Дийн Кунц
Добрият (51)

Глава 51

Жената пееше в кухнята, а Крейт оглеждаше хола. Цветът на светложълтата боя на външните стени беше повторен и вътре, а всички корнизи и вградени шкафове бяха боядисани в бял гланц. Червеникавият махагонов под придаваше солиден вид на помещението. Върху него беше кацнал килим на жълти и тъмносини мотиви от малки палми и перушинести листа, модерна, по-евтина версия на персийското тъкачество.

Мебелите не бяха нещо особено, но не бяха и боклук. Стаята не беше по женски натруфена с десени на цветя, фестони и къдрички и все пак в нея се усещаше женска топлота.

Повечето хора биха го нарекли домашен уют. Понеже Крейт не знаеше какво е да си задомен, не можеше да вземе страна по въпроса.

Жената престана да пее.

Крейт сложи сака на едно от креслата, отвори ципа и извади инструмент, с който можеше моментално да я омаломощи.

Той се вслуша да разбере дали не се приближават стъпки и си представи как жената е застанала неподвижно и също се вслушва, но тя подхвана нова песен: „Някой, който да ме пази“.

Над камината висеше картина с деца в бански костюми, тичащи по плаж. Слънцето блестеше в прибоя. Децата бликаха от жизнерадост.

Крейт не си падаше по децата, разбира се, но тази картина беше противна до такава степен, че колкото и да е парадоксално, го привличаше.

Стилът на рисунката не можеше да се осъди като предвзет или дори сантиментален. Художникът имаше око на реалист не само за формата, пропорциите и детайлите, но и за ефектите на светлината.

Колкото по-дълго Крейт изучаваше картината, толкова по я намразваше. Но причината за омразата му си оставаше все тъй неясна.

Инстинктът му подсказваше, че тази картина представлява нещо, срещу което той трябва винаги да се противопоставя, нещо, срещу което той трябва да се опълчи с всяка клетка на тялото си и с безмилостно насилие.

Жената в кухнята премина от „Някой, който да ме пази“ на „Тези глупави неща“ и Крейт се отдалечи от картината, припомняйки си, че трябва да потуши враждебността, която му опъва нервите, и да си върне обичайното спокойствие, което подхожда повече на човек с неговия талант и величие.

От заглавията в семейната библиотека, които бяха познати на Крейт, той не одобряваше нито едно.

Освен книгите по полиците на библиотеката имаше сниши в рамки на членовете на семейството — както групови, така и портрети.

Макар че майката и бащата участваха в някои от груповите снимки, най-честите обекти бяха лицата на децата, Тимоти и Закари.

Камерата беше запечатала моменти от живота на момчетата от три-четири докъм двадесетгодишна възраст. На някои от снимките те бяха застанали в специални пози, на други бяха хванати без предупреждение.

Крейт не помнеше някога да е виждал толкова много усмивки, толкова много лица, оживени от смях, в една сбирка от образи. Изглеждаше, че семейството Кариър не прави нищо друго, освен да се радва и весели.

Е, няма да продължава така още задълго.