Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Канатица (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- vasko_dikov (2013 г.)
- Източник
- voininatangra.org
Издание:
Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа
Издателство „Христо Ботев“, 2002
ISBN: 954–445–809–3
История
- — Добавяне
И в наше време отечеството би трябвало да е идеал номер едно
— Г-н Хайтов, Вашето разбиране за националната идея през погледа на писателя?
— Ако под „национална идея“ разбирате активното съзнание за национална принадлежност и свързаното с това степенуване на ценностите в живота ни — мисля, че това е най-важното за един народ. Нещата са прости: ако хората, населяващи една държава не обичат земята си, произхода си, своите обичаи, традиции и език, ако те не са родолюбци и не са готови да се жертвуват за своята родина, тя е обречена и рано или късно ще се разпадне, както се разпадат зидовете без хоросанена спойка.
Казано накратко, Отечеството е за мене идеал номер едно и вграждането на този идеал в съзнанието на младите е задача и на образованието, и на възпитанието.
— Каква е връзката между литература и нихилизъм, патриотизъм, национална идентичност?
— Връзката е проста: литературата е основно средство за възпитание на младите в родолюбив (патриотизъм) и национална самоличност (идентичност).
Но тя може да е също така основно средство за обратното, за разграждане на националното самосъзнание и заместването му с нихилизма и космополитизма.
Нихилизмът (безродието) е най-болестното състояние на една нация. От него до гроба на тази нация е потребна само една стъпка.
— Има ли място художествената литература и ако да — какво е то в събуждането, съхраняването и укрепването на етнокултурната идентичност на нашите сънародници зад граница?
— Художествената литература може да играе същата градивна или разрушителна роля в родината, както и зад граница, като укрепва или руши националното самосъзнание. Според мен всяко покушение срещу книгата, било чрез облагането й с тежки данъци, било чрез приватизирането или затварянето на книжарници, е пряко покушение срещу народността ни. Същото се отнася и за киното, и за театъра, които са еднакво подходящ инструмент както за градеж, така и за рушитба. Това е и смисълът на борбата за оцеляване за националното кино, националния театър, националните културни традиции и т.н. Срещу тези традиции работят в момента националното уж радио и „националната“ телевизия.