Дийн Кунц
Добрият (67)

Глава 67

Цените на юг и в района на залива бяха прекалено високи за тях, затова избраха малко градче по централното крайбрежие.

Дори и там не можеха да си позволят да живеят на самия бряг или да имат открита гледка към морето, но си купиха къща от тридесетте години на двадесетия век със здрави основи.

Докато я префасонираха, без да нарушават стила й, те живееха във фургон в двора и свършиха почти целия ремонт със собствените си ръце.

Семейството му, което по неговото разбиране включваше и Пит, Зоуи, Лиам и Мишел, пристигна от юга да отпразнува новия им дом между Деня на благодарността и Коледа. Мишел донесе завършения полилей с лъвовете и Линда се обля в сълзи, като го видя, и после се обля в сълзи отново, като научи, че Мишел е бременна.

Той намери клиент за строеж на стена, после за иззиждане на веранда и всеки от клиентите го препоръча на друг. Скоро всички в градчето го знаеха: Тим, зидарят, който си държи на работата.

Когато завършиха къщата, Линда започна да пише отново. Книга без гняв, в която изреченията не преливаха от отрова.

— Това ще стане добре — отсъди той, след като тя му даде да прочете първите няколко глави. — Това е истинско. В него си ти.

— Не, главчо — разтърси тя страниците към него. — Не съм аз. В него сме ние.

Те нямаха телевизор, но си купуваха вестник от време на време.

През февруари, девет месеца, след като Тим беше убил човека, който искаше да ликвидира Линда, в пресата гръмнаха истории за конспирации и съдебни преследвания. Двама видни политици се самоубиха, Вашингтон се тресеше, политически империи рухнаха.

Те следиха новините около седмица и после престанаха.

Вечер слушаха суинг джаз и стари радио програми с Джак Бени, Фил Харис, Бърнс и Алън.

Бяха продали нейния Форд, в който убиецът им беше оставил спомен, и се канеха да купят друг, ако книгата й имаше успех.

Също като Пит Тим беше сънувал понякога отсечените глави на бебета, както и скърбящата, но и благодарна майка, загубила едно от децата си, но запазила други две, която, раздирана от противоречиви чувства, беше изскубнала от корен косите си, за да ги сплете на плитки за украса, понеже беше бедна и нямаше какво друго да даде в знак на благодарност. Той престана да сънува тези сънища.

Широкият свят тънеше в мрак и мракът заплашваше да стане още по-черен. Но двамата с Линда бяха намерили малък оазис от светлина, защото тя знаеше как да надживява болката, а той знаеше как да се бори и заедно те образуваха едно цяло.