Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Good Guy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Дийн Кунц. Добрият

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

ISBN: 978-954-529-810-3

История

  1. — Добавяне

Трета част
На грешното място в грешното време

Глава 52

Крейт тръгна по коридора към кухнята и застана пред отворената врата.

Жената беше изправена пред мивката, с гръб към него. Белеше и махаше сърцевината на ябълки.

Беше приятно да я слушаш как пее „Тези глупави неща“ — бавно и без напъване, едва ли не просто изговаряше думите, придавайки на песента тъжна нотка, както й се полага.

Кухнята и холът бяха едно общо помещение. Между тях стоеше голяма чамова маса с шест стола.

Той си представяше как Тим седи на тази маса. Като дете Тим трябва да е ял много пъти тук и какъвто е бабанко, трябва яко да е подяждал семейния бюджет.

Над масата висеше красив меден полилей. Стилизирани птици летяха в кръг около осем лампи във формата на свещи с медни рефлектори, оформени като птичи пера.

Жената свърши да бели ябълка, взе друг нож, с който я разряза на половина и после на резенчета върху дъска до мивката, след което ги изсипа в метална купа.

Пръстите на ръцете й бяха дълги и пъргави. Ръцете й му харесваха.

Когато жената стигна до края на песента, Крейт се обади:

— Мери?

Той очакваше да я стресне. Вместо това тя се обърна към него, без да проявява други реакции, освен леко разширяване на очите.

Тя бе на около петдесет и пет, достатъчно възрастна да бъде майка на Крейт, ако той изобщо имаше майка. Въпреки това имаше елегантна фигура и беше привлекателна.

— Знаеш ли „Времето върви“ от „Казабланка“? — попита той.

Тя не възкликна: „Ти кой си?“ или „Какво правиш тук?“, а просто впери очи в него.

— Гледал съм филма четиридесет и два пъти — похвали се Крейт. — Обичам да гледам филми по много пъти. Да знам какво става.

Беше ясно, че тя помисли за ножа в ръката си. И че пресметна разстоянието до задната врата, макар да не я погледна.

Преди да успее да усложни ситуацията, Крейт стреля. Пневматичният пистолет, който беше извадил от сака, изпъха тихичко и стрелата спринцовка се заби в дясната й гърда.

Тя беше облечена с блуза на жълти и сини карета и най-вероятно имаше сутиен. Облеклото й нямаше да попречи на вкарването на лекарството.

Ужилването на стрелата изтръгна болезнен съсък от гърдите на Мери. Тя измъкна стрелата от тялото си и я хвърли на пода, ала транквилизаторът със супербързо въздействие беше инжектиран моментално.

— Може би по-късно ще ми изпееш „Времето върви“ — рече той. — Сигурен съм, че знаеш думите.

Тя грабна ножа за белене от дъската за рязане и го хвърли към него, но не го улучи.

Стиснала ножа за рязане, тя понечи да тръгне към задната врата, но краката й се огънаха, тя политна и се подпря на шкафа.

Крейт заобиколи работната кухненска маса в центъра и тръгна към нея.

Главата й започна да клюма, тя я повдигна с усилие, очите й се замрежиха.

Ножът се плъзна от ръката й и изтрака на пода.

Крейт го ритна настрана, Мери загуби съзнание и той я подхвана, преди да падне на пода.

Занесе я до чамовата маса. Тялото й беше така отпуснато, че се смъкваше от стола. Крейт я приведе напред, скръсти ръцете й на масата и подпря главата и върху тях.

В тази поза тялото й беше стабилно.

Върна се в хола, дръпна пердетата и си взе сака.

Залости входната врата и се върна в кухнята. Сложи сака на чамовата маса.

Във връзка с възможността семейство Кариър да имат постоянни съседски набези като в комедия по мотиви на Бетани и Джим, Крейт спусна щорите в кухнята и пердетата в стаята за забавления.

Извади два чифта белезници от сака и прикова лявата китка на Мери към подпората за лявата ръка на стола й.

Главата й продължаваше да лежи на масата и тя захърка.

С втори чифт белезници той прикова един от краката на стола към един от краката на масата.

Направи бърза обиколка на къщата не за да задоволи любопитството си как живеят обитателите й, а за да се увери, че са сами с Мери.

С изключение на собствения си образ в няколко огледала, той не видя никого другиго. Смигна на едно от собствените си отражения и показа вдигнати палци на друго.

Две коли бяха регистрирани на името на семейство Кариър: един шестгодишен „Събърбън“ и един по-нов „Форд Експедишън“. Уолтър беше заминал със старата кола на работа, но новата стоеше готова в очакване на Крейт.

Върна се пак в кухнята и си избра резенче ябълка от металната купа върху дъската за рязане. Свежо и много вкусно! Взе си второ резенче.

От масата се чу как Мери се задави и престана да хърка.

В редки случаи алергична реакция към лекарството можеше да доведе до анафилактичен шок и смърт.

Проверката показа, че тя още диша. Пулсът й беше бавен и равномерен.

Той я изправи върху стола. Този път тя не се изхлузи, макар че главата й се килна настрани.

Той седна на стола до нея и махна косата от лицето й. Кожата й беше чиста, само леко сбръчкана в ъглите на очите.

Издърпа клепачите и. Очите й бяха сиви със зелени петънца. Клепачите й останаха отворени за момент, когато той ги пусна, но после се затвориха бавно.

Долната й челюст все още беше увиснала. Устните й бяха отворени. Имаше пълни устни.

Крейт прокара пръсти по краищата на устните й, но тя не реагира.

Извади гъвкава гумена тръба и синя пластмасова кутийка от сака. В кутийката имаше две спринцовки и няколко ампули с кехлибарен разтвор.

Извади от опаковката една от спринцовките, проби капачката на една от ампулите, напълни спринцовката с определена доза и изпръска част от течността, за да се увери, че в спринцовката не е останал въздух.

Обърна дясната й ръка с дланта нагоре, стегна ръката й с гумената тръба, за да накара вената да изпъкне. Вкара иглата във вената, започна бавно да натиска буталото, свали гумената тръба и се загледа в намаляващата кехлибарена течност.

Не беше дезинфекцирал мястото за инжекцията със спирт. Ако се развиеше инфекция на кръвта, до кризата щеше да се стигне след няколко дни, а дотогава той вече щеше да е свършил с нея.

Ръцете й бяха женствени, с красива форма, но не меки. Мускулите й имаха хубав тонус.

Когато извади иглата, от вената излезе капка кръв. Той се вгледа в нея заинтригуван.

Това беше кръв от майката на най-внушителния противник, когото Крейт беше срещал или имаше шанс да срещне.

Вдишвайки аромата на кожата й той се наведе към сгъвката на ръката й и изблиза кръвта.

Нямаше разумно обяснение защо беше почувствал непреодолимо желание да вкуси аленото вещество, но беше сигурен, че е постъпил правилно.

Кехлибарената течност беше лекарство, неутрализиращо въздействието на транквилизатора, който беше инжектиран от стрелата на пневматичния пистолет. Щеше да й помогне не само да се събуди по-бързо, но и да е с избистрено съзнание.

Крейт се облегна на стола и се захвана да наблюдава трепкащите очи под клепачите й.

Устата й се разкриви, сякаш беше лапнала нещо с лош вкус. Езикът и се подаде и облиза устните й.

Когато очите й се отвориха, погледът й не беше фокусиран и тя зажумя отново. После погледна отново и пак зажумя.

— Не се преструвай — сряза я Крейт. — Знам, че дойде в съзнание.

Мери се изправи на стола и погледна към белезниците, което приковаваха лявата й китка към подпората за ръка на стола, после погледна към дясната си ръка, където той я беше инжектирал, и заби очи в спринцовката на масата.

Когато най-сетне срещна погледа на Крейт, той очакваше тя да го попита какво й е направил, но тя мълчеше. Гледаше го и чакаше да чуе какво ще каже.

Той беше впечатлен и реши да й отпусне една усмивка.

— Момиче, трябва да ти призная, че не си обикновено животно.

— Не съм животно — продума тя.