Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (38)

Кремер продължаваше да стои в неудобна поза, стискайки чантата под мишница, без да изважда ръката си от джоба.

— Кой сте и какво искате? — попита той още веднъж.

— Има ли значение? — любезно отговори плешивият. — Ще се успокоите ли, ако ви кажа, че се казвам Хари Сноу или Джек Роуз? Седнете, ако обичате, надявам се, че няма да ви задържим дълго. Разбира се, при условие че се държите разумно.

— Аз ще се оплача! — твърдо заяви Кремер. — Нямате право да задържате поданик на друга държава.

— Нямаме намерение да ви връчваме заповед за арестуване — подигравателно каза плешивият, — защото, както вече се досещате, не сме от швейцарската полиция. Независимо от това ще трябва да поговорите с нас. Ние сме заинтересовани от този разговор, мисля, че и вие също.

— Много сте самоуверен — сви рамене Карл. — А ако откажа?

— Имаме убедителни доводи. — Той кимна към човека в тъмния костюм. — Няма да можете да възразите срещу такива аргументи.

Карл помисли няколко секунди, придвижи с крак стола и седна. Нямаше друг изход. Ядосваше се на себе си: хвана се като хлапак. Трябваше да попита портиера…

Но кой е този и какво иска? Може би искат да вземат документите? Сигурно ще съжаляват, ако видят какво точно е донесъл в Швейцария.

Плешивият се настани в креслото срещу Карл.

— Името ми е Хокинс. Швейцарският търговец Чарлз Хокинс е на вашите услуги. Аз и Джон — отново кимна към вратата, — както вече навярно сте забелязали, сме осведомени отчасти за вашите работи и молим да ни извините за безцеремонността, с която се намесваме в тях. Днес сутринта се видяхме във фоайето на вашия хотел, след което много ловко и бързо скрихте следите си, но ние не се опечалихме, защото знаехме с кого имате среща. И както виждате, спокойно ви дочакахме.

— Наистина прекрасно сте осведомени, господа — потвърди Кремер, — само не разбирам защо е цялата тази комедия? Ако съм ви нужен по някакъв делови въпрос, би било много по-просто да се уговорим за срещата по телефона. Без тези, ако мога така да се изразя — той погледна Джон, — излишества.

Хокинс се засмя.

— Излишества казвате, а?… Джон, чуваш ли, ти си излишество! — Внезапно се наведе към Карл и продължи сериозно. — Толкова малко се познаваме с вас, че не посмяхме да ви позвъним. Можехте веднага да затворите телефона.

— Логично — съгласи се Кремер. — Добре, какво в края на краищата искате?

— Мога да ви отговоря много лесно — каза Хокинс. — Но няма да го направя, за да не ви поставям в неудобно положение. Когато човек веднъж откаже, после е по-трудно да се съгласи. Принуден е да търси разни аргументи, казано направо, да извърта и шикалкави. Затова първо ще ви открия своите карти. И така, ние знаем, че сте дошли в Швейцария по поръчение на групенфюрера от SS Фон Вайганг. Днес имате среща с мистър Харленд. Трябва да му предадете някакви документи и чертежи срещу влог в банката „Вонтобел и Ко“. Така ли е?

— Какво значение има това? — вдигна рамене Карл.

— Всъщност никакво — също с безразличен тон отговори Хокинс. — Но вие сте изнесли от Германия документация и чертежи, които принадлежат на немските фирми и на държавата. Знаете ли по кой член от Закона за углавните престъпления се наказва това?

— Не обичам шантажа — отсече Кремер. — Освен това трудно ще докажете…

— О-о! Не се безпокойте, доказателства има колкото искате! — Погледът на Хокинс стана леден. — Представяте ли си какво ще си помислят в SD, когато получат например снимка, на която едва ли не се прегръщате с Джон. За другите не зная, но момчетата на Шеленберг добре познават Джон — засмя се плешивият, но в очите му продължаваше да гори зло огънче. — Карл Кремер в приятелска прегръдка с агента от Управлението на стратегическите служби Джон Селерс — това е достатъчно за SD. Няма да помогне и намесата на Фон Вайганг. А дали изобщо фон групенфюрерът ще иска да се намеси в тази неприятна история?

Хокинс приближи към Кремер кутия с пури.

— Хавански — похвали се той. — Взех със себе си няколкостотин. Проклета война, даже в Швейцария не може да се намерят прилични пури.

Карл трескаво обмисляше положението, в което беше изпаднал. Помириса пурата, отряза крайчето й с машинката, която услужливо му подаде Хокинс, и драсна клечка кибрит. Ето, значи, в чии ръце е попаднал. Американското разузнаване. Информирани са прекрасно. Може би ще се опитат да го завербуват. Какво пък, зарадва се вътрешно той, струва си да се рискува!

Хокинс продължи, пускайки клъбца дим.

— Даже да успеете да се измъкнете, петното си остава. Гестапо няма да ви изпусне от погледа си. За пътуване в чужбина няма и да помисляте. А ако изпратим в Берлин копия от съдържанието на чантата ви, не бих завидял нито на вас, нито на вашите роднини — близки и далечни…

„Добре действа — помисли си Карл. — Впрочем той отдавна би се съгласил с всякакви предложения. Интересно, откъде имат такава информация? Може би Харленд е свързан с тях?“

— Какво точно искате от мене, мистър Хокинс? — попита Карл.

— О-о! С удоволствие ще ви отговоря — оживи се Хокинс. — Всъщност разговорът няма да бъде кратък. — Посегна към масичката с бутилките. — Уиски или ром?

Кремер отпи една глътка и отново се отпусна в креслото.

— Групенфюрерът Фон Вайганг — започна Хокинс — има възможност да събира важни чертежи, патенти и техническа документация за апаратури, които се изработват в саксонските заводи. Мисля, че разбирате за какви документи става дума. Известно ни е, че в заводите „Сименс“ се изработват детайли за Фау-2, нови цайсови оптически мерници… Не сте техник, но разбирате колко е ценна тази информация. Трябва да получим техническата документация и чертежите на въпросните изделия. — В гласа на Хокинс зазвучаха стоманени нотки. — Имайте предвид, че и комунистите не стоят със скръстени ръце, всеки момент ще започне руското настъпление и кой знае къде ще спре! Струва ми се, че говоря с осведомен човек, който не храни илюзии за истинското положение на Германия. — Той погледна въпросително Карл.

Кремер кимна.

— Приятно е да се разговаря с вас — поласка го Хокинс и продължи: — За съжаление положението е такова, че червените първи ще влязат в Дрезден. Вашата и нашата задача е да се подготвим за това. Казвам ви и постоянно ще го казвам: нито един ценен документ не трябва да попадне в техните ръце. Предайте на Фон Вайганг, че го съветвам да предаде тези думи на саксонските индустриалци, в това число и на ръководителите на Дрезденската банка. Те са заинтересовани от бъдещето на Германия и разбират в какво се състоят техните истински интереси. В решителния момент ще им подадем ръка за помощ, защото американските концерни са заинтересовани от възстановяването на немския икономически потенциал не по-малко от вашите.

— Налейте ми още — помоли Карл, за да потисне гнева си, който напираше да се излее. Присви очи и дръзко втренчи поглед в стъклените очи на Хокинс. Той не издържа и отмести погледа си.

— Доколкото разбрах — започна с леден тон Кремер, — вие ми предлагате да се договорим с Фон Вайганг да ви предаваме патенти, чертежи, техническа документация и други документи с военно значение? — подчерта последните думи той.

Хокинс нетърпеливо вдигна ръка, но Карл не обърна внимание на това. Попита рязко:

— Колко можете да ни платите?

Очите на Хокинс се разшириха. Скочи от креслото, тупна Кремер по рамото:

— Същински американец! — извика радостно той. — Чу ли, Джон?

Джон не отговори. Скри пистолета, приближи се до масичката, наля си уиски и измърмори:

— За успеха!

Кремер небрежно хвърли чантата си на пода. „Дявол да ги вземе тези американци — бързо съобразяваше той, — зад гърба им може да се започне голяма игра. За днешното поражение ще им го върна стократно!“ Патентите го интересуваха (разбира се, най-вече тези, които имаха военно значение), а предложението на Хокинс щеше да му помогне да се добере до най-секретните документи на службата за безопасност. Да се запознае с архива на SD, за това може само да се мечтае!

Безцеремонно се изтегна в креслото.

— Не чувам вашите предложения, господа…

Американците се спогледаха.

— Ще зависи от важността на информацията, мистър Кремер — започна неопределено Хокинс.

— Нямам намерение да рискувам за нищо — отсече Кремер — и искам да зная сумата, заради която залагам главата си.

Хокинс я назова.

— И това за системата за управление на Фау? — изсмя се Кремер в лицето му. — Господата мислят, че имат работа с глупак.

— Все повече започвате да ми харесвате — каза Хокинс. — С вас може да се прави бизнес. — Позабави се и отведнъж увеличи сумата пет пъти. Бързо се споразумяха.

— Но трябва да ви предупредя, че последната дума остава на Фон Вайганг — каза Кремер.

Хокинс поклати върха на обувката си. Махна с ръка и се намръщи.

— Предайте му — започна бавно той, — че след войната групенфюрерът от SS Фон Вайганг трябва да бъде предаден на съветските власти и ще бъде съден за престъпленията си в Западна Украйна. Сега все още всичко зависи от групенфюрера. Той е умен човек, ще съумее да оцени перспективите и ще разбере всичко. Ние можем да намерим много доводи, за да не го предадем на червените.

Кремер кимна в знак на съгласие.

— Не е много приятна тази мисия — усмихна се едва забележимо той. — Освен това какви доказателства имам? Фон Вайганг просто няма да ми повярва. Той има вече установени отношения с мистър Харленд и са необходими сериозни причини, за да ги прекъсне. Русите казват: по-добре синигер в ръцете, отколкото… как го казваха… жерав в небето…

Хокинс отпи от уискито и за момент се замисли.

— Очаквахме от вас такова възражение — призна той — и сме се подготвили за него. Сигурно се досещате — каза шеговито, — че Фон Вайганг невинаги е бил групенфюрер от SS? По-рано той заемаше доста отговорна служба във фирмата „Сименс“ и мисля, че не е забравил своите колеги от „Дженеръл електрик“. — Хокинс извади своя снимка, написа на обратната страна няколко думи и я подаде на Кремер. — Ето, предайте му я. Познаваме се и няма основание да не ми вярва. Кажете му, че акциите на „Дженеръл електрик“ са се покачили и той, по-точно — веднага се поправи — двамата можете да направите услуга на компанията. Имам предвид патентите и техническите изобретения на „Сименс“. От тях може да се спечели не по-малко, отколкото от апаратурите на Фау. Предлагам ви това официално, като представител на „Дженеръл електрик“.

— Кажете, моля ви — ехидно попита Кремер, — на кои други фирми сте представител?

Хокинс не можеше да не оцени иронията и гръмко се засмя:

— Жалко, че не живеете в Америка — каза през смях, — щяхме да се сприятелим. На кои фирми, питате? Ние ще купим всеки документ, който струва дори два долара. Не пренебрегвайте малкото, приятелю, от малкото до голямото, не си спомням кой беше казал това, има само една крачка.

Човекът в черния костюм прошепна нещо на Хокинс.

— Вярно, прав си, Джон. Сега ще изясним този въпрос. — Хокинс отново стана сериозен. — Моят приятел Джон Селерс ми напомни, че групенфюрерът може би има и други документи. Например списъци на ръководството на SS, на агентите на Гестапо, копия от секретни писма и т.н. Обърнете внимание и на това.

— Едно е — възрази веднага Карл — техническата информация… Сега ми предлагате и шпионаж…

— Не е ли все едно — присви очи Хокинс.

— Обаче — не се предаваше Карл — въпросът има и морална страна.

Интуицията му подсказваше, че не трябва веднага да приема предложението на Хокинс. Той е обикновен гражданин и не разбира и не иска да разбере, че продажбата на техническа информация също е шпионаж.

— Е, ако говорим за моралната страна на въпроса — усмихна се Хокинс, — то смятайте, че с това ще помогнете за победата на свещените идеали на демокрацията!

— Не обичам гръмките фрази — намръщи се Кремер. — Напомнят ми на фалшиви брилянти.

— Съгласен съм с вас — наведе глава Хокинс. — Мене никога не ме е вълнувала моралната страна на въпроса. Особено — каза многозначително той — когато чувствам приятната перспектива на възнаграждението. Вие сте делови човек и ме учудва такова схващане…

— Мислех — усмихна се Кремер, — че ще ме разберете. Моралната страна на въпроса ме интересува само защото понякога тя става, така да се каже, един от решаващите компоненти на сделката, или, казано направо, предмет на покупко-продажбата.

— Тоест — внимателно го погледна Хокинс, — искате да кажете, че за такъв род услуги трябва да се заплаща по-добре. Съгласен съм с вас и на дело ще докажа това. Джон — обърна се към Селерс, — подай ми, моля те, чантата. — Извади пачка банкноти. — Тук са десет хиляди марки. Авансът — подаде парите на Кремер. — Мисля, че до известна степен той ще притъпи угризенията на съвестта ви.

Кремер, без да бърза, взе парите.

Хокинс му подаде лист хартия.

— Напишете ми разписка.

Без да се замисля, Кремер я написа. Тази хартийка няма да го обвърже, както си мисли Хокинс. Щом се върне в Германия, веднага ще съобщи за всичко в Центъра. Тази история ще бъде още едно доказателство за непочтената игра на съюзниците.

— Как ще поддържам връзка с вас? — попита Карл.

— Нашият човек сам ще ви намери — отговори Хокинс. — Ще ви предаде поздрав от мене и… — извади банкнота от един долар, скъса я напряко и подаде едната половина на Кремер.

— Разбирам. — Кремер стана. — Трябва да тръгвам. Мистър Харленд сигурно се е уморил да чака.

Хокинс кимна с глава.

— Джон, изпрати мистър Кремер до нашия английски колега и внимавай чантата му да стигне до предназначението си.

„Ясно, стигнали са до мене чрез Харленд“ — реши Карл.

Мистър Харленд се оказа удивително мълчалив и делови джентълмен. Прегледа съдържанието на чантата и сухо попита:

— Колко?

Кремер назова сума, за всеки случай значително по-голяма от тази, която ориентировъчно беше определил Вайганг. Мистър Харленд помисли само няколко секунди. Без да произнесе нито дума, подписа чек. Заедно с чека подаде на Кремер и лист хартия.

— Тук има списък от въпроси, които ни интересуват — каза той и веднага стана.

Карл разбра, че аудиенцията е приключена.

На следващата сутрин отпътува за Германия.