Цончо Родев
Мечът на непримиримите (52)

6

Вече се усещаше приближаването на есента, когато съгледниците донесоха в Дръстър: Алексий Комнин с огромната си войска бе тръгнал на север! Скоро дойдоха и други вестоносци — императорът бе прехвърлил Хем^[1] и макар че подвижните конни отряди на Каталим го нападаха тук-там по пътя му, той се придвижваше, общо взето, твърде бързо по пътя Велики Преслав — старата столица Плиска — Дръстър.

— Надеждата ни е вече само в куманите — прегракнало рече Татуш, когато се събраха на нов съвет при него.

— Защо само в куманите? — не се съгласи Сеслав. — Ами ние за нищо ли не се броим?

— Нека не се хващаме за думата — миролюбиво рече Сача.

— Напротив, да се хванем! — не се съгласи Татуш. — Щом Сеслав вярва в нашите сили, ще го оставя за мой заместник, докато аз отида при Сокал отвъд Дунава. Ълфин ще дойде с мене. А ти, Сача, и другите — ще се подчините на Сеслав, той ще брани Дръстър от мое име. Задържите ли се, докато аз дойда с куманите, с Алексий ще си поговорим другояче…

На другия ден след този съвет Татуш и Ълфин, придружени от четиридесетина души стража, преминаха със сал на другата страна на реката и препуснаха на север към куманите на Сокал.

Веднага след тяхното заминаване Сеслав събра Сача, Ралф Рижия и Гневота — тях той определи за свои помощници. Изложи им плана си, съставен с помощта на дядо Нестор. После разпредели силите така: българската дружина, която щеше да отбранява Вътрешния град, оставаше под негова лична заповед. Гневота Едноокия щеше да бъде началник на русите, които дойдоха от Тмутаракан и другите им селища по реката — разбираше се той с тях още от времето, когато бе подпомагал Егор в битките. Ралф бе определен да води сбирщината — разните англи, узи, алемани и изобщо пришълците от четирите краища на света. Единствено Сача със своите печенеги трябваше да остане на височините извън града и да действува според сигналите с дим, които щеше да му подава Сеслав. Защото Сеслав не само щеше да води българите, но запазваше за себе си и общото ръководство на битката.

Началниците едва успяха да запознаят воините си със Сеславовия план и да заемат определените им места, когато на юг хоризонтът се затъмни от облаци прах.

Ромеите бяха пред Дръстър!