Николай Хайтов
Троянските коне в България (116) (Книга първа)

Желев не може да обедини този народ

— Май страдате от мнителност по отношение на фондация „Отворено общество“?

— Ще ви кажа само, че от безвъзмездно предадените на фондацията имоти в София и другите градове държавата губи около 85 милиона лева. Горе-долу колкото Сорос вкара у нас. Чисто и просто ние си даваме парите, за да ни „отварят“.

— Запознат ли сте с идеологията на Сорос?

— Отчасти и знаете ли на какво ми прилича тя? Да убедите таралежа да се отвори, преди да сте го накарали да повярва, че лисиците са вече изтребени. Това иска г-н Сорос от нас: да зарежем тая вкостеняла държавност и да се слеем с цивилизования свят. Да, но с недотам цивилизования свят какво ще правим? Знаете, че Желевото дело е събарянето на две трети от граничните ни заграждения, през които се провират сега легиони преселници.

— Сега в средите на БСП се забелязва стремеж към привличане на духовния потенциал на нацията. Вярвате ли, че това ще стане?

— Не съм забелязал подобен стремеж, но ако възникне, ще е малко позакъснял.

— Вредно ли е правителството на Жан Виденов според вас?

— За Жан Виденов ще кажа, че парата няма власт над него, а това е изключително качество за един държавник. Не е възможно обаче да не се излъже в подбора на някои от хората и дори в решаването на някои от проблемите. Той успя да отскочи от дъното. Аз очаквах Желев да си послужи срещу Виденов и кабинета с конкретни доводи, а не с общи панелни фрази.

— Вие смятате, че д-р Желев не може да бъде обединител на нацията?

— Тези качества са му абсолютно чужди. Да обединяваш един народ, значи поне малко да го обичаш. Той за България две топли думи не се е изтървал да изрече. А лепна на българския народ едно катранно клеймо: че сме предали Васил Левски. Това тръгна от Желев.

— Как виждате съдбата на България в международната обстановка?

— Около нас и по света е започнало пребалансиране на силите. България трябва да запази пълен неутралитет. Всички държави, които заложиха на неутралитета, са най-гарантираните в момента. В този смисъл влюбването ни в НАТО ни подлага на рискове и напрежения. На тях България трудно би могла да издържи. Ние ще застанем на огневата граница между руския и натовския хиндерланд, а в ерата на ядреното оръжие това би било самоубийство. Защо у нас някои заклети демократи бягат от референдум по въпроса? Не вярват ли на този народ, или просто не го бръснат? Да не говорим как ще рефлектира евентуалното ни присъединяване към НАТО върху енергетиката и промишлеността ни… И каква промяна биха претърпели преките ни политически връзки.

— Предполага се, че като влезем в НАТО, нашите интереси и цялост ще бъдат гарантирани.

— Америка и Европа да поведат война срещу когото и да било заради България? Това може да го вярват само децата.

България възникна по чисто геополитически причини през 1878 г., защото беше нужна на Русия. И днес България е нужна единствено на Русия, ако не като съюзническа, то поне като неутрална, буферна зона между нея и европейските колоси държавица. Много по-удобно е Русия да бъде „застреляна“ от територията на България.

— Сериозно ли мислите, че НАТО смята да воюва срещу Русия?

— Не е нужно да воюва. Достатъчна е заплахата. Макар че и воюването е възможно при определени обстоятелства. И тогава почти е сигурно, че първите атомни заряди ще паднат не в територията на воюващите съюзници, а в наша земя. Удавихме се в океана на собствените си думи, но карай да върви. Важното в момента е да решим: в НАТО или извън него. Това ще бъде върховното изпитание на политическата зрелост на българския народ.

— Защо влязохте в инициативния комитет, който подкрепи Венцислав Йосифов за кмет на София?

— Не съм бил в инициативния комитет, но с готовност подкрепих г-н Йосифов. И днес продължавам да вярвам, че той щеше да е отличен кмет. По една случайност познавам този човек, и то преди местните избори. Освен всичко друго той е един от малкото добри хора, които познавам в този овълчен свят. Не ми е спонсорирал книга, нито ми е давал безлихвен заем.

— КОЛКО книги печата годишно СБП?

— Миналата година издателството пусна около двайсетина книги. Това прави десет пъти по-малко от 1985 г., но аз се надявам тази година да издадем двойно. По-голямата част от сега издаваната помощна учебна литература е наша интелектуална собственост. Просто ще си я приберем.

— Какво пишете сега?

— Подготвям том 3 и 4 на своите записки.