Николай Хайтов
Троянските коне в България (59) (Книга първа)

Димитър Общи става помощник на Левски в резултат на заговор. Един доказан авантюрист и измамник предопределя съдбата на Дякона

Думата „шпионин“ за Димитър Общи е произнесена за пръв път от Панайот Хитов. Поводът за това е пристигналата до него в Белград през ноември 1872 г. новина, че предводителят на обира в Арабаконак Димитър Общи е заловен, без да използва револвера си, и прави пред следствените власти пълни разкрития. Хитов съобщава за това в едно изложение, предназначено за първенците на комитетското дело в Букурещ от 28 ноември 1872 и изразява мнение, че издайничествата на Общи са „по план на гръчкия консул“. Редом е това народният, както са го наричали тогава, войвода, се опитва да оправдае и омаловажи дадената от него през юни 1871 г. препоръка за Д. Общи, да бъде той изпратен за помощник на Левски в „Българско“.

Според Хитов тя имала следното съдържание:

„Димитър е добар, но е инатлия и ако го разсърдят, ще излезе лоша рабутата, но инък аз не се меся на дякона, ако иска нека да го прибере.“

Цялата подготовка, развитие и „процедура“ по внедряването на Общи за помощник на Левски е запечатана в трийсетте, стигнали до нас, писма на Хитовия агент в Турну Мъгуреле Тодор Ковачов, до народния войвода в Белград. (Виж Архив на Възраждането, т. I. 1908 г.). От тях личи на първо място, че Хитов установява чрез верни (а вероятно и платени) свои хора във Влашко агентурно по същината си наблюдение върху всяко движение и проява на Левски и второ, че идеята Общи и Левски да бъдат заедно пратени „на панаири“ (в „Българско“) възниква още в ранната пролет на 1869 г. (Виж писмото на Ковачов от 14.III.1869).

Шест дни по-късно, т.е. на 20 март 1869 г., същият Т. Ковачов пише на Хитов второ писмо с молба да „предстои за нуждата“ на Д. Общи, когото той изпраща в Белград. Каква е била тази надежда става ясно от споменатото вече изложение на Хитов, в което съобщава на БРЦК в Букурещ, в което се разказва как „Димитър“ поискал от него да го прати в турско с хайдути „да насърчава народа“ и че той склонил. Снабдил Общи и двамата му другари, които същият водел със себе си, с пушки, свързва ги с някой си Тодор Чипровчанина, правят дружина и заминават по Берковския Балкан. Хайдутували някоя и друга неделя, но става крамола зарад войводството (причината е Общи) и дружината се разпада. Чипровчанина удря на една страна, а Димитър заедно с единия от двамата му другари бягат в друга. Попадат обаче на засада, човекът, тръгнал с Общи, е ранен и помолил уж своя войвода да му отреже главата да го не мъчат турците, което същият веднага извършил и с отрязаната глава успява да изчезне, за да се появи около август отново при Хитов в Белград. Това си е чист провал не само за Общи: през лятото на 1870 година изграждането на комитетите от Левски е вече в пълен ход, променена е цялата стратегия на революционното движение, която изключва изпращането на каквито и да било чети по Балкана, но Хитов прави тъкмо обратното. На това отгоре, вместо да изостави отървалия кожата, явно неподходящ за революционна работа свой храненик Димитър, той го снабдява с писмо до своя агент Тодор Ковачов в Турну Мъгуреле със „заповед“ да го препоръча на съмишлениците си в Брашов. Всичко това се крои на Белград на 2.IX.1869 г., а в писмо от 16.IX. с.г. Ковачов докладва на Войводата, че задачата е изпълнена. Общи се установява в Браила като гостилничар, а по-късно (в края на ноември) Хитов пристига в Брашов, срещат се и в края на декември двамата се установяват в мушията на известния хъшовски ятак Николаке Балкански, за да прекарат там остатъка от зимата на 1870. През март същата година Д. Общи пак заискал да върви из Балкана да хайдутува (всъщност — да върви на обир), но Хитов твърди в изложението си от 28.XI.1872 г., че му отказал и Димитър Косовеки (Косовчанина), както го наричат в писмата, се връща в Браила. Точният израз в записката на Хитов до БРЦК гласи: „Но аз не щях вече да му дам нищо и той стана и си отиде в Браила.“

Така пише народният войвода Хитов, но и това не отговаря на истината: той не изоставя Общи, а му дава препоръчително писмо до бившия си байрактар И.П. Кършовски в Букурещ, който пък препраща Димитър с препоръка до Т. Ковачов и до най-влиятелната фигура на комитетското дело в Турну Мъгуреле — Данаил Попов, за „да го съставят (съберат) с Декона“, т.е. да съберат Общи с Левски. Явно, че това е било нареждането на Хитов в написаното до Кършовски писмо.

Сметките на капризния Димитър се оказали обаче малко по-други: на път за Турну Мъгуреле кандидат-помощникът на Левски намира в Брашов десетина „момчета“, възпламенява ги да хайдутуват с него „из Балкана“ и пристига при Т. Ковачов и Д. Попов с тях. Получава от двамата необходимите улеснения и пари, за да се „събере“ (съгласно заповедта на Хитов) с Левски, преминава Дунава, но вместо към България завежда момчетата в Сърбия (виж писмото на Ковачов от 1.IV.1870). В Сърбия Общи взема от подлъганите юначета по 15–20 жълтици, за да им купи уж нужните „потреби“ за хайдутлука и изчезва. Хукват изоставените и ограбени хъшчета да го търсят, но той хваща пътя през Смедерево за Атина и ги оставя с пръст в устата. С обраните от тях пари Общи си поживява няколко месеца в „Гръчко“ и след това през Серес се връща отново в гостоприемната мушия на Балкански, за да прекара там следващата зима 1870/1871 г. отново заедно със своя всепрощаващ го покровител П. Хитов.

За какво са се уговаряли при това зимуване във Влашко, се подразбира от обстоятелството, че 2 месеца подир връщането на Войводата в Белград, през пролетта на 1871 година, там идва писмо от комитетските хора в Турну Мъгуреле (Ковачов и Д. Попов), че там е пристигнал Общи и дошъл при тях, „иска да види Декона“ и че го молят за „мнение“. На това именно писмо Хитов отговаря с цитираната вече препоръка, че „Димитър е добар, ама и инат…“ и пр.

Известно е, че веднага след тази препоръка Димитър Николич Косовски, наричан „Общия“ е препратен (пред юни 1872) при Левски въпреки упоритите опити на Апостола да осуети идването на този крайно съмнителен човек при него.

Два са основните, изкристализирали от току-що разказаната „история“ изводи: първият е, че внедряването на Общи в „Българско“ е резултат на една системно плетена зад гърба на Левски паяжина. Не е прекалено да се каже — на един заговор. Вторият е, че в препоръката си Хитов е скрил истината за Общи. След като много добре го е познавал, че е не само лекомислен и напълно негоден за конспиративна работа авантюрист; че не само е „инатлия“, капризен и коварен, но е доказан измамник (случаят с обраните хъшчета), Войводата премълчава всичко това, за да остане само, че Димитър има тук-там по някое кусурче, но е „добар“ и постига по този начин упорито преследваната в продължение на около две и половина години своя, а по всяка вероятност и чужда цел.

Въвлечен ли е бил Любен Каравелов в пъкленото дело на предателя?

Известно е, че в операцията за внедряването на Общи решаваща роля изиграва не само препоръката на Хитов, но и волята на Каравелов. Тук, макар и хипотетично, се сблъскваме с въпроса: можел ли е Каравелов да отклони внедряването на Общи в България, ако това е било например идея на сръбското разузнаване, за да има свое „око“ и „ухо“ в недостъпната за никого отвън, включително за БРЦК в Букурещ, Вътрешна революционна организация.

Каравелов и Хитов са били убедени застъпници на позицията, че освободителното ни дело може да е успешно само в единодействие със сърбите. Това е главният повод за разногласия между Левски, от една страна, и Каравелов и Хитов, от друга, документиран от техните писма. Явно, те са се опасявали навярно от самовластието на Левски във вътрешната комитетска организация, неговата „Светая светих“. Това никак не означава, че Хитов и Каравелов са били готови на предателство, но не бива да се забравя, че и двамата са били зависими от сръбското правителство освен по силата на собствените си убеждения, но и чрез заплатата, която след 1867 г. то е давало на Хитов, и паричните помощи за отпечатване вестника на Каравелов. Почти сигурно е, че службата на Хитов при сърбите се е изразявала главно в това да контролира въстаническите инициативи вън и вътре в България, а по възможност и да ги направлява. Несериозно е в тази сложна плетеница от взаимовръзки да се твърди, че идеята за пращане помощник (или помощници) на Левски е поначало погрешна и порочна. Но че изборът на Общи за това е несполучлив, преднамерен, порочен и фатален, това е напълно очевидно.

Няма преки доказателства също така, че Димитър Николич Косовски е сръбски и гръцки шпионин, но със или без участието на тайните служби на съседките ни за внедряването му във вътрешната революционна организация това е по същина (повтарям) заговор срещу нейния ръководител Дякон Левски.

В светлината на току-що изложените доводи и факти чисто малодушие, а и кощунство е превъзнасянето на Димитър „Общия“ като национален герой, а жертвата му — Апостола, да се клейми като виновник за собствената си гибел.