Дийн Кунц
Добрият (29)

Глава 29

След като приключи разговора с Тим в 12:30 през нощта, с който го уведоми за обаждането на Хич Ломбард, Пит Санто легна да подремне два часа, преди да продължи компютърното търсене на някакви сведения, които да го доведат до истинската самоличност на убиеца.

Свенливата Зоуи отказа да скочи на леглото и да си легне в краката му. Тя се сви на своето си легло в ъгъла.

Отказът й да легне при него беше сигурен знак, че ще го споходят тежки сънища. Може би способността за влизане във фазата на сънуване се предхождаше от едва доловима промяна в химическия състав на тялото, която можеше да се подуши от куче с неговото хилядократно по-силно от човешкото обоняние. Или пък тя имаше шесто чувство.

Полуизтегнат върху купчина от перушинени възглавници, Пит подканяше:

— Хайде, ела. Качи се.

Тя вдигна глава. Одухотворените й кафяви очи го гледаха с нещо като недоумение. Или съжаление.

— Няма да има кошмари. Обещавам. Лъгал ли те е татко някога? Само ще дремна малко.

Зоуи наведе глава, подпря я на пода между предните си лапи увисналите краища на горната й устна се разстлаха върху тях. Тя затвори очи.

— Краката ми миришат особено хубаво днес — продължи да я уговаря той. — Ще ти бъде приятно да поспиш с муцунка в краката ми.

Тя повдигна вежда, без да отваря очи. Облиза се. Отпусна веждата. Прозя се. Въздъхна. Поканата беше отхвърлена.

Свикнал да го отблъскват, Пит й върна въздишката и угаси лампата.

Заспа моментално. Както винаги. Проблеми със заспиването нямаше. Как да задържи съня бе мъката.

Разбира се, че сънуваше. Кучетата не можеш да ги излъжеш.

Птици умираха, както си летяха, и падаха на земята, отрязани бебешки главички напяваха нежни тъжни мотиви, а жената си изскубваше косите с корен и ги даряваше на църквата, защото нямаше какво друго да предложи.

Събуди се в 2:48, задушен от мрака, и включи нощната лампа.

Зоуи го наблюдаваше тъжно от леглото си.

Той взе набързо душ, облече се и си направи кафе, чиято сила бе почти достатъчна да разяде кафеварката.

В 3:22 вече седеше на бюрото в кабинета, ровеше из интернет, пиеше мастиленочерната течност и ядеше ореховите сладки на майка си.

Майка му не умееше да готви. А още по-малко да пече десерти. Сладките не бяха лоши на вкус, но можеха да ти счупят зъбите.

Въпреки това той ги ядеше. В гордостта си от въображаемите си лекарски умения тя му беше напълнила грамадна чиния. Сърце не му даваше да ги изхвърли. Тя му беше майка.

Опасността от сънища беше преминала и Зоуи се натъпка под бюрото и легна върху краката му. Тя не се примоли за орехова сладка. Мъдро куче.

Причината за обаждането на Хич Ломбард явно бяха опитите на Пит да намери съвпадение между някой от многото псевдоними на Кравет и имената на служещите в базите данни на местните, щатските и националните органи на закона. Този път той нямаше да ползва такива източници с ограничен достъп, където тези имена задействат предупреждения, че някой задава въпроси, с които може да направи беля.

Вкарването едно по едно на имената в Гугъл и пресяването на резултатите се очертаваше като особено тежка задача. Много хора носеха името Робърт Крейн например.

Необходимо бе да се добавят и други думи към всяко име. Тъй като на името на Крейн, както и на повечето от останалите, беше издадена шофьорска книжка в Калифорния с калифорнийски адрес, макар и фалшив, Пит добави „Калифорния“.

Тим не беше щедър с информацията, сякаш се страхуваше, че ако съобщи някакви данни за жената, ще влоши още повече положението й. Папагал, чаша, крем нишесте, пай, крайно неподходящи думи за търсачката.

Който и да беше човекът с многото имена, логиката подсказваше, че има работа с някого от отделите на полицията, от едната или другата страна на закона. Затова Пит добави и думата „полиция“ и започна търсенето.

След като повтори процедурата с няколко имена, в 4:07 часа сутринта той откри връзка с жестоките убийства в „Сметана и захар“. В течение на четиридесет и осем часа полицията беше обявила някой си Рой Кътър от Сан Франциско за персона, заслужаваща интерес, което беше политически коректният израз, заменящ „заподозрян“.

Сред букета от имена на усмихнатия фигурираше и Рой Лий Кътър.

Пит се задълбочи във всички материали, които можа да намери за следствието по случая „Сметана и захар“, и детективската му интуиция започна да свири тревога. Не му трябваше превъзходно кучешко обоняние, за да усети, че тази история смърди.

Кръвта му на хрътка го зовеше на лов и той се хвърли с настървение на работа, възприемайки всеки нов материал като серия от любителски снимки, с чиято помощ се изграждаше общата картина на делото.

В 4:38 кабелното трасе се повреди и той загуби връзка с интернет.

Пит нямаше причини да се оплаква от кабелната компания. Обикновено бързо отстраняваха повредите.

Докато чакаше да се оправи линията, той прескочи до банята да се облекчи.

После отиде до кухнята да си налее ново кафе.

Обърна се с гръб към машината за кафе, понесъл чашата, и изведнъж видя, че Зоуи го беше последвала.

Втораченият й поглед, повдигната глава и тревожният вид даваха сигнал, че може би има нужда да излезе в задния двор. Опашката й обаче не се поклащаше, както правеше обикновено, когато искаше да каже „Пишка ми се.“

Той остави чашата с кафето и грабна една плажна хавлия от пералното помещение. Когато се върнеше мокра от дъжда, Пит щеше да я избърше.

Отвори задната врата и рече:

— Хайде, искаш ли да попариш малко тревата, момичето ми?

Тя се приближи и застина на прага, вторачена в тъмнината на двора.

— Зоуи?

Кучето вдигна уши. Черните ноздри се разтвориха и затрептяха, душейки въздуха.

Гръмотевиците и светкавиците бяха спрели. Не че някога беше се плашила от бурите. Като повечето ловджийски кучета тя обичаше дъжда, но не и в този случай.

— Какво, да няма койот навън? — попита я той.

Тя се дръпна от отворената врата.

— Миеща мечка? — продължи да гадае той.

Зоуи напусна кухнята.

Той включи външната лампа и излезе на площадката пред входа. Не видя нищо необичайно и не чу друго, освен дъжда.

Върна се и потърси Зоуи. Намери я в хола, пред предната врата.

Пит отвори и отново кучето се взря в мрака и не пожела да прекрачи прага.

Някакъв тих звук излезе от гърлото й. Нещо, което би могло да бъде сбъркано с ръмжене. Зоуи никога не ръмжеше.

Телефонът иззвъня. В 4:46 сутринта.

С вдигнати уши и глава и подвита между краката опашка Зоуи изтича към кабинета и той я последва.

Телефонът иззвъня отново.

Той го погледна. На дисплея видя, че обаждането е анонимно.

На четвъртото позвъняване той влезе в спалнята. Неговият раменен кобур „Галко Джакас“ и служебният му пистолет лежаха на една от полиците в шкафа. Към ремъка на кобура беше прикрепена и чантичка за патрони с два резервни пълнителя в нея.

Той се въоръжи и телефонът спря да звъни.

Върна се отново в кабинета и седна на бюрото.

Зоуи не пожела да се върне в краката му, където преди се беше чувствала така уютно. Стоеше до бюрото в поза на внимание и го гледаше вторачено. Поведението й беше същото както когато очакваше кошмар.

Кабелното трасе не беше оправено.

Пит угаси компютъра. Поседя за миг, мислейки за случая „Сметана и захар“.

Телефонът иззвъня.

Портфейлът и калъфът с полицейската му значка лежаха на бюрото. Пъхна ги в задните си джобове.

От дрешника в кабинета извади яке с подплата и качулка и го облече.

Зоуи го последва в кухнята, където той грабна няколко ключа от табло с кукички.

Телефонът престана да звъни.

В гаража изкомандва: „Облечи!“ и кучето веднага се подложи да му сложат каишката, след което той веднага закачи ремъка.

Когато отвори задния капак на колата си „Мъриори Маунтинър“, Зоуи веднага скочи в багажника.

Пит заключи вратата между гаража и къщата, както беше направил и с предния и задния вход, но умишлено не угаси лампите.

С всяко следващо действие той се движеше все по-бързо и икономично. Беше включил на скорост. Може би щеше да успее да се измъкне.