Дийн Кунц
Добрият (28)

Глава 28

Поради недостига на време и липсата на специални инструменти за влизане с взлом Кариър и жената можеха само да отидат към задната част на къщата, където нямаше да ги видят от улицата, и да счупят стъкло на прозорец или врата.

Като влезеха вътре, те вероятно щяха да се качат на втория етаж, откъдето да защитават стълбището, използвайки предимството на по-добрата си позиция.

Или пък можеха да държат под прицел прозореца или вратата, през които бяха влезли, надявайки се да го застрелят, когато се появи, следвайки по стъпките им. Само че той не бе от ония, дето действат така директно.

Крейт стигна до страничната врата на гаража и пусна в действие любимия си ЛокЕйд.

Влезе и светна лампите. В гаража можеха да се поместят три коли, но нямаше нито една.

Имаше множество качествени ламинирани шкафчета и изглеждаше подредено. Той отвори няколко вратички. Всички полици бяха празни.

Без съмнение никой не живееше тук.

Вратата между гаража и къщата вероятно водеше към мокро помещение или коридор. Кариър и жената едва ли биха се скрили тук.

Крейт отново пусна в действие ЛокЕйдът. Прещракванията на бравата бяха заглушени от барабаните на бурята. Той прибра инструмента в кобура му.

В светлината, идеща от гаража, се видя мокро помещение с такива огромни размери, че в него се намираха и място за шиене, както и за опаковане на подаръци с рула красива хартия, закачени на стената.

Вратата в другия край беше затворена.

Близо до входа на мокрото помещение имаше табло „Крестрон“ с екран, вградено в стената. Както се полагаше на имот от този калибър, къщата беше компютризирана.

Докосна екрана и той светна, предлагайки му богат избор от програми като БЕЗОПАСНОСТ, СВЕТЛИНИ, МУЗИКА…

Той натисна СВЕТЛИНИ и на екрана се появи списък на стаите в къщата и зоните извън нея. Можеше да контролира осветлението навсякъде — оттук, както и от всяко друго табло „Крестрон“ в къщата.

Най-накрая на списъка имаше поле ВКЛЮЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ВЪТРЕШНИ СВЕТЛИНИ и ВКЛЮЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ВЪНШНИ СВЕТЛИНИ. Плячката му щеше да очаква той да се появи в тъмното и щеше да планира как да се възползва от това. Крейт си имаше правило никога да не прави каквото очаква противникът и затова натисна ВКЛЮЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ВЪТРЕШНИ СВЕТЛИНИ, в резултат на което цялата къща светна.

Вратата в другия край на мокрото помещение го изведе в коридор. Стиснал глока с две опънати право пред себе си ръце, той тръгна напред.

Влезе в необзаведен хол, където беше монтиран телевизор с огромен плазмен екран, заемащ, заедно с останалите уреди за развлечение, цяла стена. Гранитният бар беше хубав.

Едно от стъклата на френския прозорец беше счупено. Варовиковият под беше посипан с парченца стъкло.

Също като Крейт Кариър и жената се бяха намокрили до кости. От тях по варовика се бе стекла много вода и той беше потъмнял на местата, където водата беше проникнала надолу.

Напрегнат, като въртеше глока наляво, после надясно и внимаваше да не пропусне никакво движение с периферното си зрение, Крейт стигна до голямата кухня, която бе свързана с хола. Още варовик, още вода.

Трапезарията също не беше обзаведена, но беше покрита от край докрай с бял мокет. Купчинка кал върху килима привлече вниманието на Крейт.

По всичко личеше, че на две стъпки от началото на столовата двамата си бяха изтрили обувките в чисто белия мокет и го бяха изцапали. Той се учуди защо се бяха държали така агресивно с прекрасното вълнено изделие.

Продължи нататък, мина под сводест портал и се озова в центъра на покрит със същия мокет хол. Тогава разбра, че си бяха изтрили обувките, за да не оставят такива явни следи. Чистата вода не се виждаше лесно по неравната повърхност на белия мокет, нито променяше цвета му. Не беше възможно повече да се каже накъде бяха отишли.

Надясно от хола, също през сводест проход, се намираше входното антре. По-нататък имаше спални и стълби, които водеха към втория етаж.

Наляво, в северния край на хола, имаше друго помещение с двойни врати.

Крейт беше сигурен, че плячката му се е качила горе.

Не му се щеше обаче да оставя непрегледано място зад гърба си и той отвори една от вратите. Втурна се вътре приведен зад пистолета и се озова в библиотека, в която нямаше нито книги, нито неканени гости.

Отиде до входното антре и видя капки вода да блещукат по дървения под. Бяха прекалено разпръснати, за да се разбере накъде водят.

Отвори друга врата към домашна спортна зала, достатъчно голяма да побере необходимите уреди за тренировка на всички части на тялото. Уреди нямаше, но три цели стени бяха покрити от горе до долу с огледала.

Такова изобилие на огледална повърхност не можеше да не накара Крейт да спре.

Чрез изкусното обръщане наопаки на образите огледалата сякаш се превръщаха в противоположен на реалността свят, където всичко изглеждаше познато, но всъщност беше коренно различно.

Всичко, което се смяташе за зло от тази страна на огледалото, можеше да се приеме за добро от другата. Истината тук можеше да се окаже лъжа там, а бъдещето можеше да предхожда настоящето.

Това панорамно огледало го вълнуваше повече от всички други, които беше виждал досега, заради множеството странни светове, отразени един в друг, всеки един обещаващ абсолютната власт, за която той копнееше, но не можеше да придобие напълно от тази страна.

Беше изправен пред цяла група Крейтовци, всеки със своя собствен глок, и те не приличаха на отражения, а на копия, всяко от тях със свое собствено съзнание също като него, отделни въплъщения на съзнанието в друга измерения. Превърнал се в армия, той почувства прилива на размножената мощ, на свирепостта на глутницата, на ожесточеността на жилещия рой и сърцето и душата му се изпълниха с опиянение.

Еуфорията му се изпари обаче, когато забеляза външния си вид. Дрехите му бяха напълно деформирани от дъжда. Не личеше, че бяха с високо качество. Косата му се беше сплъстила.

Лесно би могло да го сбъркат с бездомник, живеещ под мостовете без пукната пара. Видът му го унижаваше.

Това чувство му напомни за провала в хотела, където Кариър го беше надхитрил със смяната на стаите.

Всички Крейтовци във всеки от огледалните светове проговориха в хор, но думите им можеха да бъдат чути само в техните царства. Единственият глас на единствения Крейт изговори високо думите, които другите мълвяха беззвучно: „Той пак ме изигра.“

Крейт излезе от спортната зала във входното антре.

Не се приближи до стълбите. Не го интересуваха стълбите. Зидарят и оная кучка не бяха на втория етаж, готови да защитават стълбището с предимството на по-добрата си позиция. Те изобщо не бяха се качвали там.

Бяха си излезли, когато той светна.

Входната врата беше отключена. Нищо странно. Те нямаха ключ, с който да я заключат отвън.

Той отвори вратата и дъждът нахлу.

Остави къщата отворена и тръгна по пътеката към улицата.

Фордът беше изчезнал.

Вятърът носеше дъжда с още по-страшна сила от преди и жилеше лицето му.

Небето се беше поуспокоило, но една сабя от светлина внезапно разсече нощта и Крейт трепна. Помисли си, че мълнията ще го удари.

Очите му се спряха на колелото. На табелата „За продан“.

Извади двата 9-милиметрови патрона от джоба на панталона си. Тази допълнителна подробност беше изглеждала правдоподобна само на пръв поглед. Патроните не бяха изпуснати, те бяха сложени на тротоара.

Той пъхна обратно в джоба си. Щяха да му потрябват.

Стигна до центъра на островчето за кръгово движение, където беше паркирал тъмносиния шевролет. Той го чакаше.

Обиколи колата, увери се, че гумите са цели, седна зад волана и се изолира от бурята.

Моторът запали с първото завъртане на ключа. Не беше го очаквал.

Контролното табло светна, но не тъй ярко както преди. Кариър беше прострелял екрана на електронната карта.

Крейт можеше да изпрати закодирано съобщение с обяснение за станалото и неговите помагачи щяха да продължат наблюдението и да го държат в течение, за да може да продължи гонитбата, макар и от по-голямо разстояние.

Нямаше смисъл да се хаби. Кариър беше подкарал форда само за да излезе от квартала. Щеше да го изостави след броени минути и да го замени, с каквато кола намери.

Това не означаваше, че Крейт се бе провалил в мисията си. Тя едва сега започваше.

Един по-незначителен човек би могъл да се поддаде на емоции, да се предаде на ярост и отчаяние или страх. Крейт не си позволяваше такива глупости.

Вече беше преодолял тръпката на унижение, съпътстваща осъзнаването на станалото. Както и да е, „унижение“ не беше правилната дума. Той беше изпитал просто слабо раздразнение.

Обиколи островчето и излезе от задънената улица.

Ако искаме да бъдем точни, думата „раздразнение“ също беше прекалено силна за описване на чувствата му, когато му стана ясна картинката в огледалната спортна зала. Моментна „загуба на равновесие“ беше по-точно. Той бе загубил равновесие при мисълта, че се е оставил да го заблудят с два изпуснати патрона.

Психологически зрелият човек търси позитивното във всяка ситуация, защото никое преживяване не е изцяло негативно.

Събитията, станали наскоро, му бяха дали време да размишлява над поуките от последните девет часа. Размишлението е положително нещо.

Зави надясно по Т-образната пресечка и тръгна надолу от върха на хребета към по-ниските хълмове и крайбрежието. Тогава реши, че загуба на равновесието също не бе това, което му трябваше.

Беше изпитал разочарование. Точно така — това беше думата. Разочарование не толкова от себе си, колкото от вселената, която все още използваше силите си от време на време да му попречи.

За да може да се отдаде на конструктивен размисъл, той имаше нужда от място, където да се отпусне, да се почувства у дома си. Баровете и кафенетата не му бяха по сърце.

Той си беше домошар и почти всеки дом би му свършил работа, стига да отговаряше на стандартите му за чистота.