Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Канатица (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- vasko_dikov (2013 г.)
- Източник
- voininatangra.org
Издание:
Николай Хайтов. Троянските коне в България. Книга първа
Издателство „Христо Ботев“, 2002
ISBN: 954–445–809–3
История
- — Добавяне
Как ме лекуваше мама
Като деца все боси ходехме и все си удряхме пръстите — палците ни се разраняваха, бодли се забиваха в тях. Девет-десет годишен пасях ярета, говеда, често се набождах на трески. Подуваше се пръстът, „набуй“ му казвахме — когато е готово за потече, но още е неузряло. Мама веднага набираше от двора „петрожилка“ (живовляк), намокри го малко и ни превърже. Най-подръчното лекарство при недълбоки порезни рани е напикаването. Спира кръвотечението моментално.
Мама лекуваше раните с един благ мехлем, наричаше го „мехлема на Ангел Войвода“ — за три дни се лекува рана и следа не остава. Мехлемът съдържаше жълт кантарион и пчелен восък (описан е най-точно в книгата ми „Дневник“ — т. I).
Масажът на мама. На село ядяхме все солени храни и пиехме много вода, но водата в Яврово е варовита и се издуваха коремите ни. Боляха ни и се оплаквахме: „събрала ми се е вода“. Мама ни слагаше възнак, намазваше ръцете си с мас и почваше да ни разтрива нагоре-надолу — стомаха и корема. Чуваше се едно бълбукане и след това всичко се разкарваше.
Как си оправих бъбреците. През 1949 година имах болки в бъбреците и започнах да пия сок от червени боровинки, може да съм изпил цяла каца. Оттогава, та чак до преди две-три години не съм имал оплаквания. Наскоро с чай от полски хвощ и мечо грозде изхвърлих два камъка. За пикочните пътища съм пил и отвара от лескови кори и лескова шума. Най-обичан от мен е липовият чай Действа ми успокоително и мога да го пия непрекъснато. А брат ми, който живее в Асеновград и е на 86 години, години наред пие чай от маточина и нервите му са здрави като въжета.
Как поддържам формата си? С ходене пеш, с изкачване на върхове. Близо до къщата ми в Яврово се издига един връх. Най-прекрасното нещо, когато съм на село, е сутрин рано да го изкача и там да посрещна слънцето — няма нищо по-сладко от това „упражнение“.