Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Канатица (2010 г.)
Корекция и форматиране
vasko_dikov (2013 г.)
Източник
voininatangra.org

Издание:

Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа

Издателство „Христо Ботев“, 2002

ISBN: 954–445–809–3

История

  1. — Добавяне

И в наше време отечеството би трябвало да е идеал номер едно

— Г-н Хайтов, Вашето разбиране за националната идея през погледа на писателя?

— Ако под „национална идея“ разбирате активното съзнание за национална принадлежност и свързаното с това степенуване на ценностите в живота ни — мисля, че това е най-важното за един народ. Нещата са прости: ако хората, населяващи една държава не обичат земята си, произхода си, своите обичаи, традиции и език, ако те не са родолюбци и не са готови да се жертвуват за своята родина, тя е обречена и рано или късно ще се разпадне, както се разпадат зидовете без хоросанена спойка.

Казано накратко, Отечеството е за мене идеал номер едно и вграждането на този идеал в съзнанието на младите е задача и на образованието, и на възпитанието.

— Каква е връзката между литература и нихилизъм, патриотизъм, национална идентичност?

— Връзката е проста: литературата е основно средство за възпитание на младите в родолюбив (патриотизъм) и национална самоличност (идентичност).

Но тя може да е също така основно средство за обратното, за разграждане на националното самосъзнание и заместването му с нихилизма и космополитизма.

Нихилизмът (безродието) е най-болестното състояние на една нация. От него до гроба на тази нация е потребна само една стъпка.

— Има ли място художествената литература и ако да — какво е то в събуждането, съхраняването и укрепването на етнокултурната идентичност на нашите сънародници зад граница?

— Художествената литература може да играе същата градивна или разрушителна роля в родината, както и зад граница, като укрепва или руши националното самосъзнание. Според мен всяко покушение срещу книгата, било чрез облагането й с тежки данъци, било чрез приватизирането или затварянето на книжарници, е пряко покушение срещу народността ни. Същото се отнася и за киното, и за театъра, които са еднакво подходящ инструмент както за градеж, така и за рушитба. Това е и смисълът на борбата за оцеляване за националното кино, националния театър, националните културни традиции и т.н. Срещу тези традиции работят в момента националното уж радио и „националната“ телевизия.

„Информационен бюлетин“

„В. Априлов“, кн. 2 — 1995 г.