Николай Хайтов
Троянските коне в България (108) (Книга първа)

За оварваряването на езика

— По времето, когато написах „Вълшебното огледало“, излиняването и оварваряването на езика ни беше един от проблемите, които малко или много се разискваха и в литературните издания, и в печата. Сега развалянето на езика не занимава изобщо никого. Върши се тихомълком, както се казва, на пълни обороти. Пълно мълчание пазят по въпроса както лингвистите от БАН, така и университетските преподаватели. Водещите в развалянето на езика ни са вестниците, телевизията, радиото, авторите на учебниците. Надпреварата е голяма и много живописна. Налице е нов, чисто вестникарски жаргон, който се ускорява все повече и повече, сякаш това става по силата на някаква програма. Да не отваряме дума за надписи и фирми — фирмите, които наводниха софийските и въобще улиците на градищата по България, в които чуждоземните надписи решително преобладават над българските.

— Споменахте за вестникарския жаргон?

— Обяснявам си разцвета на вестникарския жаргон с Надпреварата между различните издания за осигуряване на по-големи тиражи. Принизените изисквания на езика го правят достъпен за повече хора. Жаргонът допада на мнозина. Това е, струва ми се, обяснението, но не е изключено и вестникарската политика в това отношение да е целенасочена. Всичко е възможно в едно време на глобален срив и глобални въздействия с геополитична насоченост.

— Не развивате ли мнителност?

— Съвсем не. Времето е коварно в най-широкия смисъл на думата. Вземете само списъка на хилядите нови български фирми, фондации и пр., обозначени почти винаги само с няколко чужди букви или буквосъчетание. Защо? Защото всичко се крие, а знаете кога се появява необходимост от скриване. Езикът ни изобщо се е превърнал в едно скривалище…

— Какво направиха защитниците му — писателите?

— Някои от писателите открито се обявиха против закона за съхранение и развитие на българския език. Други като Любен Дилов също открито обявиха българския език, историята ни и православието, за пречка към преливането ни към Европа. Това е черно на бяло написано от есетата на този наш небезизвестен фантаст. На мода е сега езиковият нихилизъм.

— Чух, че някои преводачи от български на чужди езици в чужбина силно се затруднявали в превода на вестникарските жаргони.

— Напълно го вярвам. Самият аз понякога по два-три пъти препрочитам някои от вестникарските ребуси, докато да разбера къде е завряно сказуемото и къде подлога (обикновено накрая на изречението, както е в немския език). Граматическата галиматия е невероятна.

— Как ще завърши всичко това според Вас?

— Ще се стигне до един силно размесен с чужди думи, уродлив български език, без традиционната негова мелодика и ритмика. Оварварен и негоден за изразяване на тънките оттенъци на мисълта и още по-нежните отсенки на чувството.

— Вярно ли е, че пишете сценарий за филмова серия, посветена на легендарния хайдутин Чавдар?

— Сценарият за филмовата поредица от шест серии за Чавдар войвода е готова, но осъществяването й все още е висящо. По-евтино излиза да си купуваме и прожектираме на децата Робин Худ и други подобни, по-евтини задгранични киноиздания за масова употреба и масово промиване на мозъците.

— Като имам предвид Вашата заетост с обществена дейност, намирате ли време за любими занимания?

— Моето любимо занимание е четенето. Последните часове на вечерта са отредени винаги за него. То е физиологически необходимо преди сън, за да сложа една летва между кахърното всекидневие и часовете за отмора.

— Какво четете в момента?

— Тарас Булба, ако не сте забравили коя е тази книга…

— Какво ще пожелаете на читателите?

— Да правят по нещо и за душата си. Това е много потребно, за да си останем хора.