Дийн Кунц
Добрият (66)

Глава 66

В червеното зарево на залеза вечнозелената гора стоеше сякаш под купола на благоуханно безмълвие, като катедрала, в която богомолците бяха само бухали, чиито молитви се изчерпваха с една дума.

С върховно изящество голямата, покрита с шинди къща делеше последния склон с дърветата и гледаше към дълго езеро, пламнало с отразения огън на небето.

Един мъж изпроводи Тим по стълбите, окъпани в мека светлина, от палубата до кея, който се простираше на повече от сто метра навътре във водата.

— Оттук нататък оставате сам — каза мъжът.

Стъпките на Тим отекваха глухо по дъските, вълните пляскаха леко по подпорите, в тъмната вода някъде отдясно подскочи и се гмурна риба.

В края на кея имаше открит павилион, достатъчно голям, за да побере осем души за вечеря. Тази вечер масата беше малка и имаше само два стола, и двата обърнати с лице към небето на запад, което се отразяваше в морето.

На масата имаше поднос със сандвичи, покрит със стъклен капак, и малко посребрено сандъче, пълно с натрошен лед, в което се гушеха четири бутилки бира.

Домакинът на Тим стана, за да го посрещне, и те си стиснаха ръцете. Домакинът отвори две бири. Те седнаха, загледани в избледняващия залез и отивайки от бутилките.

Червеното на небето се превърна в мораво и след като моравото потъмня, звездите коронясаха нощта.

От началото Тим се чувстваше неловко и не знаеше на какви теми да поддържа светски разговор. Искаше му се наблизо да имаше някаква хубава зидария, за която да може да се изкаже похвално, но никъде не се виждаше камък или тухла. Не след дълго обаче домакинът му го накара да се отпусне.

Лампите в павилиона не бяха светнати, но луната се отразяваше в тъмната вода и нощта беше достатъчно осветена.

Покрай другото те си поговориха за майките си. И двамата имаха и смешни, и нежни спомени.

Когато стигнаха до втората бутилка и сандвичите, Тим разказа за убиеца с жадните зеници и Уентуърт и всичко, което се беше случило. Бяха зададени много въпроси и той им отговори. После имаше още въпроси, защото този син на Средния запад се отнасяше към всичко задълбочено.

Тим сложи DVD диска на Мики Макрийди на масата и рече:

— Моля ви, сър, в името на безопасността на семейството ми да подходите към тях по такъв начин, че да не е ясно, че сте тръгнали от това, което ви донесох.

Тим получи обещание, че молбата му ще бъде изпълнена, и знаеше, че може да му вярва.

В известен смисъл можеше да се каже, че той отваря врата тук. Неговият инстинкт за врати беше добър и му подсказваше, че тази врата е безопасна.

— Сър, на това видео могат да се видят ясно лицата на двадесет мъже, включително на Уентуърт или каквото ще да му е името. Те всички работят за органите на закона или в разни правителствени отдели, така че ще имат документи за самоличност със снимки в базите данни. Ако направите търсене със софтуер за разпознаване на образи, ще ги намерите. Предполагам, че всеки от тези двадесет ще издаде други двадесет и така нататък. Но аз ви уча на нещо, което знаете по-добре от мен.

След известно време по кея се приближи помощник. Той кимна на Тим и на началника си и съобщи:

— Господин президент, телефонното обаждане, за което се надявахте, ще стане след пет минути.

Тим стана от стола заедно с домакина си и двамата стиснаха ръце.

Президентът предложи:

— Разговорът ни беше дълъг. Моята граница е две бутилки, но вие искате ли още една, преди да си тръгнете?

Съзерцавайки черното езеро и всяка вълничка, посребрена по върха от лунната светлина, и черните дървета, извисяващи се отвсякъде по брега, и черното небе, прободено в хиляди точки, Тим прие.

— Благодаря, сър, с удоволствие.

Той остана прав, докато президентът стигна до края на кея, и после седна отново.

Една домашна помощница донесе шише бира и изстудена чаша на поднос и си отиде. Той не пипна чашата и прекара дълго време, докато изпие шишето.

Отнякъде далеч в езерото долетя омагьосващият крясък на гмурец и магията бе повторена многократно от ехото.

Тим беше също толкова далеч от дома си тук, както и в бялата фермерска къща в полята, но се чувстваше спокойно, защото всичко това, от единия бряг до другия, беше всъщност неговият дом.