Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Good Guy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Дийн Кунц. Добрият

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

ISBN: 978-954-529-810-3

История

  1. — Добавяне

Глава 38

С високото си чело, бухнали бели вежди, яка челюст и обветрена кожа човекът, който търсеше Синтия, приличаше на морски капитан от по-суровите времена, същински морски вълк, който беше подгонил бял кит, беше го убил, беше му стопил маста и я беше докарал във варели на пристанището.

Той спря пред прага на кухнята, погледна намръщено към Крейт, който седеше на масата, и попита:

— Ти кой си?

— Ръдиард Киплинг. Вие трябва да сте Малкълм.

— Ръдиард Киплинг е умрял писател.

— Да. Кръстен съм на него. Не харесвам произведенията му, с изключение на едно-две стихотворения.

Подозрението сплете двете бухнали вежди в една.

— Какво правиш тук?

— Бет и Джеймс ме поканиха. Ние всички сме големи приятели с Джуди и Франки.

— Джуди и Франки са в Париж.

— И аз щях да отида с тях, но се наложи да се откажа. Закусил ли си, Малкълм?

— Къде е Синтия?

— Ние с нея решихме да захвърлим на боклука всякаква умереност по отношение на въглехидратите. Гощаваме се с горещ шоколад и намазан с масло препечен хляб с канела. Жена ви е прекрасна компания.

Крейт искаше да примами стареца да влезе в кухнята. Глокът лежеше на стола, където Синтия не беше го видяла. Малкълм също не можеше да го види от мястото, където беше застанал. Ако Крейт се пресегнеше за оръжието обаче, Малкълм, който вече хранеше подозрения, можеше да отстъпи и със сигурност щеше да драсне, когато видеше пистолета да се показва.

Малкълм хвърли намръщен поглед към чинията и чашата на Синтия и попита:

— А къде е тя?

Крейт посочи затворената врата на банята в отговор.

— Природата зове. Тъкмо си говорехме за усилията на Синтия да спаси орлите и китовете. Аз много й се възхищавам за това.

— Какво?

— Орлите и китовете. И гладуващите в Африка. Сигурно много се гордеете с нейната щедрост.

— Бетани и Джим никога не са говорили за Ръдиард Киплинг.

— Е, честно да си говорим, аз не съм много интересна личност Малкълм. На всеки хиляда истории за Джуди и Франки те я имат една за мен, я не.

Старецът имаше стоманеносиви очи и остър като сабя поглед.

— Има нещо не наред в теб — отряза той.

— Ех — въздъхна Крейт, — никога не съм си харесвал носа.

— Синтия! — извика Малкълм.

Никой от двамата не погледна към вратата на банята — гледаха се един друг.

Крейт се протегна за глока.

Старецът побягна.

Крейт скочи с такава скорост, че събори стола, дръпна плъзгача на селектора на режим автомат и насочи цевта към вратата. Малкълм беше изчезнал от погледа.

Крейт хукна след него.

Старецът бе изтичал през трапезарията с пъргавината на момче, но се блъсна в една масичка в хола, препъна се и се подпря на едно кресло да се изправи.

Крейт изстреля един къс откос в гърба му, от задника до врата. Заглушителят погълна трясъка така добре, че и пускането на стрела от тръба би вдигнало по-силен шум.

Старецът падна с лице надолу и остана легнал с глава на една страна. Окото му беше широко отворено, но погледът му не можеше повече да се нарече остър.

Застанал над Малкълм, Крейт изпразни разширения пълнител в него. Тялото подскачаше под ударите.

Изхабяването на двадесетина патрона в стрелба по труп не беше практично, но се налагаше.

Един по-незначителен човек от Крейт, който не притежаваше неговото самообладание, би могъл да смени изпразнения пълнител с нов и да изпразни и него. Самообладанието и въздържанието бяха сред най-характерните му черти, но дори и неговото изключително търпение можеше да бъде докарано до пределната точка.

Той отвори входната врата и видя шлифера на Синтия метнат през рамката на пейката люлка. Чадърът й и чадърът на Малкълм лежаха на пода. Внесе всичките им вещи вътре и заключи вратата.

Закачи шлифера в килера за дрехи в коридора и сложи и чадърите там.

Върна се в кухнята, седна на масата, взе си телефона и провери електронната си поща. Докато беше разговарял със Синтия, беше пристигнало съобщение, че фордът е изоставен на паркинга на ресторант.

Никой от района не беше се обадил да съобщи, че му е открадната колата, но можеха да минат часове, преди хората да се усетят, че колата им е изчезнала.

Крейт си помисли, че може да са се качили на автобус, и изпрати съобщение за това. По този маршрут и в този час нямаше да са минали много автобуси. Трябваше да открият и разпитат не повече от двама шофьори.

Крейт включи телефона да се зарежда, изми чиниите, сложи ги да съхнат и избърса масата.

Нямаше никакво намерение да изчисти цапотията в банята или хола. Синтия и Малкълм си бяха напъхали носовете, защото дъщеря им и зет им не бяха ги научили да зачитат тяхната самостоятелност и да не пристъпват границите на приемливото. Това беше техен семеен проблем, не негов.

След като изчисти кухнята, той се качи на горния етаж в главната спалня да провери дали Бетани и Джим имаха порнографски филми или интересни секс играчки.

Не откри нищо еротично, нито нещо, което да му даде идея що за хора са те. Джим сгъваше, а не навиваше чорапите си. Няколко чифта от гащите на Бетани имаха розово зайче, избродирано отстрани. Никакъв материал за жълтата преса.

Най-интересната вещ в чекмеджетата в банята бяха големият брой марки и количеството на разхлабителните средства. Тези хора или не ядяха никаква целулоза, или червата им бяха задънени като канализацията в третия свят.

Бетани и Джим бяха такава безлична двойка, че Крейт се зачуди защо легендарните Джуди и Франки се занимаваха изобщо с тях.

Четките за зъби бяха розова и синя. Крейт се изми с розовата, смятайки, че тя принадлежи на Бетани. Но дезодорант си сложи от мъжкия, не от женския.

След това той се принуди да прекара остатъка от времето в кухнята с броя на „О“, който беше пристигнал с пощата.

В 7:15 отвори входната врата и се усмихна при вида на пътната чанта върху пейката люлка и малкия сак до нея. Дрехите му бяха доставени.

Дъждът беше спрял окончателно. От дърветата капеха капки. Слънцето беше пробило през облаците и от мокрия паваж се вдигаше пара.

Петнадесет минути по-късно той се беше облякъл и се оглеждаше в пълен ръст в огледалото на вътрешната страна на вратата в главната баня.

Когато Бетани се съблечеше гола в тази баня, навярно обожатели от огледалния свят я наблюдаваха, без тя да знае. Крейт не можеше да види обитателите, които може би живееха в преобърнатата действителност. Виждаше само своя образ, който му връщаше погледа, но това не означаваше, че обитателите на другата сфера бяха също тъй ограничени в зрителните си способности.

Когато слезе отново долу, на път за входната врата той чу завъртането на ключ в бравата. Вратата се отвори.

Влезе жена и ахна изненадано, като го видя:

— Ох, че се стреснах.

— И аз също. Бетани и Джим не ме предупредиха, че някой може да дойде.

— Аз съм Нора, съседката.

Тя беше дребна, но пищна жена, с късо подстригана коса и син лак на ноктите, който той не одобряваше.

— Тази къща е като в комедиите — заяви Крейт, — където всичко живо си влиза направо, без да чука или звъни.

— Бет ми плаща да сготвя пет яденета на седмица и да ги сложа в хладилната камера — обясни Нора. — Аз зареждам хладилника в понеделник и готвя във вторник.

— Тогава на теб дължим, че вечеряхме така вкусно снощи.

— А, вие сте на гости тук?

— Аз съм един адски невъзпитан гост, който пристига без предупреждение, но милата Бет винаги се преструва, че ми се радва. Казвам се Ричард Коцвинкел, всички ме наричат Рики.

Той отстъпи крачка назад да я поощри да влезе, но също и да прикрие Малкълм в хола от погледа й.

— О, Рики, не искам да те притеснявам…

— Влез, влез. Ние със Синтия току-що изкарахме един много приятен разговор на закуска, след като ранните пилета отлетяха да хванат червея или каквото там ловят в инвестиционните банки.

— Синтия е тук?

— Да, в кухнята е. И Малкълм се отби преди малко. — Той снижи глас. — Той обаче е голям киселаж, не може да се сравнява с милата Синди.

Тя влезе още навътре и затвори вратата зад себе си.

— Наистина ли беше толкова вкусно?

— Кое? А, вечерята. Божествено, божествено.

— Кое от яденетата притоплихте?

Очите на Нора бяха яркосини, устните — пълни, кожата — гладка.

— Пилето — отвърна той. — Изядохме пилето.

Той помисли дали да не я изнасили, но реши просто да я убие. За разнообразие този път използва ръцете си.

На странични жертви не се гледаше с добро око от поръчителите, които го пращаха на мисиите, и тон гледаше да не засяга околните, когато гонеше жертвата си. Неговите щедри работодатели щяха да разберат. Както казва един от надписите, които лепят по колите: „Лайняният късмет вината може да ти дойде.“

Той излезе на площадката пред входа, затвори вратата и използва ключа на Нора да заключи, макар че, както изглеждаше, това едва ли щеше да попречи на някого да влезе.