Дийн Кунц
Добрият (17)

Глава 17

В мокрото помещение Крейт намери свободни закачалки за панталоните, ризата и спортното си сако и закачи дрехите на дръжките по кухненските шкафове.

Останал по долно бельо, чорапи и обувки, той затвори щорите на кухненския прозорец. Не обичаше хора, които се оставят да ги гледат.

Намери четки за дрехи с твърди и меки косми. Но най се зарадва, когато откри гъба за чистене на дрехи.

Собствениците на дома явно бяха също тъй взискателни относно чистотата на дрехите си, както и на дома си.

Преди да си тръгне, той би се изкушил да им остави бележка в израз на одобрението си, но би им дал и някои препоръки. В момента на пазара се продаваха безвредни биохимично разложими препарати за химическо чистене в домашни условия, а те нямаха нито един от тях. Беше сигурен, че продуктите, които им препоръча, ще им харесат.

С помощта на леко навлажнената гъба, където бе необходимо, и съответната четка в зависимост от естеството и състоянието на тъканите, той много бързо успя да освежи облеклото си.

Тъй като мокрото помещение беше тясно, отвори дъската за гладене в кухнята. Собствениците на дома притежаваха висококачествена многофункционална парна ютия.

Той беше използвал същата такава ютия като оръдие за изтезание на един младеж, преди да го убие. За съжаление след края на упражнението чудесният уред се беше съсипал.

Като свърши с гладенето, тръгна да търси черна боя за обувки, подходяща четка и парцалче за лъскане. Комплект за чистене на обувки го чакаше в шкафа под мивката в кухнята.

Крейт сложи всичко, което беше използвал, на място, облече се и се качи на горния етаж да търси огледало, в което да се види в пълен ръст. Намери такова в голямата баня.

Остана доволен от вида си. Би могъл да бъде учител или търговец, или нещо подобно.

Огледалата го изпълваха с голямо любопитство. В тях всичко се обръщаше наопаки и това му внушаваше някаква тайнствена истина за живота, която му оставаше да разгадае.

Веднъж беше прочел интервю с някаква писателка, която твърдеше, че образът, с който най-близко се отъждествявала, бил този на Алиса на Луис Карол. Тя била самата Алиса по дух.

Безбройните недопустими мнения на тази писателка бяха накарали Крейт да я посети една вечер. Тя се бе оказала доста дребничка. Беше я грабнал с лекота и хвърлил в едно огледало за оглеждане в пълен ръст да провери дали ще стане фокусът с преминаването й в страната на чудесата.

Но тя не се бе оказала самата Алиса. Огледалото се беше разбило на парчета. И тъй като тя не бе успяла да проникне в света на огледалото, той се бе заел да прониква с парчетата от огледалото в нейния свят.

Едва след като телефонът му завибрира Крейт осъзна, че беше прекарал пред огледалото повече от минута-две.

Съобщението го информираше, че поръчката му ще бъде доставена до два часа сутринта.

Според ръчния часовник му оставаше час и петдесет и пет минути да чака.

Не се измъчваше от нетърпение. Чакането беше за него добре дошло като възможност да погостува на семейството, което, без да знае, му беше предоставило убежище.

Първият обект за инспекция бяха шкафчетата в главната баня. Той разбра с удовлетворение, че имаха същия вкус със стопаните относно марките на пастата за зъби, таблетките за киселини, за главоболие…

Срещнеше ли обаче марка, за която смяташе, че е лош избор, той хвърляше продукта в близкото кошче за боклук.

В две от чекмеджетата на скрина в главната спалня Крейт откри колекция от еротично бельо. Едно по едно той разгъна всяка дреха, огледа я и я сгъна пак.

Не беше възмутен от това откритие. Ако средният човек, бил той мъж или жена, имаше право на нещо, то това беше волният израз на сексуалността.

Крейт изпита моментно желание да изрази директно сексуалността си в най-възбуждащото от тези изделия и да го върне после в чекмеджето, но реши да се запази за мадам Пакит.

В дъното на коридора на втория етаж след спалнята на родителите се намираше спалнята на дъщеря им. Още от пръв поглед се виждаше, че тя е в пубертета.

Дрехите на момичето, украсата в стаята му и музикалният му вкус, отразен в малката колещия от компактдискове, говореха, че то не се бунтува срещу родителите си.

Крейт не одобряваше това очевидно пълно подчинение на мама и тати.

Колкото и непонятни и противни да бяха децата, той виждаше поне една полезна роля за тях. Презрението и враждебността между поколенията създаваха отлични условия за оформяне и контрол над обществото.

Сред другите предмети в чекмеджето на нощното шкафче се намираше и заключен подвързан с кожа дневник. Крейт счупи ключалката.

Момичето се казваше Емили Пелетрино. Почеркът му беше ясен и красив.

Крейт изчете няколко страници, после по някой параграф оттук-оттам, но не видя никакви откровения, които заслужаваха да се държат под ключ. Емили смяташе, че родителите й понякога ставаха, без да искат, малко смешнички, но тя ги обичаше и уважаваше. Не се занимаваше с наркотици. На четиринадесет години, изглежда, още беше девствена. Явно имаше твърдо намерение да изкарва високи бележки в училище.

До срещата с тази чиста вода ненапита, на име Емили, Крейт не беше видял нищо в този дом, което да възненавиди. Нещо в нея обаче миришеше на прекалено самодоволство.

Веднъж да свърши със сегашната си задача, ако графикът му позволи, той ще се върне за Емили. Ще я заведе някъде на уединено място за седмица-две.

След като я подложи на режим от нови изживявания, помрачаващи съзнанието вещества и идеи, той ще може да я върне вкъщи и да бъде сигурен, че тя няма да има повече такова високо мнение за себе си. Тя ще промени също и отношението си към майка си и баща си и сегашните неестествени взаимоотношения в семейството ще бъдат оправени.

Малко по-късно той продължаваше гостуването на Пелетринови в хола, когато отвън се чу шумът от кола. Крейт погледна часовника си и видя, че поръчката беше пристигнала точно навреме — 2:00.

Той не излезе да посрещне куриерите. Това би било нарушение на правилата.

Нито отиде до прозореца да погледне през пердетата. Куриерите не го интересуваха. Те бяха просто лакеи, част от масовката в представлението.

Отново в кухнята, Крейт разрови съдържанието на хладилната камера и намери идеална порция домашно приготвена лазаня. Затопли я в микровълновата фурна и си приготви шише бира.

Лазанята беше фантастична. Винаги когато можеше, той гледаше да си хапне домашно сготвено.

Крейт разтреби след себе си, угаси лампите, заключи външната врата и излезе на пътеката.

Шевролетът, който го чакаше, беше тъмносин, не бял, но инак съвсем същият като онзи, който му се наложи да изостави в уличката зад кафенето.

При никакви промени в осветлението или околната среда тази невзрачна кола не би могла да придобие спортен вид. Ала под ниските бягащи облаци призрачно-сънената светлина на спящата улица и вятъра, който гонеше мятащи се сенки от джакаранда през дебрите на нощта, тъмносиният шевролет изглеждаше по-мощен от белия и тази разлика се нравеше на Крейт.

Ключовете бяха оставени в колата. На седалката до шофьора лежеше дипломатическо куфарче. И без да отваря багажника, знаеше, че вътре има малък куфар.

Часът беше 2:32, но той не се чувстваше ни най-малко уморен. В очакване на дългата нощ с мадам Пакит беше спал до 4 часа през деня.

След няколко минути щеше да разбере къде да ги намери с нейния самозван рицар. Дълго преди изгрев-слънце Тимоти Кариър щеше да се опознае с пръстта така добре, както всеки, който беше седял на кръглата маса на крал Артур.

Смелостта и умението, с които Кариър си служеше с оръжие, предизвикваха интерес, но не и страх у Крейт. Това, което се беше случило преди часове, не беше разклатило или засегнало и най-малко самочувствието му и той не чувстваше нужда да научи нещо повече за този мъж засега.

Колкото повече научаваше за набелязаните жертви, толкова по-голяма ставаше вероятността да разбере причините, поради които искаха да ги ликвидират. Ако научеше прекалено много за причините, поради които искаха да ги ликвидират, щеше да дойде ден, когато и него щяха да поискат да ликвидират.

Кариър се бе превърнал в набелязана жертва по асоциация, но според Крейт и в този случай щеше да бъде по-мъдро да приложи старото правило: „Не питай!“

Ако жената не е също свършила дълго преди изгрев-слънце, тя щеше да бъде под опеката на Крейт. Той няма да е толкова арабия, както би бил, ако тя си беше останала вкъщи и понесла каквото й се пишеше.

В края на краищата заради нея и тъпия зидар Крейт беше загубил чашата с папагала, която му беше много скъпа.

Добре поне, че му беше останал хубавият вазелин за устни.

Той запали мотора. Контролното табло светна.