Николай Хайтов
Троянските коне в България (128) (Книга първа)

За състоянието на съюза на българските писатели през периода 1993–1996 година

Колежки и колеги, На 26 ноември т.г. се навършиха три години от избирането на сегашното ръководство на Съюза. Днес ви предстои да чуете неговия отчет, да го одобрите или отхвърлите и да изберете нов председател; нов Управителен и Контролен съвет. Мисля, че един кратък анализ на бюджетите на Съюза през тригодишния мандатен период ще ви даде най-точна представа за неговото състояние, финанси и дейност.

Приходната част в бюджета на Съюза за годините 1993–1996 е общо 56 588 000 лева, разпределени, както следва: за 1994 година — 15 193 000, за 1995 година г 21295 000, и за 1996 година — 20 100 000 лв. Свареният от нас бюджет за 1993 година възлизаше в приходната му част на 2 200 000 лева. Това означава, че още през първата ни мандатна година доходите на Съюза са отскочили шест и половина пъти, като смятаме и коректива на инфлацията през 1994 година. През следващата 1995 година доходите нарастват с още пет милиона, което равнище се запазва и през 1996 година.

Откъде идват основните приходни пера? Главно от наемите от съюзните имоти. Освен това има постъпления от продажба на овехтяло или ненужно движимо имущество — общо за 1993–1996 г. сумата е 4 452 000 лева. От продажба на около 56 картини (от общо 269) е реализирана сумата 4 133 000 лева. Тази сума е обособена от УС специална сметка предназначена за осигуряване социалните разходи на СБП, като например добавките към пенсиите, помощите за лечение, за безработица, стипендии на сираци и пр.

Сумата е в наличност и се държи на влог. Приходите от него за изтеклия период са 4 053 000 лева. Този доход ни позволява да заложим в проектобюджета за 1997 година едно увеличение на пенсионните надбавки поне с още 1000 лева месечно плюс сегашните 600, които се плащат в момента.

В приходната част на бюджета фигурират и 700 000 лева от продажбата на в. „Български писател“, 1 094 229 лв. от сп. „Славейче“ и т.н. За да завърша с приходната част, ще припомня, че през 1989 година в Съюза са постъпили отчисления по Закона за творческите фондове 1 225 000 лева, равняващи се в момента на 122 милиона лева, така че двадесетте милиона среден годишен доход, който получаваме сега, е шест пъти по-малко от приходите на фонда през 1989 година. Ще ви припомня, че притокът на отчисления по Закона за творческите фондове спира окончателно през 1992 година, веднага след статията на Марко Ганчев в „Демокрация“ от 27.I.1992 година, в която се обявява, че фондът раздава пари на писателите, за да гласуват за комунистите, че той облагодетелства тоталитарната върхушка и т.н.

Блокирането на Закона за творческите съюзи е най-съкрушителният удар, нанасян досега върху Съюза от неговото основаване. Тежките последици от това ще бъдат голяма грижа на всички ръководства отсега нататък. Искам да отбележа: Съюзът ни не е получил под формата на спонсорство нито един лев, от никого.

За да е пълна картината, налага се да ви информирам и за състоянието на недвижимото съюзно имущество Ще започна с Творческия дом във Варна, изграден през 1962 година върху собствена земя заедно със 17 декара парк. През 1992 година възникват процедури пред поземлената комисия във Варна за връщане на някои включени в парка бивши земеделски земи, но не са били предприети „ответци“, както се казва, мерки нито през 1992 г. нито през 1993 година. Ще ви спестя драматичните перипетии по опитите ни да предотвратим разграбването на парковата площ на Творческия дом във Варна. Ще ви докладвам накратко само, че всички издадени от поземлената комисия при община Варна постановления за връщане на бивши земеделски имоти от парка на летовището ни бяха справедливо отменени от самата поземлена комисия. Отмяната стана възможна, след като на поземлената комисия бяха предоставени необорими писмени доказателства, не въпросните имоти са били законно отчуждени и законно заплатени. От всичките опити за разграбване на парковата площ на станцията ни във Варна остана само едно нерешено дело във Варненския окръжен съд, възникнало като последица от обжалваните на поземлената комисия решения…

Не мисля, че е възможно да се възстанови в бъдеще използването на Творческия дом във Варна само за писатели, защото от този същия дом идват в момента около 30% от сумите, необходими за издръжката на Съюза. Почивният дом в Созопол. През отчетния период в сградата нищо не е направено, в смисъл на подобрения. Предвидено е следващата година станцията да бъде основно ремонтирана.

Творческият ни дом в Хисаря е даден от бившето ръководство на Творческия фонд с решение от 16 IX 1993 г на предприятието „Нефт и газ“ — Плевен, срещу безплатното ползване от Съюза на 8 легла. През трите години оттогава досега станцията е посетена от 91 членове на СБП, доста скромна компенсация срещу 500-те кв. метра хотелска площ. Срокът на договора изтича през 1998 година.

„Ламартин“ в Пловдив бе предаден за стопанисване на Дружеството на писателите в Пловдив още по времето на ръководството, оглавявано от Кольо Георгиев. Обзавеждането на този дом обаче остана в собственост на СБП, заедно с това и участието ни в ползването на сградата През отчетния период беше, макар и отчасти, преустроени ремонтиран и апартаментът ни в гр. Сандански. Вече са изразходвани около 200 000 лева. В замяна на това там се очертава едно много перспективно; особено за хора със слаби гърди, „зимовище“.

След като бившият дворец на цар Фердинанд в Ситняково беше доброволно върнат на държавата от бившето ръководство на фонда, настоящото ръководство си го поиска, получи го и сключи договор за стопанисването му от ЕООД „Бороспорт“. Сега там е вече възстановено, съгласно договора ни, осемстайното бивше караулно помещение. В три от помещенията (общо 9 легла) писателите ще имат право безплатно да летуват и зимуват. Дори само това да бе смисълът от приобретяването на двореца — заслужаваше си главоболията.

През отчетния период Съюзът получи в дар от потомката на Марин Дринов — Мина Дринова, едностаен апартамент в София на ул. „Цар Асен“ 59. Наследството бе обаче оспорено; заведе се дело, което бе спечелено от нас в първата инстанция — Софийски районен съд. Наскоро ще се гледа във втора инстанция, след което, да се надяваме, Съюзът ще увеличи своето имущество с още една имотна придобивка, и то в София.

Две думи и за реставраторското ателие в Асеновград. Това е дърводелската работилница на Творческия фонд, изградена през 1976 година върху общинска земя. В момента тече процедура за възмездното й отстъпване на Съюза, след което работилницата ще стане наша нотариална собственост. В момента същото е предоставено пад наем.

Ще завърша с апартамента на Съюза на ул. „Ангел Кънчев“ 10, където се помещава от 1976 година насам медицинският пункт на Съюза. След известни сътресения успяхме да съхраним в него едно качествено зъболечение, което става с времето все по-необходимо, като се имат предвид астрономическите цени на услугите в тази област.

Така стоят нещата с имуществото и финансите на Съюза.

Заслуга на досегашното ръководство на Съюза, за добро и лошо, е създаването на съюзен вестник на мястото на заграбения „Литературен форум“. Всеобщо бе желанието на съюзните членове в това направление — изпълнихме го, но проблемите, свързани с вестника, от един изведнъж се умножиха на сто и един. От тези сто и един проблеми, мисля, че задоволително бе решена задачата да се противопостави на упадъчните в нашата литература процеси, на крайностите в оценките й, а така също и на произволите в ревизията на литературната ни класика. Вестникът трябваше да даде отпор и на развихрилия се от 1991 година насам литературен тероризъм на „разстрелването на икони“ и на необоснованото развенчаване на имена и произведения…

С появяването на в. „Български писател“ арената беше осветена и противоборството между „традиционализма“ и „космополитизма“ получи необходимата гласност. Можехме да понасяме удари, но: можехме вече и да връщаме.

Във всяко друго отношение вестникът може да бъде критикуван и оспорван; било заради оформлението му, било заради недостатъчните усилия в привличане на най-мъдрите и добре наточени пера: било за неоправдано забавяне на ръкописи или гафове и грешки от всякакво естество. Но главното — повтарям — той си свърши работата както трябва. Някои обвинява вестника в грубост и „оплюване“. Съветвам ги да четат по-често „Литературен форум“, да слушат по-често радио „Свободна Европа“ и тогава да говорим на тема грубост и оплюване.

Доста бе направено през мандатния период за възстановяване на вътрешносъюзната ни дейност.

Имам предвид, на първо място, възстановяването на Есенните празници на българската поезия, което даде възможност за публична изява на десетки известни и по-малко известни творци на изящното слово. Към Празниците на поезията бяха приобщени и някои местни прояви като „Изворът на Белоногата“ в Харманли и „Обсерватория“ в Белоградчик. В общата атмосфера на празника станаха честванията на Петко Рачов Славейков, Дора Габе, Магда Петканова. Сляха се с празника и Дните на българската книга през октомври 1995 година, за които бяха поканени чуждестранни българисти и преводачи на българска литература. Писатели изнесоха пред тях беседа за явленията в съвременната българска книжовност.

СБП е сред инициаторите за възобновяване на прегледа дебютната литература в Хасково, известен под названието „Южна пролет“. В пряка връзка с „Южна пролет“ е съживяването на Кабинета на младия писател и интензивната дейност на младите сътрудници на сп. „Пламък“ в клуб „Дора Габе“.

Не би трябвало да се отмине без внимание и дейността, осъществена от Дружеството на писателите-криминалисти, което събра на една отлично организирана през 1995 г. Международна срещу писатели криминалиста от всичка краища на света и, разбира се, блестящо популяризира творчеството на българските творци в тази област.

Изведена беше до успешен край и много важната инициатива за издаване на Антология на българската поезия, за късия разказ в два тома, на детската проза.