Дийн Кунц
Добрият (42)

Глава 42

От съдържанието на бюрото в кабинета към спалнята на Тереса Мендес Крейт научи много неща, които не харесваше, за нея. Нейните представи за ценности бяха напълно погрешни.

Най-важният факт, свързан с тази тридесет и две годишна овдовяла медицинска сестра, Крейт откри от записките й в календарното тефтерче, което тя не бе взела със себе си: понастоящем тя се намираше на екскурзия в Ню Йорк с жени на име Глория Нгуйен и Джоун Апълуайт.

Беше тръгнала в неделя. Сега беше вторник и тя трябваше да се върне в неделята, която идеше.

От вътрешната страна на вратата на шкафа под мивката висеше кърпа за чинии. Тя беше мокра.

По пода под душа и в двете бани — на горния и долния етаж — имаше капки вода и циментът между плочките беше потъмнял от влага.

Газовата камина в хола явно беше палена по-рано през деня. Тухлите, ограждащи огнището, все още бяха леко затоплени.

В двойния гараж нямаше коли. Вдовицата Мендес може да беше отишла с кола до летището, за да хване самолета за Ню Йорк. Но ако притежаваше и втора кола, Кариър и жената я бяха взели.

Той изпрати съобщение на групата по поддръжката с искане за информация за коли, регистрирани на името на Мендес.

Скоро след това, докато задоволяваше любопитството си относно съдържанието на хладилната камера на вдовицата, той получи закодиран отговор, че Мендес притежава само една „Хонда Акорд“.

Те знаеха регистрационния номер, но това не беше от особена полза на човек, работещ извън системата на закона. Крейт не можеше да вдигне на крак полицията по всички пътни точки.

За момента той беше загубил дирята на плячката си. Това не го тревожеше особено. Те можеха да намерят само временно укритие. Светът принадлежеше на Крейт. Той беше висш владетел, а те — обикновени роби. Щеше да ги намери в най-скоро време.

Понеже не беше спал вече шестнадесет часа, той реши, че това може да е пръстът на съдбата, която му даваше шанс да се освежи преди решителната схватка.

Сложи зелен чай в чайник и го заля с вряла вода. В малкото килерче намери пакет обикновени бисквити и си сервира шест от тях в чиния.

Нависоко в един от шкафовете откри разкошен малък декоративен термос, син на цвят с черно-бяла шевица около гърлото и дъното. Когато чаят се запари достатъчно, той го наля в термоса.

Заслужената почивка, която се бе надявал да намери в къщата на Бетани и Джим, го очакваше тук, в по-скромното жилище на вдовицата Мендес.

Занесе термоса с чая, чаша, чинията с бисквити и две книжни салфетки на горния етаж в главната спалня и ги сложи на нощното шкафче. Съблече се и внимателно постави дрехите си така, че да не се смачкат. После намери два халата в килера за дрехи. Нито един от тях не можеше да принадлежи на починалия й съпруг.

Първият беше на баклавички, розов, с десен на цветя и торбест. В един от джобовете имаше отвратителна топка от използвани книжни носни кърпи и половин опаковка ролки за смучене за болно гърло.

За щастие вторият беше от синя коприна и макар да му беше малък, му стоеше добре и той изпитваше удоволствие от допира до него.

Крейт махна покривката от леглото и нареди четири възглавници за подпора зад гърба си, след което откри мръсно пране в един кош в килера. Тя не беше успяла да свърши домакинската работа, преди да замине.

Той измъкна от прането един еластичен сутиен без твърди закопчалки, две тениски и три чифта гащи и ги нареди на най-горната възглавница, на която щеше да се подпре, докато си пиеше чая, и после щеше да сложи лице, за да заспи.

Единственото четиво в спалнята на вдовицата бяха списания, които не допаднаха на Крейт. Той си спомни, че беше видял етажерка с книга в кабинета й, и развълнуван от коприненото сияние, слезе долу да ги прегледа.

Очевидно Тереса не беше страстен читател. Повечето от книгите в кабинета й бяха от типа на популярната психология, как да си помогнем сами, в търсене на духовно обогатяване и медицински съвети. Банални глупости според Крейт.

Единствените интересни книги бяха, ако се съди по кориците, шест романа. Заглавията бяха интригуващи: „Отчаяние“, „Обезнадеждените и мъртвите“, „Изхабените“, „Гнилоч“… „Ракът — този неумолим бич“ му се видя най-интересен и той взе книгата от етажерката.

Името на автора, Тони Нулев, имаше приятно нихилистично звучене. Ясно, че беше псевдоним, който сякаш казваше на читателя: „Само един глупак би платил за това, но ти със сигурност ще платиш.“

Илюстрацията на корицата му се видя нетривиална, брутална и мрачна, обещаваща убийствено описание на човечеството като долна лицемерна паплач.

Когато обърна книгата, за да види гърба й, снимката на автора го изненада. Тони Нулев беше Линда Пакит.