Робърт Лъдлъм, Ерик Лустбадер
Господството на Борн (25)

24

Нощ. В дома на дон Фернандо цареше тишина. През отворените прозорци се чуваше прибоят. Миризмата на море прииждаше на талази и изпълваше стаята. Вечерята в ресторанта им се струваше сякаш се беше случила преди седмици. Докато Борн се върне в заведението, дон Фернандо беше успял да се оправи с полицията и да се обади в погребалната агенция.

Кая се прибра в стаята си още щом се върнаха. Есай също отиде да си легне. Известно време Борн и дон Фернандо поседяха в кабинета, обсъждайки убийството. Борн беше предпазлив. Дон Фернандо беше затънал в тази история до ушите. Той бе осъществил първоначалния контакт между Естеван и „Северий Домна“ под предлог, че нефтеното му находище ще бъде използвано, за да крият там пратките си, пътуващи за Дамаск, както се беше оказало днес. Дон Фернандо — твърдеше, че играе двойна игра и използва сделката, за да събира сведения за „Северий Домна“ и по-специално за Бенджамин Ел-Ариан, който бил предприел няколко пътувания до Дамаск без знанието на организацията. Дотук добре. Само че след събитията от вечерта и откритието, че складът и пратката в него принадлежат на руснаците, които преследваха Кая, за да я убият, цялата му история ставаше на пух и прах. Дали си сътрудничеше с руснаците? Ако е така, значи укрива от всички тях коя е групата, за която е работил бащата на Кая. Борн отново се изправи пред въпроса дали да го счита за приятел или враг. И затова не спомена десетината каси и какво беше открил за местоназначението им. Нито пък му разказа за руснаците на покрива. В преработената му версия историята завършваше със смъртта на шофьора и стрелеца в склада.

Дон Фернандо обръщаше твърде бързо брендитата.

— Изгубих един добър приятел тази вечер — каза той и се загледа към вратата. — Не смятам, че ще мога да изтрая присъствието й още дълго.

— Вината не е нейна.

— Разбира се, че е нейна. — Дон Фернандо си наля още бренди. — Направих грешка. Дадох й твърде много свобода на действие. Безразсъдната й обсебеност да открие тайните на баща си е виновна за всичко. Тая кучка ни вкара в беля.

* * *

Когато дон Фернандо поведе Борн към стаята му, беше станало три часът. Всички стаи за гости бяха отделени в крилото, намиращо се срещу покоите на домакина. Възрастният мъж си запали цигара и замислено задърпа от нея. Имаше вид, сякаш се е поуспокоил след кратката си тирада, но кой можеше да каже със сигурност дали е така?

— Добре се справи тази вечер — похвали го дон Фернандо, но мислите му бяха някъде далече.

— Ще отида да нагледам Кая — каза му Борн.

Дон Фернандо кимна, но когато Борн се обърна да тръгне, го хвана за лакътя. Погледът му изведнъж се избистри.

— Слушай, Джейсън, ако някой може да унищожи „Северий Домна“, това си ти. Но бъди внимателен, те са като хидра. И в момента Бенджамин Ел-Ариан я оглавява, но край него други чакат реда си.

— Мислил съм по този въпрос — отвърна му Борн. — Може би Ел-Ариан не е най-голямата ми грижа. А Семид Абдул-Кахар.

* * *

Борн почука лекичко на вратата на спалнята, която се предполагаше да е на Кая и Вегас. Чу някакъв приглушен звук, отвори и влезе. Лампите не светеха. Лунната светлина падаше върху леглото и огряваше със синята си светлина Кая, легнала с лице към тавана. Главата й беше скрита в сянка и нямаше как да види изражението й.

— Спипа ли го?

— Убиецът е мъртъв. Заедно с още няколко други.

— Благодаря ти — въздъхна тя.

През открехнатия прозорец повя лек ветрец и завесите се разлюляха.

— Аз убих Естеван. — Гласът й, натежал от емоции, я издаде — беше плакала.

— Не си причинявай това — каза й Борн.

— Защо не? Вярно е.

— Трябвало е да помислиш по-рано, преди да го използваш за прикритие.

Тя закри лицето си с ръка.

— Не ми и мина през ум. Но тогава ме беше грижа само за моето оцеляване.

— Човешко е. — Борн се приближи до леглото. — Трябва да си починеш.

От гърлото й се изтръгна нещо наподобяващо наполовина смях, наполовина плач. Тя махна ръка от очите си и го погледна.

— Аз нося смърт навсякъде със себе си.

— Изпадаш в мелодрама.

— Нима? Естеван е мъртъв заради мен. Дон Фернандо не иска да ме види. Сигурна съм, че ти е казал.

Борн я хвана за китката и усети пулса й, равномерен и силен.

— Ако останеш тук, ще попаднеш в задънена улица.

Завесите изпърхаха на вятъра като крила на бухал. Лунната светлина посребряваше завивката на леглото.

Тя извърна глава към него.

— Хората, които уби, руснаци ли бяха?

— Да. Но не бяха от групировките.

— СВР.

— Не приличаха на агентите на никоя държавна организация, с която съм си имал работа или за която съм чувал.

Тя се изправи на лакти.

— Кои бяха тогава? Моля те, кажи ми.

Краткият разговор с руснака на покрива прелетя през главата му. „Ти си герой за нас.“

— Които и да са, работят срещу „Северий Домна“.

Очите й проблеснаха.

— Не разбирам.

— Баща ти е работил за тях, въпреки че едновременно с това е бил нает от „Северий Домна“ да убие Алекс Конклин.

Кая си пое рязко въздух.

— Бил е внедрен?

— Така мисля, да.

Борн си пое въздух и после бавно го изпусна.

— И мисля, че и дон Фернандо работи за тях.

* * *

Обвит в пушек, сякаш се е подпалил, дон Фернандо проследи как Борн се отдалечи по коридора, а после се обърна и почука леко на вратата на една от спалните. След секунда оттам се подаде главата на Есай.

Дон Фернандо кимна и гостът му се изниза от стаята си, затвори вратата й и отвори отсрещната стая, където беше настанен Борн.

— Успех — прошепна възрастният мъж.

Есай кимна.

— Той е изключително опасен.

— Моля ви — каза Есай и влезе.

Затвори безшумно вратата, а дон Фернандо продължи нататък по коридора.

* * *

Есай седна на стола в ъгъла на стаята на Борн. Лампите бяха угасени, а завесите дръпнати от прозореца на южната фасада на къщата, гледащ към палмова горичка. Проникващата през стъклото лунна светлина хвърляше сини петна по стените. Сенките из стаята приличаха на увиснали по тавана и стените прилепи. Есай се сливаше напълно с обстановката.

Докато чакаше, се замисли за живота си, за пътя, който беше избрал, и за онези, които е можело да избере. Не беше удовлетворен. Според него единствено в гроба човек можеше да си позволи да намери покой. Животът беше в непрекъснато движение, а следователно и напрежение, страх и конфликт. Най-много обаче му тежеше фактът колко лесно предателството обръщаше приятелствата във вражда. Беше вярвал в „Северий Домна“ и известно време бе вярвал дори в Бенджамин Ел-Ариан. Във втория случай вероятно беше позволил на желанията си и добрите си намерения да го заблудят. От дистанцията на времето ясно виждаше наниза от дребни инциденти, които е трябвало да го накарат да се усъмни в намеренията на Ел-Ариан. Например пътуванията му до Мюнхен, а отскоро до Дамаск. Вече беше ясно, че в Мюнхен се е срещал със Семид Абдул-Кахар и са обмисляли съюз, който в крайна сметка щеше да промени безвъзвратно и неузнаваемо характера и целите на организацията.

Някакво чегъртане, съвсем слабо като драскането на мишка, привлече вниманието му. Пердетата от двете страни на прозореца се размърдаха, а с тях и лунните шарки по отсрещната стена. Като облак, закриващ луната, на прозореца изникна сянка и остана неподвижна там известно време. После съвсем бавно се раздвижи. Ако не беше внимавал, Есай можеше да реши, че просто е повей на вятъра.

Той се взря напрегнато. Прозорецът бавно се вдигна и сянката се промуши в отвора му.

Чак когато неканеният гост се обърна към леглото, Есай каза:

— Той не е тук.

— А къде е? — попита Марлон Етана.

— Предупредих те.

Етана бавно се извърна.

— Никога не съм се съобразявал с предупрежденията ти.

— Борн ми е необходим. Казах ти го съвсем ясно днес следобед на лодката.

— Не намерих за необходимо да ти обърна внимание.

Есай се изкашля.

— Ще се наложи да отговаряш за това.

— Защо?

Есай остави лунната светлина да освети пистолета „Макаров“ в ръката му. На дулото имаше заглушител.

Етана го изгледа с нещо, което наподобяваше смесица от забавление и примирение.

— Виждаш ли, Есай, това е разликата между нас. Не би трябвало да се налага да ти обяснявам защо Борн трябва да умре, а сам да се сетиш.

Есай вдигна пистолета.

— Хайде, угоди ми.

Етана въздъхна.

— Борн уби нашите хора в Тинегир миналата година. И преди всичко Идир.

— Идир Сифакс — кимна Есай. — Значи е вярно.

— За какво говориш? Всички знаят, че с Идир бяхме приятели от детинство.

— Доста повече от приятели, доколкото разбирам — наклони глава Есай.

— Не знам за какво намекваш.

— Не се хаби. — Той махна с ръка. — За разлика от повечето араби аз не съм чак такъв лицемер. Твоята сексуална ориентация ме засяга само доколкото има нещо общо с делата ми. Борн е убил любовника ти…

— Идир имаше съпруга и деца.

— Фактът, че е убил любовника ти, не ти дава правото да търсиш отмъщение.

— Точно ти ли ще ми говориш — изсмя се Етана безсърдечно. — Целият ти живот се върти около отмъщението за смъртта на дъщеря ти.

— Борн си е жив мъртвец. Както знаеш, по петите му е генерал от ФСБ-2, който, честно казано, има много по-добри шансове…

— Руснаците — презрително го прекъсна Етана. — На кого му пука? В момента ти защитаваш Борн.

— За момента да. Без него не мога да разруша „Северий Домна“. Забрави за него. Смъртта му е неизбежна, но няма да е от твоята ръка.

— От моята ще е — наежи се Етана.

— Откажи се, Марлон — въздъхна Есай.

— Не мога. Няма да се откажа.

— Нямаш избор. — Есай се надигна от стола.

Преди да се е изправил на крака, Етана го нападна. И двамата се преобърнаха назад със стола и въпреки пистолета Есай се оказа в неизгодна позиция. Когато задната част на коленете му се удари в седалката на стола, той залитна и не можа да стреля, а замахна с удълженото дуло и раздра кожата под окото на нападателя си. Етана го фрасна по гръдния кош и му изкара дъха, а пред очите му изскочиха светкавици.

Двамата мъже се биеха тихо и умело. Силите им бяха изравнени ако не физически, то заради познанията, които бяха натрупали един за друг през годините. Нищо нямаше значение в момента, нито общото им минало, нито съвместните кроежи, нито взаимното пазене на гърба. Водеше ги само борбата за оцеляване. Единият нямаше да излезе жив от стаята и те го знаеха.

Есай дочу щракането на метал, досети се, че това е сгъваемият нож на Етана, и заби лакът в корема му. Видя как острието, тънко и смъртоносно на вид, проблесна на лунната светлина, докато противникът му замахва срещу него. Ударът обаче не попадна в целта. Върхът на ножа само разпра ризата и кожата му под нея го защипа, сякаш по нея се разхождат мравки.

Отблъсна го и се опита да се освободи, за да използва пистолета си и да сложи край на схватката, но Етана го хвана с една ръка и не му даде възможност да се възползва от него. В ръкопашния бой ножът е за предпочитане. Ако го насочиш правилно, можеш да нанесе повече вреда, отколкото с петминутно бъхтене с юмруци.

Есай удари Етана през устата. Устните му се разцепиха, потече му кръв и оцвети в яркочервено зъбите му. Той я изплю в очите на Есай, който залитна, после отново замахна с ножа. Есай усети парването на острието и вътрешно изохка. Опита се да го фрасне пак по устата, но не успя и го удари по бузата.

Етана падна, събаряйки Есай със себе си. Бедрото на Есай закачи нощната масичка и лампата се наклони към него. Той я сграбчи и удари с основата й по ръката на Етана. Ножът се търколи на пода и спря в килима до леглото. Етана завъртя Есай около себе си и като удари ръката му в стената, се опита да му вземе пистолета, но Есай го удари с лакът в ребрата.

Двамата мъже залитнаха назад и паднаха заедно на пода. Пистолетът изгърмя върху дъските и куршумът се заби в тавана. Етана си удари главата в рамката на леглото и Есай започна да му нанася серия удари, ту отляво, ту отдясно по главата, докато накрая тялото на противника му не се отпусна. С ъгълчето на очите си Есай видя ножа, блъсна Етана настрана и се протегна да го сграбчи, но междувременно получи карате удар отзад по врата, Етана сграбчи ножа, дръпна главата му назад и преряза от край до край врата на Есай.

* * *

По мокета на хотелската стая сенките и светлината се редуваха точно според движението на колите на улицата отвън. Маги се намираше в стаята, където се предполагаше да доведе Кристофър. С едната ръка докосваше слепоочието си, а другата висеше до тялото й. Мислено преброи обективите на миниатюрните камери — на бара, при телевизора, в ъгъла между тавана и стената. Даже в банята имаше камера, скрита на стратегическо място. Микрофоните щяха да се задействат от първата произнесена дума. Стаята беше наета чрез едно от многото подразделения на „Северий Домна“ за месец. Още на следващия ден трима техници прекараха няколко часа в нея, като внимателно инсталираха електронното оборудване, а после замазаха следите с гипс и боя.

Чувстваше се самотна в празната стая, сякаш липсва част от тялото й. С толкова внимание бяха подготвили тази стая, а сега тя я мразеше с цялата си душа. Вече не беше същата жена, която пристигна във Вашингтон, за да съсипе Кристофър. Промяната се беше случила като с магическа пръчка за една нощ и още не можеше да я проумее. Тя седна на леглото с глава, заровена в ръцете, обградена от шарещите из стаята отблясъци от фаровете отвън.

Разполагаше с по-малко от двадесет часа да примами Кристофър тук, да го прелъсти и да го въвлече в компрометиращи пози и изказвания. Преди седмици планът й изглеждаше великолепен и забавен. За разлика от други страни, където организацията се беше настанила успешно с политически и финансови средства, в САЩ това се беше оказало по-трудно заради огромната площ, разнородното население и устойчивия му нрав. Сред развитите нации Америка единствена имаше добра система за контрол и поддържане на баланса, която не се повлияваше от машинациите дори на висшия ешелон в „Северий Домна“.

Тя беше против подкопаването на американската валута чрез борсови игри на световния пазар на злато, какъвто беше планът на организацията, докато Джейсън Борн не го осуети преди една година. Трябваше обаче да признае, че изборът на нова цел — мината в Индиго Ридж и огромните запаси на редки земни минерали там — беше великолепен. Членовете на „Северий Домна“ от китайското подразделение успешно бяха прекратили износа на минералите и сега изпълнението на военните поръчки за най-съвременните оръжия беше преустановено. Първата фаза беше завършила. Втората фаза бе доста по-трудна за изпълнение и имаше пряко отношение към мината в Индиго Ридж. Чрез агентите си в Америка организацията беше получила предварително информация за намеренията на правителството отново да я отвори и да пусне акции на пазара. Предполагаше се, че охраната й ще бъде първата по важност задача за президента. Бенджамин Ел-Ариан беше съставил списък на хората, които имаше шанс да бъдат посочени да я оглавят. Маги беше видяла изненадващо краткия списък, в който имаше само три имена — Брад Финдли, министър на вътрешната сигурност, М. Еръл Данзигер, директор на ЦРУ, и Кристофър. Данзигер беше аут според Бенджамин, тъй като ведомството му не се занимаваше с операции на територията на САЩ. Очевидният избор беше Финдли, но Ел-Ариан знаеше, че президентът има най-голямо доверие в Кристофър. Според него поради високата отговорност на задачата изборът на Хендрикс беше предрешен въпрос. Ето защо бяха нарочили Кристофър за жертва. Идеята беше да се предизвика скандал, който да провали мерките по охраната и същевременно да отвлече вниманието на ключовите лица от Индиго Ридж, докато „Северий Домна“ не завърши втората фаза от плана.

Само че сега… Маги беше объркана. За една секунда всичко се беше променило или тя го виждаше с други очи. Поради което се беше възползвала от златния шанс, който Кристофър бе поставил буквално в краката й по време на пикника им. Изобщо не се беше затруднила да отгатне за какво й говори и го бе посъветвала да се откаже от задълженията си във връзка с Индиго Ридж и да предаде цялата работа в некомпетентните ръце на Данзигер. Само така мислеше, че може да го спаси, а с него и себе си. Ако не отговаря за Индиго Ридж, няма да представлява интерес за „Северий Домна“. Можеше да приключи операцията и да забрави за нея.

Почуди се защо Бенджамин не й се е обадил още. Би трябвало вече да е получил информация за смяната на ръководството. Напрежението я прерязваше като забит в стомаха й нож. Тя леко изстена и посегна към телефона, набра номера на рум сървис и си поръча голяма пържола, пържени картофи и пюре от спанак. И без това се чувстваше нещастна, поне да похапне.

Легна върху завивката на леглото с ръце до тялото и като си пое от прекарания през климатика въздух в стаята, се загледа в тавана. Шумът от движението навън проникваше в помещението студен, чужд и враждебен. Тя потръпна, въпреки че тялото й гореше като в треска. Светлините, преминаващи по светлосиния таван, приличаха на движещи се по небето облаци. Изведнъж видя пред себе си образа на своя баща. Винаги го сънуваше как си тръгва, застанал на вратата на къщата им в Стокхолм, облечен с дебелото си вълнено палто. Зад него се виждаше само снегът, проблясващ на северното слънце като разсипана по земята захар. А после силуетът му се стопяваше в бялата светлина, сякаш никога не е съществувал. Понякога се събуждаше от тези сънувани спомени с убеждението, че знае какво е представлявал животът му, но невинаги беше толкова сигурна. В други моменти й се струваше, че спомените за него са продукт на детското й въображение, измислица, която ще се разпадне на дневната светлина. Но не, не биваше да губи вяра, че пътят, който е избрала, е правилен и единственият, по който е можело да тръгне. Толкова кръв беше пролята обаче и толкова мъка и страдание бяха причинени. Майка й беше мъртва и Микаела също. Нужно й беше да вярва, че в смъртта им е имало смисъл, иначе щеше да полудее.

Точно се обърна и маршът на валкириите се разнесе от мобилния й телефон.

„Дори тук, в Новия свят, влача хомота на стария си живот“, помисли си тя. Посегна към телефона и се обади.

— Къде си? — тънкият, отекващ отвъд океана глас на Бенджамин, удари слуха й.

— В хотелската стая. Проверявам дали всичко е готово за идването на Хендрикс.

— Има промяна в плановете.

Тя се изправи рязко в леглото с разтуптяно сърце.

— Какво искаш да кажеш?

— Хендрикс е освободен от задълженията си по охраната на Индиго Ридж.

— Какво? — Постара се гласът й да прозвучи невярващо. — Как е станало?

— Можеш ли да кажеш? Американската политика е такава лудница.

Тя свали дългите си крака на пода, изправи се и отиде боса до прозореца, където се загледа в движението. На сърцето й олекна и дробовете й започнаха да дишат свободно. За първи път през деня си пое дълбоко въздух.

— А сега накъде? — попита тя, въпреки че знаеше прекрасно отговора. — След като приключа мисията.

— Мисията продължава.

Въздухът застина в гърлото й.

— Не… не разбирам. — Сърцето й сякаш щеше да изскочи от гърлото.

— Хендрикс подозира Фиц. Поръчал е на Питър Маркс, един от подчинените си, да го провери.

Маги се загледа в младите двойки, които се мотаеха пред витрините на улицата. Тичаща за здраве майка мина в лек тръст, бутайки количка на три колела. Нетърпеливи шофьори натискаха клаксоните си. На Маги отчаяно й се искаше да е в коя да е от колите, на път за някъде другаде, далеч от тази стая и от гласа на Бенджамин Ел-Ариан.

Тя се покашля.

— Дайте ми два часа. Мога да накарам Хендрикс да прекрати разследването.

Ел-Ариан не си направи труда да попита как смята да го направи.

— Твърде късно е. Маркс е открил нещо. Погрижихме се за него, но все пак остава шефът му.

Маги притисна чело към стъклото с надеждата то да охлади горещината в тялото й.

— Нали не очаквате да го убия?

— Очаквам да изпълниш заповедите. — Гласът на Бенджамин се завря като стършел в ухото й.

— Той е министър на отбраната, Бенджамин.

— Използвай въображението си, но го направи — нареди й Ел-Ариан.

Настъпи мълчание, по време на което тя усещаше как кръвта пулсира в ушите й.

— Там лиси?

— Да — едва доловимо отвърна тя.

— Знаеш, че има само един начин да го извършиш.

Имаше чувството, че ще спре да диша.

— Скара, още преди да тръгнеш, беше наясно докъде може да се наложи да стигнеш.

Тя затвори очи и си наложи да остане спокойна, но гласът й все пак едва доловимо трепна, когато каза:

— Така е.

— Е, добре тогава. — Думите на Ел-Ариан се забиха като жило в ушите й. — Считай, че мисията ти вече включва при нужда и самоубийство.

* * *

Борн чу сподавените звуци и веднага ги определи като изстрел от пистолет със заглушител. Надникна през прозореца на Кая и видя как Марлон Етана изскача от прозореца на стаята му, шмугва се през палмите и се прехвърля през ниския зид. Борн отвори прозореца и изскочи навън. Избра по-кратък път до оградата, прехвърли се от другата й страна и го догони в рамките на сто метра.

Паднаха заедно на земята и се претърколиха. Борн го удари пръв, но Етана успя да се претърколи настрана и да се изправи на крака. Той хукна да бяга, а Борн го последва през палмовата горичка до крайбрежния път. Прекоси го, провирайки се през летящите мотори, и се насочи към района на пристанището.

Етана се вмъкна в някаква кораборемонтна работилница, взе едно шило и го хвърли зад себе си. Борн се наведе, но продължи след него. Прехвърли се през корпуса на лодка, обърната за намазване с катран, грабна еднометрово парче дърво, хвърли го като копие и улучи Етана в лявото рамо. Той се завъртя, олюлявайки се, около оста си и размаха ръце, за да запази равновесие. Удари се в стената и това му помогна да остане на крака. Продължи, залитайки, напред към другия изход на работилницата и излезе под обсипаното със звезди небе.

Отдясно ги заобикаляше водната шир, накъдрена под лунната светлина, а отляво — вълноломът. Етана тръгна наляво с надеждата да се покатери по него, но Борн му пресече пътя и го накара да тръгне в обратната посока, към кейовете с лодките.

Етана изтича по един от дългите кейове, от двете страни, на който бяха закотвени лодки. Борн почваше да го настига. Беглецът го забеляза, скочи в една от яхтите и се скри в кабината й. Вместо да го последва, Борн отиде на бегом до съседната яхта и скочи в нея точно когато Етана се появи с „Таурус РТ145 Милениум“ в ръка и се огледа озадачено, когато не го намери, където очакваше.

Фарове осветяваха пристанището и посочваха на Борн пътя, по който да мине. Приведен, той притича до десния борд и се прехвърли със скок на яхтата на Етана, който веднага се появи, очевидно усетил лекото разклащане.

Двамата мъже се задебнаха, използвайки формата на яхтата за прикритие. Борн се показа за миг и Етана стреля по него, като по този начин издаде местонахождението си. Борн се сви на две, скочи върху кабинката, претърколи се по нея и се стовари върху Етана. Таурусът гръмна и вторият удар на Борн запрати оръжието по палубата.

Етана заби юмрука си в лицето му и от устата му бликна кръв. След това го удари силно в бъбреците и Борн падна, превивайки се от болка. Етана се извърна, взе пистолета, но в този момент получи убийствен удар по носа. Залитна назад с опръскано от кръв лице, но все пак успя да насочи тауруса, ала преди да има време да натисне спусъка, Борн заби пръстите си в точката точно под гръдната му кост.

Етана се сви на две с изкаран въздух, Борн изтръгна пистолета от ръката му и го заби в слепоочието на противника си.

— Спрете! — извика глас откъм кея. — Достатъчно!

Борн се обърна и видя дон Фернандо, заел поза за стрелба с разкрачени крака и опънати пред себе си ръце.

— Свали пистолета, Джейсън, и се отдръпни. — И понеже Борн се поколеба, той натисна леко спусъка на своя „Магнум 357 Колт Питон“. — Избирай — сега или никога. Достатъчен е само един изстрел.