Дийн Кунц
Добрият (31)

Глава 31

Пит Санто се смъкна зад кормилото на своето 4×4 само на пресечка разстояние от дома си. Когато угаси фаровете и мотора, Зоуи използва средната конзола като мост, за да се прехвърли от багажника върху седалката до шофьора.

Двамата наблюдаваха улицата и чакаха. От време на време той я разтъркваше по врата или зад ушите.

Дори и най-близката улична лампа беше прекалено далече, за да освети вътрешността на колата. Дългите клони на пинията, под която беше спрял, щяха да ги засенчват за известно време дори и след изгрев-слънце. Само преди час той не би могъл да допусне, че един ден може да му се наложи да държи под наблюдение собствения си дом. Прекрасно бе да се живее във времена, в които параноята беше месото, а насилието — хлябът, няма що!

Пит очакваше гостите да се появят много преди изгрева. И наистина те пристигнаха само десет минути, след като той бе заел позиция под пинията.

Колата им беше „Събърбан“. Спряха пред неговата къща, до уличната лампа, в обратна посока на останалите коли, паркирали от тази страна на улицата. Явно гостите не виждаха необходимост да се прикриват.

Трима мъже слязоха от събърбана. Дори от разстояние и под облеклото за дъжд се виждаше, че са от очаквания тип.

Те се приближиха до къщата и изчезнаха от полезрението на Пит. Разстоянието и ъгълът на позицията му не му позволяваха да види самата къща, а само улицата пред нея.

Той бе сигурен, че един от тримата ще обиколи към задния вход.

Където и де се намираха в йерархията на органите на закона, той бе сигурен, че ще са на по-високо ниво от него. Навярно ФБР или Националната агенция по сигурността. Или Тайната служба или Вътрешната сигурност.

Ухото на въображението му чу звънецът на къщата да иззвънява.

Най-вероятно служебните им значки и документи за самоличност щяха да бъдат не по-малко фалшиви от множеството шофьорски книжки на Кравет.

Ако Пит не беше избягал със Зоуи, той щеше да бъде принуден да се държи с тези мъже, все едно че бяха лицата, за които се представяха. Защото можеше и да бъде така.

Каквото и да бяха — истински или фалшиви, — те му носеха поръка: Стой настрана от усмихнатата многолика персона; стой настрана от убийствата в „Сметана и захар“.

Те щяха да го предупредят, че се набърква в изключително деликатния процес на важно федерално криминално следствие. Или че това е въпрос на национална сигурност. И в двата случая разследването не влизаше в сферата на правомощията на местен полицай.

Ако Пит беше останал вкъщи, тази делегация щеше сериозно да подкопае шанса му да помогне на Тим и Линда.

Ето, сега сигурно звъняха пак и обсъждаха следващата стъпка.

Зоуи започна да диша тежко в лек пристъп на паника.

— Милото ми момиче — приласка я той. — Сладкото ми момиченце.

Не вярваше, че ще звъннат трети път.

Мина минута. Две. Три.

Те не бяха от типа мъже, които щяха да седнат в люлеещи се столове на верандата пред входа, за да побъбрят за бейзбол и времето, докато чакат Пит да се върне.

Бяха влезли в къщата. За каквито и да се представяха, те не бяха такива. Бяха ренегати.

Може би щяха да конфискуват диска на компютъра му, за да проверят с какво се беше занимавал, преди да го погнат заради опитите му да събере информация около имената на Кравет.

Можеше да скрият в къщата му наркотици на място, където не би могъл да ги намери. И после, ако им потрябваше да го сплашат, да дойдат да претърсят и да конфискуват кокаин в количества, които да го уличат като търговец.

— Сладко момиченце. Сладко, сладичко момиченце.

Той подкара колата, направи завой на 360 градуса и светна фаровете, отдалечавайки се.

Дъждът пращеше по паважа като олио в тиган.

Беше отминал две пресечки, когато мобилният му телефон иззвъня.

Благоразумието го убеждаваше да не отговаря. Пит отвори апаратчето, защото можеше Тим да се опитва да се свърже с него.

Дисплеят показваше, че се обажда Хич Ломбард. Този път началството нямаше да се престори, че се грижи за здравето на Пит.

Той затвори апаратчето, без да отговаря.

Зоуи престана да диша тежко и се загледа през прозореца от страната на пътника до шофьора. Тя обичаше да се вози на кола.

Що се отнася до нея, ситуацията тази нощ изведнъж се беше подобрила рязко.

Освен компютъра разбойниците може би щяха да вземат и сладките на майка му, преди да са ги опитали. Дори и във времена като тези Пит вярваше, че има правда и че виновниците си получават заслуженото по един или друг начин.