Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Good Guy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Дийн Кунц. Добрият

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

ISBN: 978-954-529-810-3

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Докато Тим изкарваше колата на заден ход от двора, Линда отбеляза:

— Не е лош за полицай. Много му е сладко кучето.

— Затова пък си има и мъртва риба и я е кръстил на бившата си жена.

— Значи тя е била студена като риба.

— Каза, че няма да има нищо против да го накълцаш на парчета.

— Какво значи това?

Тим смени скоростта и каза:

— Сам-до-него-вски майтап.

— Самдонеговски?

Телефонът му звънна и го отърва от задължението да й отговори. Мисълта, че това може да е Руни с нови вести, го накара да се разбърза и той отговори на третото позвъняване. На екрана обаче не пишеше кой се обажда.

— Ало?

— Тим?

— Да?

— При тебе ли е тя?

Тим замълча.

— Кажи й, че паят й с крем е страхотен.

Звукът на гласа му измъкна в паметта на Тим образа на невероятно разширените му жадни за светлина зеници.

— И кафето й също го бива — добави Ричард Лий Кравет. — А чашата с дръжка във формата на папагал така ми хареса, че си я прибрах.

В този жилищен квартал нямаше голямо движение, а в момента дори никакво. Тим удари спирачки в средата на улицата, нямаше и километър от къщата на Пит Санто.

Убиецът беше използвал друг източник, вместо Руни, да се докопа до името му. Как се беше сдобил с номера на мобилния му телефон, след като не беше публикуван в указателя, беше напълно непонятно.

Макар че не чуваше гласа от другата страна, Линда знаеше прекрасно кой се обажда.

— Аз съм пак по следата, Тим, не че имаш някаква заслуга за това. Получих нова снимка на мястото на онази, която ти не ми даде.

Линда вдигна към прозореца листа с копието от шофьорската книжка на Кравет и под светлината на близката улична лампа се зае да изучава лицето му.

— Преди фаталния удар, или както му викат coup de grace, ми е поръчано да я изнасиля. Тя е апетитна. Затова ли ме отпрати с половината пари? Видял си снимката на тази мръсница и ти се е дощяло ти да я изнасилиш?

— Забрави тази работа — рече Тим. — Не можеш повече нищо да направиш.

— Е, как ще ме спреш? Никога повече няма да се прибереш вкъщи, тя няма да се прибере и двамата ще бягате до края на живота си?

— Отиваме в полицията.

— Няма проблеми, Тим. Отидете в полицията веднага. Отговорните хора така постъпват.

Тим понечи да каже: „Знам, че си ченге, видях те как си тръгна от бара, вече ти знам и името“, ала не искаше да си изстреля патроните без време.

— Защо го правиш, Тим? Какво означава тя за теб?

— Почитател съм на нейното sang-froid.

— Хайде, стига глупости.

— Думата е френска.

— Прекарай с нея нощта, ако искаш. Потъркаляй я в леглото колкото ти се ще. Накефи се. После я закарай у дома на сутринта. Аз ще я поема и ще забравя за твоята намеса.

— Ще си помисля.

— Няма време за мислене, Тим. Дай да се спазарим сега и гледай да ме убедиш, че си искрен. Защото знаеш, че ще дойда.

— На добър час! Дано намериш иглата в купата сено.

— Купата не е толкова голяма, колкото си мислиш, Тим. А пък ти си много по-голям от всякаква игла. Ще те намеря много бързо. По-бързо, отколкото си мислиш — и тогава няма прошка.

Кравет затвори телефона.

Тим моментално набра звезда-69, но номерът на Кравет беше защитен срещу връщане на обаждането.

Отпред една кола не спря на стопа и профуча през кръстовището. Дупката, образувана около отводен канал, я подхвърли и фаровете й прекосиха нагоре-надолу предното стъкло на форда.

Тим бързо премести крак от спирачката на ускорителя и рязко сви от средната линия към бордюра в очакване насрещната кола да завие в неговата лента и да се опита да му прегради пътя.

Колата прелетя край него и червените светлини на стоповете й се стопиха в задното му огледало.

Тим бе вкарал форда в лентата за паркиране и се наложи да удари здраво спирачките, за да не изхвърчи на пресечката.

— Какво стана? — попита тя.

— Помислих, че може да е той.

— В онази кола? Как би могло да бъде той?

— Не знам. Навярно не би могло.

— Как си? Всичко ли ти е наред?

— Да, разбира се. — Внезапен порив на вятъра разтърси фикусовото дърво, надвиснало над уличната лампа, и сенките от листата запърхаха като пеперуди по предното стъкло. — Ако продават sang-froid в бакалията, ще трябва да спра и да си купя опаковка с шест кутии.