й белези. Така че от тази страна позицията на Карл Кремер е безупречна, но заминаването му е било преждевременно.

Петро се размърда на стола си. Роговцев го погледна:

— Казвам „преждевременно“, защото преценявам ситуацията от днешна гледна точка и за нищо не ви обвинявам. Тогава сте взели правилно решение. Но сега то създава допълнителни трудности. Имам предвид внезапното изчезване на Карл Кремер от Лвов. Тук е уязвимото ни място.

— По това време почти всички немски търговци си заминаха за Германия — възрази Кирилюк.

— Но преди заминаването си можехте да се сбогувате с губернатора. Или в краен случай с жена му. Както разбрах, тя е била благоразположена към вас?

— Да.

— Трябва да разработим мотивирана версия — включи се в разговора подполковникът.

— Разчитам на вас, Иван Алексеевич, но ви напомням, че нямаме време. — Генералът се отмести от бюрото, извади от сейфа карта. Разгърна я върху бюрото. — Ето тук, близо до Дрезден, се намира подземен завод за синтетично гориво. Един от най-големите… Този завод е също ваша задача, Кирилюк, но между другото. Там има наши хора, но засега изобщо не могат да проникнат в завода. Ако ви се удаде и най-малка възможност — което е напълно вероятно в средата на Вайганг — помогнете им. Всяко сведение е важно: системата на охраната, подстъпите към завода, пътищата до него. Резервната явка ще използвате за предаване на най-важните сведения. В останалите случаи връзката с вас ще поддържаме ние. Но, както ви казах, това е второстепенна задача. Основната е Вайганг! Няма да ви поставяме срок. Действайте както вие сметнете за добре. Впрочем вашият стар познат Рудолф Рехан, завербуван от вас в Лвов, все още е адютант на групенфюрера. Мисля, че чрез него ще успеете да се осведомите какво е станало в наше отсъствие. Платете му щедро, но бъдете внимателен: Рехан винаги може да ви подлее вода.

Роговцев внимателно остави картата. Стана.

Подполковникът и Петро също станаха.

— Разрешете да излезем, другарю генерал.

Роговцев се наведе през масата и се ръкува с Левицки и с Кирилюк.

— Вървете. Само ви моля, Иван Алексеевич — каза на прощаване той, — не приемайте желанието ми за съкращаване на срока като заповед. Всичко трябва добре да се обмисли и да се провери. Впрочем разчитам на вас. Моля всяка вечер да докладвате за хода на подготовката.