Дийн Кунц
Добрият (19)

Глава 19

Престоят в хотелската стая на третия етаж взе да прилича на сцена от уестърн в един от каньоните, към които има един-единствен подстъп. Ако дойдат лошите, няма друг начин да се измъкнеш, освен да минеш през тях.

Средният нает убиец, ако такова чудо съществува, навярно не би извършил нападение в хотел. Той би предпочел да спипа жертвата си на улицата, където има повече възможности за бягство.

Като си припомни неутолимата жажда в черните бездни в очите на убиеца, Тим си даде сметка, че нищо в този човек не беше средно. Кравет не знаеше граници. Той бе способен на всичко.

Все още седнал в леглото, Тим наблюдаваше Линда, която лежеше със затворени очи. Обичаше да я наблюдава, особено когато скалпелът на погледа й не го разфасоваше.

Беше виждал много жени, които бяха по-хубави от нея. Но не беше виждал никоя, която да му е било по-приятно да съзерцава.

Защо беше така, не му беше ясно. Не се опитваше да го подлага на анализ. В последно време хората бяха привикнали да дълбаят в чувствата си — до такава степен, че накрая не им оставаха никакви истински чувства.

Макар че хотелската стая на третия етаж можеше да се окаже повече капан, отколкото убежище, той не можеше да измисли къде да отидат на по-безопасно място. Светът се беше превърнал в серия от каньони с един-единствен подстъп.

Инстинктът му подсказваше, че колкото повече време прекарват на път, толкова по-малка ще е опасността за тях. Но те се нуждаеха от почивка. Ако се върнеха във форда, нямаше да стигнат доникъде, освен до пълно изтощение.

Той стана от леглото максимално тихо, постоя и я погледа около минута, после прошепна:

— Спиш ли?

— Не — отвърна тя. — А ти?

— Ще мръдна до коридора за две минути.

— Защо?

— Да се огледам.

— За какво?

— Не съм сигурен. Пистолетът е тук, на нощното шкафче.

— Няма да те застрелям, като се върнеш.

— Надявах се да се смилиш.

Той излезе от стаята и изчака вратата да се затвори. После провери, че е заключена.

В двата края на коридора светеха червени надписи ИЗХОД, показващи пътя към стълбите. Асансьорите бяха в северната част.

В западната имаше шест стан вляво от тяхната. От дръжките на четири от вратите висяха надписи „Не безпокойте“.

Вдясно от тяхната стая имаше четири други. Само на близките две се виждаше същият надпис.

Когато отвори вратата към южните стълби, тя изписука жалостиво. Той застана на площадката и се ослуша да долови ромона на морето в раковината на стълбището, но не чу нищо, освен тишина.

Слезе до партера. Вляво имаше врата към коридора пред стаите за гости на първия етаж. Вдясно вратата се отваряше към осветена външна пътека, която водеше към централния вход.

Покрай нея бяха насадени храсти китайска роза. Разлюлени от вятъра, едрите им цветове се хвърляха в очите му като зловеща поличба.

Пътеката минаваше между хотела и триетажен покрит паркинг. Той се отправи към форда, паркиран в него.

Всеки нов гост в хотела, независимо по кое време бе пристигал, беше длъжен да предаде колата си за паркиране на служител на хотела. Тим не би се разделил с ключовете на колата си и по този начин да загуби подвижността си също както не би заменил краката си за номерче за багаж.

Между полунощ и шест часа сутринта дежуреше само един служител, който паркираше колите и разнасяше куфарите и не стоеше в обичайната кабинка. Имаше звънец, на който гостите трябваше да звънят, за да го повикат.

Тим не беше позвънил. Беше си паркирал сам, където си пожела.

Сега, малко преди един часа през нощта, той извади от форда фенерчето и пластмасова чантичка с цип, пълна с инструменти.

Вятърът подсвиркваше и мрънкаше покрай откритите страни на паркинга, а от всички кътчета на подложената на течения вътрешност долитаха призрачни гласове и зловещ шепот, които идеха пак от вятъра в ролята на вентрилоквист.

Когато се върна в стаята им на третия етаж, Тим затвори вратата и заключи двойния секрет. Закачи и веригата, макар че тя не би издържала и първия ритник при една решителна атака. Но ако успееше да забави влизането на нападателя дори с две-три секунди, това би могло да спаси живота им.

Приближи се към леглото на Линда. Както и преди тя лежеше по гръб със затворени очи.

— Спиш ли? — попита шепнешком той.

— Не — прошепна в отговор тя, — мъртва съм.

— Трябва да светна лампите.

— Светни ги.

— Трябва да проверя нещо.

— Добре.

— Ще се постарая да не вдигам шум.

— Няма опасност да събудиш мъртвец.

Той стоеше и я гледаше.

След малко, без да отваря очи, тя попита:

— Пак ли изучаваш косата ми?

Той се откъсна от нея и от разкошната й коса, светна лампите на тавана и тръгна към балкона.

Отражението му в стъклото на френския прозорец го потресе. Приличаше на мечок. На голям, тромав, рошав, объркан мечок. Ясно защо тя държеше очите си затворени.

Всяко от крилата на френския прозорец беше метър и двадесет широко. Дясното беше фиксирано, само лявото се движеше, плъзгайки се покрай дясното от вътрешната му страна.

Тъй като хотелът беше луксозен, всичко в него беше изпипано до най-малката подробност. Рамката на прозореца не беше монтирана върху гипсовата мазилка, а вградена вътре в стената, поради което тапетите стигаха до стъклото.

Болтовете, дори да имат плоски глави, загрозяват гледката, затова фиксираното крило не беше заковано отвътре.

Той открехна летящото крило. Изпробва заключващия механизъм няколко пъти, а вятърът го душеше любопитно с нос през това време.

Хотелът беше строен отдавна. Понеже вратите му бяха от старите, не тъй покварени времена, а също и поради факта, че балконът се извисяваше на 15 метра над плажа, ключалката не беше сериозна.

Простият секрет вършеше работа да държи вратата затворена. Що се отнася до заключването обаче, той не би издържал и на среден натиск.

Тим се изправи, обърна се да помоли Линда за помощ и видя, че тя бе застанала зад него и го наблюдаваше.

— А, ти оживя значи — пошегува се той.

— Стана чудо. Какво правиш?

— Проверявам дали мога да направя това, което правя, без да събудя някого.

— Аз съм будна. Не съм заспивала през цялото време. Не помниш ли?

— Може би страдаш от заболяване, водещо до нарушения на съня.

— Заболяването е пред очите ми.

— Това, което искам да проверя е дали мога да направя каквото съм намислил, без да събудя съседите. Би ли ме заключила навън, на балкона?

— Готово.

С фенерчето и комплекта инструменти в ръце Тим излезе на балкона.

Беше застудяло и нощният вятър го ухапа, сякаш му се беше ядосал.

Линда затвори летящото крило и резето щракна. Тя не сваляше очи от него.

Той й махна с ръка и тя му махна в отговор.

На него това страшно му хареса. Много жени биха му направили знак да побърза или биха подпрели юмруци на хълбоците във формата на буквата „Ф“, хвърляйки убийствени погледи. Хареса му и това, че изразът на лицето и не се промени, когато му махна.

Той понечи да й махне пак, но се въздържа. Дори една такава изключителна жена като нея може да има граници на търпението си.

Реши да започне от фиксираното крило. Можеше да му излезе късметът и да не трябва да се занимава с ключалката на другото. С помощта на фенерчето намери два болта в хоризонталната и два във вертикалната част на рамката.

Избра една от трите отвертки „Филипс“ от комплекта с инструменти. Беше направил правилния избор от първия опит.

Височината на прозореца беше само два метра. Нямаше да има проблем да упражни достатъчно сила, въпреки че трябваше да работи с вдигнати над главата си ръце.

Очакваше болтовете да са задрали от корозията през десетилетията и не сгреши. Той натисна още по-силно и главата на болта се отчупи. Остатъкът издрънча в кухия метал под него.

Вторият болт също се счупи, но другите два във вертикалната част на рамката се завъртяха мъчително през бариерата на ръждата. Шумът, който се вдиша, не би привлякъл вниманието дори на принцеса, страдаща от безсъние заради твърдо грахово зърно, скрито под двадесет дюшека.

Всички плъзгащи се врати се вкарват в релсите след монтирането на рамката. По тази причина не е трудно да бъдат свалени. Понеже този прозорец беше изработен в старите, не тъй покварени времена, във вертикалните части на крилата имаше вдлъбнатини за захващане при монтажа.

Ако крилата бяха с широчина метър и осемдесет, той не би могъл да се справи с тях сам. Но те бяха само метър и двадесет широки, а той беше голям, рошав мечок.

Повдигна крилото право нагоре и горната релса хлътна в монтажната кухина. С леко пристъргване долната релса се измъкна от водача.

Ако наклонеше долния край на крилото към себе си и го спуснеше полека надолу, горната релса щеше да излезе от монтажната кухина. Можеше да извади целия прозорец от рамката и да го сложи на балкона.

Но засега това беше само проверка да види дали може да изпълни операцията сравнително тихо. Напрягайки мускули, той върна крилото в рамката. Тъй като болтовете бяха свалени, то вече можеше да се плъзга също тъй свободно, както и другото.

Тим прибра инструментите в чантичката, взе и фенерчето и направи знак на Линда да му отключи, за да влезе.

Докато тя затваряше вратата след него, той погледна часовника и каза:

— Стана за около четири минути.

— Представям си какво би изпоразглобил за един час тук.

— Ако беше заспала…

— Вече не мога и да мисля за това.

— … бих могъл да вляза от балкона, без да те събудя. И със сигурност нямаше да събудя съседите.

— Когато Кравет се изкатери на петнадесет метра от плажа и влезе през този прозорец, ще стане ясно, че е злият близнак на Спайдърман.

— Ако ни намери със същата скорост, както го направи в кафенето — рече Тим, — бих предпочел да дойде при нас по някакъв начин, отколкото да ни причака в покрития паркинг. Ще бъдем страшно уязвими на път към форда сред всичките коли и колони вътре.

— Няма да ни намери тази нощ — опита се да го успокои тя.

— Не съм много сигурен.

— Не е магьосник.

— Не е, но нали чу какво каза Пит Санта — Кравет има връзки.

— Оставихме го без кола — продължи тя.

— Не бих се учудил, ако се окаже, че може да лети. Хубавото е, че сега съм малко по-спокоен. Вече не сме в каньон с един-единствен подстъп.

— Нищо не разбирам, но вече не ми пука. — Тя се прозя. — Хайде да си лягаме.

— Много приятна покана.

— Нямах това предвид — поправи го тя.

— Нито пък аз — увери я той.