Николай Хайтов
Троянските коне в България (70) (Книга първа)

Чувствам се като на Шипка…

— Господин Хайтов, вие сте един от най-народните съвременни писатели. Българският читател отдавна се е убедил във вашите пристрастия към съдбовните проблеми, които е трябвало да решава българинът както е своето историческо минало, така и в днешно време. Според вас кои са най-фрапиращите и неразрешени трудности в сегашното битие на народа?

— Трудностите, които изживява българският народ сега, са и в материалната, и в духовната област, но всичко в икономиката с времето ще се понамести, макар и не така бързо, както някои очакват. Младите ще се приспособят към обстановката и ще свикнат да живеят в новата „пазарна“ България, разбира се, ако я има… Казвам ако, защото по-неразрешимата трудност, която сега изживяваме, е планомерното затриване на българщината в съзнанието на младите, подменянето на това съзнание с помощта на т.нар. „масмедии“ и особено на телевизията и ориентирането и на учебните програми към безродничество, космополитизъм. Това е съвсем близка, съвсем действителна, съвсем непосредствена опасност, за която малцина си дават сметка.

— Кой са периодите на възход и разруха на националното самосъзнание при българина?

— До Балканската война 1912 г. националното самосъзнание на българина е било в постоянен, макар и бавен възход. Българинът никога, дори по времето на турското робство, не е изгубвал националното си самосъзнание и едно от доказателствата за това е хайдутството — проточената през вековете въоръжена съпротива срещу тиранията на османските нашественици. После идват Паисий, Възраждането, комитетското десетилетие с Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и др. Сръбско-българската война 1885 г. е пищно доказателство, че народът излиза от робството по-български от всякога, а Балканската война е върхът на неговото национално самочувствие. Това е историческата истина, След това имахме отлично училищно възпитание, което поддържаше градуса на родолюбието дори до 1944 г. По-нататък и по-точно след 1946 г., когато В. Червенков обяви национализма, т.е. родолюбието, за „главен враг на социализма“, чрез училищата и учебниците започна „интернационализирането“ на българина и за четирите десетилетия оттогава насам градусът на родолюбието бе сведен на най-ниското от съществуването на държавата ни равнище. Сега в името на други геополитически интереси (главно американските) космополитизмът бе възведен в идеал на младежта и започна изтриването на последните останки от родолюбие (може да го наричате и „национализъм“).

Това е положението с нашето подложено на изтребление национално самосъзнание.

— Кои исторически личности имат най-голям принос за величието и упадъка на българската нация?

— Основателят на България, силните царе от Първото и Второто българско царство, просветените монаси, които поддържаха духовното кандило на България по време на робството, след това серията саможертвени родолюбци от Раковски до Левски и Бенковски. Следосвобожденската ни история има също върхови точки, но и върхови падения. Въпреки всичко, в края на четиридесетте години страната беше на девето място по стопански растеж в Европа, имаше силна армия и улегнала администрация, а образованието беше много стабилно, макар че България беше окастрена поради грешката с Междусъюзническата война. Ако пък е думата за падения, едно от най-големите падения, по-точно — предателство, е това на д-р Васил Радославов, който разкръсти покръстените през 1912 г. българи мохамедани и възстанови кървящата рана на България. От тази рана с очакват сега най-големите инфекции.

— Какво се случи всъщност през последните няколко години? Какъв е делът на националния и духовния нихилизъм в тоталната криза на обществото? Какво бъдеще ни очаква?

— Последните няколко години бяха години на разруха. Делът на нихилизма и безродничеството в този процес е над 80 на сто. Бъдещето, което ни очаква, е бъркотия, сиромашия и социална поляризация, ако не вземем нещата в ръцете си.

— Славянството е криза ли е? Какво е то за вас? Какво загубихме, като разрушихме мостовете между славянските народи?

— Славянството в бившия СССР е в почти същата криза, в която сме и ние. Интернационализмът го омаломощи, сега американският валяк се мъчи да го претъпче. Разрушавайки мостовете между славянските народи, ние се подлагаме на много големи, помрачаващи нашето бъдеще рискове.

— Кои са опорите, за да оцелеем на Балканите, в Европа и света?

— Оцеляването на България е свързано с оцеляването на славянството и по-специално на Русия. Другото е от лукаваго.

— През последните месещи на българската политическа сцена се развихриха противоречиви страсти то отношение на югокризата. Как оценявате сегашната ситуация на Балканите?

— Никога външната ни политика не е била по-сляпа от сега и това се отнася и до отношението ни към югокризата. Сега сърбите са на прицел, следващите сме ние, ако в руската политика на Балканите не настъпи някакво отрезвяване.

— Наскоро бяхте избран за председател на Съюза на българските писатели. Събратята по перо подкрепиха кандидатурата ви с подавляващо мнозинство. За повечето от тях сте обединяващата фигура в годините на писателското разединение, обругаване и упадък на нашата литература. Писателите очакват от новото ръководство да приложи спасителна програма за оцеляването на художествената словесност. Има ли основания за надежда?

— Малка или голяма — няма друга надежда за оцеляването на художественото слово, а оттам и на културната ни самобитност, освен литературата, езикът, писателите и дружният им отпор срещу духовното ни обезличаване. Писателската общност е единственото нещо, което не е докрай развалено. Твърдя, че тази общност няма да капитулира.

— И един въпрос в личен план. Над какво работите и ще четем ли скоро нова книга от вас?

— Новата ми книга се нарича „Време за разхвърляне на камъни“ и ще бъде обнародвана от издателство „Христо Ботев“. Заглавието взех от познатия в Библията текст: „Има време за събиране на камъни, има време за разхвърляне на камъните“ и т.н. С тази книга аз ще разхвърля камъните, които съм вече събрал — няма за кого и за кога да ги икономисвам. Чувствам се като на Шипка: или ще удържим прохода, или ще изчезнем.