Николай Хайтов
Троянските коне в България (112) (Книга първа)

Концесии в горите? Не!

Случи се в законодателната практика на Народното ни събрание нещо невероятно, което не забелязаха (или не пожелаха да отбележат) дори най-внимателните тълкуватели на дейността му. Това беше почти пълното, загадъчното единодушие при гласуването на 5 октомври на Закона за концесиите (с четирима против). В „Дума“ от 19.X. т.г. доайенът на парламентарните журналисти Румен Крумов изрази дълбоките си опасения от заплахата, която представлява този закон за националните паркове и резервати, ако и доколкото те биха попаднали под режима на въпросния законодателен акт. За съжаление г-н Крумов не отдели внимание в своята блестящо аргументирана статия на угрозата, която представлява Законът за концесиите и за необособените в резервати гори на България.

Какво е обезпокоителното в случая? То е, че внезапното единодушие между парламентарните сили се прояви точно при приемането на най-неуместния от всички досега приети от Парламента у нас свързани с горите и горските резервати закони. Несъмнено избликът на единомислие не е случаен. Зад него се крие навярно или много сериозен натиск, или много добре замислена операция за овладяване на „зеленото злато“ на България.

Напълно допустимо е голяма част от народните избраници да са били подведени, като се има предвид, че едва ли един на десет от тях е чувал или знае какво е това „горска концесия“. И, второ: че тъкмо този закон (за концесиите) не е предоставен за обсъждане и мнение нито на Министерството по опазване на околната среда, нито на Комитета по горите.

Това е едно от редките изключения в практиката на сегашното, а и на предишните народни събрания, което усилва предположенията, че Законът за концесиите не беше току-тъй изтласкан на преден план.

Все едно, с чиста съвест може да се твърди, че току-що приетият Закон за концесиите, доколкото е свързан с горите и горските ни резервати, е пълен анахронизъм, като се има предвид, че след отменяването на Закона за горските концесии през 30-те години на века и злополучните резултати от приложението му в Рило-манастирските гори никой никога повече у нас не се е осмелявал да подеме инициатива за неговото възстановяване. На „Балабановата концесия“ в тези гори дължим безжалостното изсичане на най-девствените в България букови гъсталаци, където е намерил в края на X век убежище великият Свети Иван Рилски. Тази концесия се оказа гибелна за горите в едно време, когато държавата стоеше здраво на краката си, но едва ли някой би могъл да си представи как би се отразило концесионното начало, ако то влезе в горската ни практика при безвластието, което цари сега в държавата.

Приложението на Закона за концесиите в българската гора в тази обстановка ще има за съвсем сигурна последица изсичането на най-елитните горски масиви с всички невъзвратими от това последици — отмиване на планинските земи, пресушаване на съществуващите водоизточници и рязко влошаване на родния „български“ въздух. Това ще е екологична катастрофа от първи разред.

Неслучайно горските концесии не се практикуват в нито една страна в Европа, а това е така, защото горската инфраструктура в тези държави (пътища, складове, управление, механизация и пр.) е на достатъчно високо ниво, за да се прилага нормално, научно гороползване, гарантиращо „вечността“ на горските масиви.

Къде се практикуват концесиите?

Практикуват се в африканските и някои икономически изостанали латиноамерикански страни, където навлизането в труднодостъпните горски масиви е свързано с големи капиталовложения, не по силите на държавите горовладетелки. Къде у нас има такива непроходими гори? Напротив: вече не съществува в Българската гора или горичка, която да е на повече от три километра от най-близкото шосе и горски временен склад. Повечето от горите ни са оплетени с въжени линии, 85 на сто от временните складове са достъпни за камионен подвоз. Кандидатите за работа в горите са три пъти повече от необходимите за отсичане на годишните планови количества. Защо при тези абсолютно достатъчни за извеждане на плановите горски сечи условия парламентът се е угрижил за извеждането в нашите гори на извънредно положение, наречено концесия, което световната лесовъдна практика е вече заклеймила като най-сигурния начин за опустошаването на една страна?

Какво може да се направи при вече приет закон? Най-простото — да се внесе в него поправка за изключване на горите и горските резервати от обсега на неговото действие преди да е станало твърде късно.