Цончо Родев
Мечът на непримиримите (31)

3

Сеслав не прогласи, че става господар на Вичина; той просто стана. И ако се приеме, че изпращането в Дръстър на семействата и богатствата на отстранените печенеги беше още част от завладяването на властта над града, то веднага след това започнаха — без никакви церемонии — действията му на управител.

Първата му работа беше да се запознае с военната сила на крепостта и нейното състояние. Придружен само от Ралф Рижия („оздравял“ също така внезапно, както се бе „разболял“), той посети помещенията на войскарите. Онова, което видя, го смая и потресе — при петдесет постоянни стражи на крепостта той завари в стаите им шестдесет и осем жени, до една събрани от онези блудници и продажници, които съпровождат всяка войска. Те се разполагаха като господарки в помещенията на воините и ги изпълваха с миризмите на ястията си, с простряното пране и с крамолите си. Самите стаи пък представляваха нещо средна между чергарска сбирщина и обор за добитък — такова безредие и мръсотия го изпълваха.

— Всичко е дело на Селте — с тон на извинение и срам обясни Ралф. — Вече три години наред той присвоява платата на войскарите и за сметка на това ги отпусна да си живеят, както си искат. Те се прехранват от пладнешки кражби из околността, пък за реда им — сам можеш да видиш…

— Довечера ще прочистим това вонящо котило — отсече Сеслав, когато тръгнаха обратно. — Ние петимата стигаме. — Той имаше пред вид Гневота Едноокия, Егор, Ботас, Ралф и себе си. — Ще ги изненадаме и, с добро или лошо, ще ги изловим като кокошки. И още през нощта ще ги натирим вън от крепостта заедно с повлеканите им.

— Ще се справим — не се усъмни Рижия, макар че ставаше дума за премерване на сили един срещу десет. — И все пак ти предлагам, войводо, да не изхвърляме всичките. Има между тях десетина момчета, които вътре в себе си никога не са одобрявали безредието и разпуснатостта. И са я карали наред с останалите само защото…

— Разбирам — прекъсна го новият управител. И добави със странна усмивка: — Вили са заедно с вълците.

Главата с цвят на разпален факел кимна утвърдително.

— На тях може да се разчита, те не са скапани от заразата, както другите. Само неделя да преживеят при по-друг ред и ще се оправят.

— Ще се доверя на думата ти, Ралф. Поговори с тях и им кажи довечера да бъдат готови.

Прочистването на тези авгиеви обори^[1] мина далеч по-лесно, отколкото бяха очаквали. Действията се ръководеха лично от Сеслав, военната сила на когото се състоеше от четиримата му помощници и доверениците на Ралф Рижия, които се оказаха единадесет на брой. Те безшумно обезвредиха четиримата стражи (с толкова хора Селте бе пазил крепостта, която се считаше врата пред главния път на нашествениците), после нахлуха едновременно от две страни. Сцените, които завариха тук-там из стаите, и олелията на жените не могат да бъдат описани. Само трима измежду четиридесетте се намериха, които се опитаха да окажат съпротива, но и те бяха толкова пияни, че изобщо не усетиха болка, когато бяха съсечени. Врявата и крясъците на жените бяха прекратени само с няколко плесника.

Необикновената глъчка разбуди града. И един час по-късно гражданите на Вичина можаха да наблюдават странна процесия — около три дузини мъже и двойно повече жени, получили храна за няколко дни и оръжие, колкото да се бранят от вълците, се изнизаха като върволица призраци из главната порта на крепостта, съпроводени от смеховете и дюдюканията на тълпата. Чу се по-късно, че са ги виждали най-напред в Дръстър, после в Констанция на морето, но никъде не са ги искали и те се попилели по четирите краища на света…

С останалите воини, за които бе поръчителствувал Ралф, Сеслав щедро уреди неплатените сметки на Селте, после им заяви, че ще ги търпи само при пълно и безпрекословно подчинение на реда, който имаше намерение да въведе. Те всички до един приеха условията му. И можем още тук да кажем, че в бъдеще устояха на думата си, с което, между другото, потвърдиха избора и добрата наблюдателност на Рижия.

Впрочем Ралф веднага след това има̀ случай да докаже, че наистина разбира работата си. Въпреки студеното време той започна с чистотата и само след три дни помещенията на войската светнаха така, както вероятно не са били от построяването им. Едновременно с тази чисто домакинска работа той се залови да опресни знанията на единайсетте души, та те отново се приучиха към строй и ред. Поради липса на хора той намали постовете на три, като сведе ролята им до обикновени съгледници (по един на пристанището и двете порти на крепостта), но затова пък, като причисли към стражите също себе си, Гневота и Егор, пусна всяка нощ по три въоръжени двойки да обикалят града и да пазят порядъка и спокойствието на мирните жители — нещо, което Вичина не помнеше от нахлуването на печенегите.

Междувременно с помощта на алана Ботас Сеслав огледа и града. И съвсем скоро му стана ясно, че ако Дръстър имаше право да се нарича Столица на хаоса, за Вичина подхождаше името Средище на изметта — научили по незнайни пътища за безпътството, неуправията и шарлатанството, които щастливо процъфтяваха под безгрижната управа на Селте, тук си бяха дали среща и преживяваха блажено измамници, пияници, речни пирати, побойници, джебчии, безделници и всяка друга подобна паплач от цял свят. Странноприемниците представляваха истински вертепи, пивниците — арена на денонощни сбивания или място за уреждане на тъмни сделки. Комар във Вичина се играеше навред; да се видят глави, надвесени над заровете или кокалчетата, можеше по всяко време на стъгдите, на пристанищния кей, че дори и на стълбите пред двореца на управителя. А да изпищи минувач или жена, излязла на пазар, че са останали без кесията си, това спадаше към най-безинтересното всекидневие на този град.

Сеслав и Ботас успяха да се справят и с тях. По негласни пътища те потърсиха помощта на почтените коренни жители на града и с една среднощна хайка, незапомнена по тези места, изловиха почти всички най-изявени негодници, над стотина на брой, които досега се чувствуваха тук като у дома си. Натовариха ги на две големи ладии, снабдиха ги с храна и вода и ги пуснаха надолу по течението на реката малко преди ледът да я скове. Бяха ги видели да минават край Преславец, после рибари от делтата на Дунава съобщиха, че са им продали сушена риба, месо и питие, на края се заговори, че са се озовали в Хазария, но никой не се бе затъжил за тях дотолкова, че да търси подробност. Останалите техни събратя, които хайката бе пропуснала предпочетоха сами да се изметат от крепостта.

Промяната във Вичина пролича и в двореца. Сеслав изхвърли от него цялото азиатско великолепие, насадено от Селте, остави само шест от четиридесетте слуги и слугини и въдвори наредба и правила на живот, каквито помнеше от дома на баща си — може би донякъде сурови, но прости здрави, естествени.

Новият управител извести на града и приспадащата му се околност, че жестоко ще преследва всички своеволия и че от данъците, които нямаха чет по времето на Селте, оставя само десятъка. За да разчисти цялото гнило наследство на печенега, той потърси помощта на пет-шест по-учени жители на Вичина и заедно с тях прегледа книгите на побирчиите. Оказаха се такива произволи, истинските размери на които смаяха дори и техните жертви. Сеслав не се стресна от величината на откритите злоупотреби, а настоя да ги оправи до последната аспра. И започна нещо нечувано и невиждано — из града и по селата тръгнаха негови служители и връщаха на людете онова, което им е било надвзето в последните години.

И се понесе чудна приказка из Страната без закони, прескочи границите й и плисна из цяло Българско — там, в най-северния край на земята българска, се бяха възцарили ред и законност, каквито никой не помнеше от Симеона и Самуила насам…