Цончо Родев
Мечът на непримиримите (57)

5

На четвъртия ден след битката Татуш пристигна, като водеше със себе си една безчислена паплач кумани — може да имаха до тридесет хиляди души. Не ги водеше Сокал, неговият стар приятел, той само преди половин година се бе удавил по време на лов, но печенегът бе успял да се споразумее с наследника му Тугортак и неговия племенник Маняк, който беше още млад, но вече се бе издигнал високо над съплеменниците си. Когато куманското множество се изля на отсамната страна на Дунава, следите от битката още не се бяха изличили, само мъртвите бяха вече погребани от пленниците. А иначе всичко си беше по прежному, даже и плячката, до два човешки ръста висока, стоеше още неразпределена, струпана на купчина.

— Тези за какво са ви? — попита Татуш, след като свършиха поздравленията, посочвайки към пленниците. — Държите ги, за да ги хрантутим ли?

— А, не — ухили се насреща му Сача. — Отдавна да сме им видели сметката, ама разбрахме, че за тях можем да получим откуп, който да засенчи тази камара.

Това беше вярно. Преди два дни той и Селте бяха вече заповядали поголовна сеч над заловените ромеи, когато кесарят Никифор Мелисин — същият, който в битката бе оглавил лявото ромейско крило, а после бе безславно заловен наедно с повечето от воините си — ги бе убедил, че докато със смъртта им няма да спечелят нищо, могат да вземат пребогат откуп срещу свободата им.^[1]

— Добре! — кимна доволно Татуш. — Ще го имаме в сметката, когато разделяме плячката.

— Да, ще го имаме в сметката — повтори многозначително някой до рамото му. Говореше Тугортак.

— Какво искаш да кажеш? — стрелна го с мъничките си очички печенегът.

— Каквото казах — сви рамене Тугортак. — Мигар си забравил, че според уговорката нам се пада половината от всичко завоювано и спечелено?

— Шегуваш се, нали? Какво сте завоювали вие, че да искате дял от него?

— Ние напуснахме домовете си — наставнически му отговори куманинът — и ви дойдохме на помощ, изминавайки такъв път, за да участвуваме както в опасностите, така и в победата. И тъй като ние сме си свършили цялата наша работа, не трябва да ни отпращате сега с празни ръце. Ние не дойдохме умишлено в края на войната и затова не сме причина ние, а императорът, който започнал по-рано битката. И тъй, или разделете цялата плячка с нас, или ще ни имате вместо за съюзници — за врагове.^[2]

Заспориха, преминаха и на заплахи. Сеслав, който присъствуваше, неусетно се измъкна настрана, отиде при хората си и ги накара да вдигнат на крак дружината. Всъщност нямаше никакъв план, дори не можеше да реши, ако последва сбиване, кого да подкрепи, куманите или довчерашните си съюзници.

— Дядо Несторе, дядо Несторе — промърмори на себе си, — защо не си до мене, дядо Несторе!…

Видя отдалече как двамата кумански главатари изведнъж се метнаха на конете и препуснаха към своята орда. Татуш, Сача и другите печенежки първенци също се засуетиха и с бойни рогове и вестители започнаха да събират войската си. Доколкото се разбираше от разстояние, сблъскването беше неизбежно. Сеслав още се чудеше какво решение му налага дългът към България, когато Ботас приближи до него, и прочел вътрешните му колебания, го заговори:

— Остани настрана, войводо. Не от страх, а искрено и от сърце ти давам този съвет.

— Ако те послушам, може да изпусна из ръцете си последната надежда за сполука…

— Живял съм дълго между тях, Сеславе, прекалено дълго. Познавам издъно и куманите, и печенегите. Помни ми думата, те сега ще се сбият, ще пролеят много кръв, но на края ще се споразумеят и помирят. Намесим ли се обаче ние, независимо на чия страна, когато си подадат ръце, ще изкарат нас виновни за всичко и с дружни сили ще ни избият.

— Довърши съвета си, Ботас.

— Изтегли дружината, войводо. Ще оцелеем само ако сме далеч от тази паплач.

Сеслав го послуша. И не сгреши. Защото цялото предсказание на алана се сбъдна — край безименната рекичка се разигра люта битка, в която паднаха повече печенеги, отколкото в сражението срещу войската на Алексий Комнин, но на края двете враждуващи страни се помириха. И ако славяните бяха там, може би наистина щяха да се окажат виновниците за всички неразбирателства…