Дийн Кунц
Добрият (23)

Глава 23

В разгара на действията Крейт се чувстваше бог — в него нямаше и следа от съмнения или задръжки. Знаеше какво е нужно да се прави и какво му се иска и в моменти като този се изпълняваха и нуждите, и желанията му.

След като напусна стълбището и затвори вратата след себе си, той измъкна глока от новия кобур. Оръжието лежеше в отпуснатата му ръка, докато той се движеше по коридора.

Стаите с нечетни номера се намираха вдясно, с четните — вляво, по западната стена. Номер 308 беше петата врата от стълбището.

Според хотелските документи Кариър и жената се бяха регистрирали преди три и половина часа. За разлика от Крейт, те не бяха си отспали до четири часа следобед в понеделник, за да се подготвят за събитията през нощта. Умората щеше да ги накара да повярват, че за момента не са в опасност.

Успехът на Крейт се дължеше най-вече на факта, че хората не могат да понасят реалността. Щом се отдадяха на желанието да приемат каквото им се ще за действителност, той се появяваше като с шапка-невидимка, защото той беше действителността, която те отказваха да видят.

Изкачвайки се по стълбите, той бе спрял на втория етаж да провери ключалките на вратите. Хотелът беше заменил старите брави с електронни.

Неговият любим ЛокЕйд не можеше да му послужи тук, но той се беше подготвил за такъв случай.

Още докато вървеше по стълбите, беше спрял за миг да извади от портфейла си нещо, което приличаше на карта за постоянен клиент в голям магазин. Всъщност това беше скенер, който можеше да разчете и повтори кода за отваряне на всяка електронна ключалка.

За разлика от ЛокЕйда, тази карта не се продаваше дори на органите на закона. Никой не можеше да я купи. Тя се даваше като знак на благоразположение.

Крейт стигна до 308 и веднага пъхна картата в ключалката. Не я извади, когато червената светлинка се смени със зелена — докато картата беше вътре, ключалката щеше да стои отворена.

ЛокЕйдът вдигаше много малко шум при употреба. Скенерът не вдигаше никакъв.

Пистолетът имаше бутон, който позволяваше да се превключва на полуавтоматичен или автоматичен режим. Макар че обикновено Крейт предпочиташе проста тактика и просто оръжие, той сложи глока на автоматичен режим.

Стиснал пистолета с две ръце, уверен, че предпазната верига ще бъде закачена, той отстъпи крачка назад и ритна вратата с всичка сила възможно най-високо.

Пластината върху рамката се откърти, вратата изхвърча напред и Крейт се втурна в стаята, полуприведен, с протегнати ръце, притиснал леко спусъка, насочвайки дулото ту наляво, ту надясно и отстранявайки се от пътя на вратата, която се блъсна в стената и отскочи обратно.

Две легла. Едното леко измачкано. Другото с отхвърлена кувертюра. Лампа на нощното шкафче.

Нито следа от господина и госпожата. Може да са били будни и да са чули изскърцването на вратата на стълбището.

Само две места за бягство — балконът и банята.

Вратата на банята — полуотворена. Вътре — тъмно.

Накланяйки се в посоката на глока, за да компенсира дърпането към земята от тежестта на заглушителя, той изстреля един кратък откос в мрака на отвора, разбивайки огледало и може би няколко плочки на стената и обсипвайки банята с дупки от рикошети и с шрапнели. Един от изстрелите продупчи вратата.

Ритането на пистолета беше слабо, сякаш заглушителят го омекотяваше. Недостатъчно силен шум да събуди спящите, ако имаше такива. Нула искри от дулото.

Никакви писъци от банята. Никаква стрелба в отговор. Там нямаше никого. Проверката по-късно.

Пердета пред плъзгащите се крила на френския прозорец. Кариър беше въоръжен. Значи първо трябва да се изчисти балконът, преди да се дръпнат пердетата.

Съжалявайки за боклука, който щеше да направи, Крейт изстреля още един кратък откос, пердетата се разскачаха, стъклото на прозореца се стопи и нещо каза „пук-пюу“. Той дръпна пердето и излезе навън. Парчета от твърдо стъкло хрускаха под краката му.

На балкона нямаше никого. Вятърът се вдигаше направо от морето и миришеше леко на сол. Той пристъпи към парапета и погледна надолу. Право под него имаше скали, после следваха плажът и ивицата на разбиващите се крайбрежни вълни. А разстоянието до долу беше над петнадесет метра. Не биха могли да скочат, без да се пребият.

Той не се съмняваше в информацията, която беше получил. Нищо през дългите години на службата му не му беше дало и най-малък повод да се съмнява.

В търсене на друго обяснение за изчезването на плячката Крейт се огледа наляво и надясно. Балкони. Еднакви балкони, оградени с парапети. Безлюдни балкони.

Безлюдни сега.

По-малко от метър отделяше този балкон от съседния. Ако не изпитваше страх от височина, човек лесно можеше да прескочи от единия на другия.

Звуците на хрущящо стъкло под стъпките му караха Крейт да се чувства като че ли бе прекрачил във френския прозорец като в огледало и сега бродеше там, където само Алиса беше стъпвала.

Когато влезе отново в стая 308, той забеляза важна подробност, която му беше убегнала преди — липсата на каквито и да било лични вещи.

Бутна вратата на банята — нямаше мъртви или ранени. Имаше няколко употребени хавлии, но около мивката нямаше тоалетни принадлежности.

Кариър и жената не бяха напуснали, когато вратата на стълбището изскърца. Много по-рано преди това те бяха намерили празна стая и се бяха преместили в нея, без да уведомят администрацията.

Крейт излезе отново в коридора, грабна скенера от ключалката и го пъхна в джоба си.

Ритането на вратата и счупването на стъклата беше събудило някои от гостите. Двама мъже — единият по долно бельо, другият по пижама, се бяха появили в коридора.

Усмихнат, Крейт насочи пистолета към тях.

Те се скриха в стаите и затвориха вратите.

Със сигурност някой вече беше се обадил на рецепцията да уведоми, че нещо става. Единият, ако не и двамата от мъжете, които беше заплашил, вече набираха 911.

Пулсът на Крейт не бе се ускорил с много над обичайните му 64 удара на минута по време на покой. Той изглеждаше спокоен и си беше спокоен.

Кое бе първо — привидното спокойствие или реалното — би било също толкова трудно да се докаже, както дали кокошката предхожда яйцето. Произходът на характера му беше потънал в миналото и той нямаше никакво желание да се рови в него.

Като в по-голямата част от Калифорния, и в този град нямаше достатъчно полиция. Ако по някаква случайност патрулна кола не се окажеше в непосредствена близост, друга нямаше шанс да приетите за по-малко от пет минути.

Във всички случаи щяха да дойдат само двама полицаи или най-много четирима. С такава смешно малка формация: той можеше да си поиграе на котка и мишка и да се измъкне до колата си, паркирана край магистралата.

Ако полицията подранеше, Крейт щеше да ги изтрепе и да си излезе. Никакви проблеми.

В западната част на коридора имаше единадесет стаи. От шестте северно от 308 на четири висяха надписи „Не безпокойте“.

Нямаше причина да смята, че двете стаи без надписи са свободни или че плячката му се е скрила в някоя от тях. Кариър би могъл да накачи такива надписи или да ги свали от вратите, където гостите ги бяха окачили, за да обърка Крейт.

Южно от 308 имаше четири стаи и пред последната, стая номер 300, надписът „Не безпокойте“ лежеше на земята. Крейт го погледа известно време, после огледа затворената врата.

Беше почти сигурен, че надписът не беше на земята, когато беше дошъл преди няколко минути. Изглежда, някой го беше закачил и съборил в бързината на бягството.

Стая 300 беше само на три крачки от вратата към южното стълбище.

Явно двойката умници беше вече слязла по стълбите и излязла от хотела. Нямаше смисъл да се бави да отваря стаята и да я проверява. По-добре да ги последва.

Сигурно тичаха към форда в покрития паркинг. Може вече и да бяха стигнали.

Крейт не побягна, защото паниката не му беше в стила, но все пак слезе по стълбите с отмерена бързина.