Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Good Guy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Дийн Кунц. Добрият

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2010

ISBN: 978-954-529-810-3

История

  1. — Добавяне

Глава 58

Прекрасно! Сълзите се лееха неудържимо. И още по-прекрасно! Хълцанията, които тя отказваше да пусне от гърлото си, се превръщаха в шумове на давене и кратки разтърсващи спазми.

Крейт пъхна глока в раменния кобур и пренесе сака, гумената тръба, спринцовките и купата с нарязани ябълки на работната кухненска маса. Не остави нищо на чамовата маса, което Мери би могла да достигне със свободната си дясна ръка.

Застанал до стола й, той наблюдаваше как тя трие мокрите си бузи.

— Сълзите разхубавяват жената — отбеляза убиецът.

Явно тя се ядосваше на себе си, че се беше разплакала.

Влажните й пръсти се свиха в юмрук, който тя притисна към слепоочието си, сякаш би могла да надделее над страданието с усилие на волята си.

— Обичам вкуса на сълзи в целувката на жена.

Ъглите на устните й бяха провиснали от мъка.

— Искам да те целуна, Мери.

Тя отвърна лице от него.

— За твое учудване може да изпиташ удоволствие.

Тя вдигна очи към него във внезапен порив на ярост.

— А ти може да изпиташ удоволствие да ти отхапят устната.

Подлият отказ на взаимност би накарал някой по-обикновен от Крейт човек да я удари. Той просто продължи да я гледа и не след дълго отново се усмихна.

— Имам една малка работа да свърша, Мери. Но ще бъда наблизо, в една от другите стаи. Ако се развикаш за помощ, няма да те чуе никой, освен мен и ще трябва да ти натъпча парцал в устата и да ти залепя устните с лепенка. Сигурен съм, че не искаш да го правя, нали?

Страстното желание да го убие в погледа й беше изпепелило сълзите в очите й.

— Ама добре го даваш ти, скъпа.

Той очакваше, че може да го наплюе, но тя не го направи.

— Отглеждаш син, за да умре за теб. — Той поклати глава. — Чудя се що за човек е мъжът ти.

Изглеждаше, че тя има нещо попарващо за отговор, но се въздържа.

— Ще се върна скоро, за да те сложа да си легнеш в колата в гаража. Седи си тук, Мери, и си мисли колко хубаво направи, че реши да не подлагаш на риск живота си и живота на Закари и цялото му семейство.

Той излезе от кухнята и спря в коридора да се ослуша.

Мери не вдигна никакъв шум. Крейт очакваше да се чуят подрънквания в резултат на проверка на белезниците, но тишината остана ненарушена.

Крейт влезе в хола и свали маслената картина на щастливите деца, тичащи по слънчев плаж. Сложи я на пода и коленичи до нея.

От джоба на панталона си извади нож с автоматично острие и го отвори. Изряза платното от рамката и после го наряза на тънки ивици.

Дощя му се да извади от рамките на полиците всички снимки с образа на Тим и да нареже и тях. Но тъй като скоро щеше да убие самия Тим, останалите минути в къщата на Кариър можеха да се прекарат по-приятно другаде.