Дийн Кунц
Добрият (12)

Глава 12

Когато Тим Кариър избута стъклената врата и излезе от кафенето, въздухът сякаш беше избягал от нощта и за него не оставаше живот в този вакуум.

По улицата палмите подсвиркваха и подрънкваха с трепета на свежия бриз в разрез с усещането за липса на въздух.

След задавеното първо вдишване последва второ, по-дълбоко, и той се оправи. Беше готов.

Беше се парализирал не защото се боеше от Кравет, но от ужас какво ще последва, след като свърши с Кравет. Той беше работил с години да се сдобие с достатъчно анонимност. Този път обаче тя можеше да му се изплъзне.

С престорено спокойствие, без да проявява интерес към далечния шевролет, той се отправи директно към форда. Вече зад волана, когато вътрешното осветление угасна, хвърли поглед към подозрителната кола.

От по-добрата позиция за наблюдение се виждаше, че вътре има мъж, но лицето представляваше само едно размазано петно. Твърде далече беше, за да различи някакви подробности, и не беше ясно дали това е човекът, на когото беше дал десет хиляди долара в бара.

Тим извади пистолета изпод колана и го сложи на седалката до себе си.

Запали колата, но не светна фаровете. Едва пълзейки, той се отправи към ресторанта, все едно възнамеряваше да вземе Линда от входа.

В задното огледало видя шофьорската врата на шевролета да се отваря и някакъв висок мъж да излиза.

Когато фордът стигна до ресторанта и започна да завива успоредно на него, човекът от шевролета се приближи. Главата му беше сведена, сякаш бе потънал в мисли.

Той излезе от сянката в осветената част на паркинга и се видя, че ръстът и силуетът му съответстват на физическите данни на убиеца.

Тим натисна спирачката, уж да чака Линда, но всъщност целейки да подмами врага да се отдалечи от шевролета, доколкото смееше. Ако прекалеше с изчакването, убиецът можеше изведнъж да хукне към форда и да го застреля зад волана.

На четиридесетина метра право напред беше изходът от паркинга. Тим изчака навярно с част от секундата по-дълго, отколкото трябваше, включи светлините, настъпи с все сила ускорителя и изхвърча към улицата.

Съдбата играе с фалшифицирани зарове и разбира се, движението по улицата изведнъж се сгъсти. Тройка автомобили, хвърчащи с превишена скорост, идваха към него.

В очакване на изстрел, взрив на стъкло и куршум в мозъка Тим продължи бягството. Вече излязъл на улицата, той осъзна, че загубата на инерция при десния завой ще засече поне един, ако не всичките приближаващи се автомобили.

Запищяха спирачки, засвириха клаксони, шишовете на фарове го набодоха с огън. Вместо да завие надясно, той профуча право през двете ленти, отиващи на изток.

Спирачките замлъкнаха, макар че клаксоните го прокълнаха още по-зловещо, и две коли и един камион го задминаха. Никой дори не докосна бронята на форда, но бурното им въздушно дихание го разклати.

Когато връхлетя в лентите, отиващи на запад, насрещното движение беше все още далеч, но се приближаваше бързо. Той зави на запад, погледна на юг и видя, че Кравет беше изтичал обратно в шевролета. Беше седнал зад волана и затваряше вратата.

Тим продължи да завива, излезе от лентите, водещи на запад, пресече жълтата линия в средата и потегли на изток, следвайки автомобилите, с които едва не бе се сблъскал.

Когато приближи до следващия по-голям кръстопът, той погледна в задното огледало, после в страничното и видя, че шевролетът излиза от паркинга на кафенето.

Презрял знака „стоп“, Тим сви рязко наляво, продължи само петнадесетина метра по тиха пресечка със стари двуетажни постройки, направи завой на 360 градуса и спря до тротоара. С лице към по-широкия път, от който току-що бе излязъл, той остави моторът да работи и угаси светлините.

Грабна пистолета, отвори вратата, изскочи от колата на улицата и зае поза за стрелба, стиснал оръжието с две ръце.

Шевролетът, все още невидим, но явно на път, издаваше рева на много по-мощен мотор, отколкото би могло да се очаква, което потвърждаваше подозрението, че е бил модифициран за преследвания и независимо от документите на Пътното управление, си беше свръхмощна полицейска кола.

Иззад ъгъла изгря светлината на фарове и миг след това шевролетът зави в пресечката.

Застанал в упор, рискувайки да бъде прегазен, Тим стреля три пъти, като се целеше не в предното стъкло, не в прозореца на шофьора, а в предното колело и след като колата го подмина — още два пъти в задното. Той видя, че предната гума падна и се обели, а май и задната беше засегната.

Учуден, явно беше очаквал да стрелят по него, а не по колелата, шофьорът загуби контрол. Колата се покатери на тротоара, удари се в пожарен кран и се извъртя, след което се заби в дървена ограда сред фонтан от трески и порой от размахани клонки на рози.

От срязаната тръба на пожарния кран избликна гейзер, масивна струя вода, която се възвиси на десет метра към нощното небе.

Шевролетът спря на тревата в двора и Тим се запита дали да не отиде и да отвори шофьорската врата. Кравет можеше да бъде замаян и объркан за момент. Имаше шанс да го измъкне и да го отърве от всичките му оръжия, преди да успее да ги употреби.

Тим не искаше да убива Кравет. Трябваше да разбере кой го наема. За Линда нямаше да има никаква сигурност, докато не откриеха кой е човекът, който беше сложил парите на бара.

С голи заплахи не би могъл да пречупи самообладанието на корумпиран полицай, който си допълва дохода с убийства по поръчка. Но ако горещото дуло на пистолета напънеше до скъсване ноздрата на негодяя и ако инстинктът му проработеше при срещата на погледите им и му помогнеше да оцени правилно нивото на агресия у противника, можеше и да се стигне дотам да изплюе името. В края на краищата за него честта не беше важна.

Шевролетът бе едва спрял пред къщата, когато външното й осветление се запали и един брадат мъж с бирено шкембе излезе от входната врата.

Водата бликаше мощно към небето под голямо налягане и се срутваше обратно на паважа е такъв трясък, че би заглушила дори воя на полицейска сирена чак до приближаването й на метри от тях.

Тим се втурна през пенещия се потоп към форда.

Остави пистолета на седалката до шофьора. Според Линда в пълнителя му имаше място за осем патрона. Той беше изстрелял пет.

За успешното осъществяване на всяка стратегия се искаше не само смелост, но и пресметливост и икономия в действията.

Когато стигна с колата до пресечката, Тим видя, че шевролетът се опитваше да излезе на заден ход от двора. Задните колела хвърляха буци пръст, кал и бели листенца от рози и колата буксуваше.

Шевролетът имаше поне една унищожена гума и кой знае колко още щети и не беше в състояние да участва в успешна гонитба.

В допълнение към пресметливостта и икономията на действията мъдрият човек е научен и да очаква неочакваното. Вместо да продължи право на юг, където го чакаше Линда, и да се изложи пред погледа на Кравет, Тим зави наляво. Включи фаровете, премина бързо покрай две кръстовища и чак след като чупката в пътя го скри от очите на преследвача, зави надясно.

Той следеше какво става в задното огледало и беше нащрек, но съзнанието му го връщаше постоянно към стрелбата, към петте изстрела.

Пистолетът имаше мек двойнодействащ спусък, на който му бе достатъчен натиск от 3–4 килограма, за да се задейства.

Натягането на възвратната пружина трябва да беше около 8 килограма, достатъчно за стандартни патрони.

Оръжието беше легнало много удобно в ръката му.

Не знаеше какво да мисли за това.

Опитваше се да си внуши, че не всяко оръжие би му послужило така добре, че заслугата бе изцяло на този чудесен компактен пистолет, но той знаеше, че се самозалъгва.