Николай Хайтов
Троянските коне в България (45) (Книга първа)

Корупцията ще види сметката на българската гора

— Развитието на рудодобива в Родопите, а и нахлуването на някои нови промишлени производства през последните 40—50 години в каква степен промениха живота на родопчанина и на неговото отношение към земицата му?

— То първо не остана земя. Обработваемите площи в планината намаляха с около две трети. Половината почти земя се залеси и самозалеси.

Друга бе изоставена като недостъпна за камионен превоз и тя се превърна в пущинак. Успоредно с това легендарната страст към земята отиде в гроба заедно със старото поколение. Младото няма никакво сантиментално отношение към земята. За него тя е последното нещо, което би го привлякло, защото може би обработването на по-голяма част от планинската земя не е възможно иначе освен ръчно, а ръчното земеделие, запомнете го от мене, е отчаяна работа. На ръчно земеделие са способни само мъченици, а такива в наше време няма. За две неща мечтаят сега младите хора — за бизнес, за мерцедес. За планината мислят все още туристите и контрабандистите… Не забравяйте, че в момента е поставено на карта оцеляването на горите в Родопите от развихрилите се търговски сечи и пожари. Малко е земята в планината, и да се работи, и да не се работи, няма да се отрази на стопанското бъдеще на страната, но изсичането на горите ще превърне планината в пустиня.

— На какво се дължи корупцията, която опустошително се е разшетала в горите?

— На безредието и на беззаконието, на ламтежа на властниците да натрупат милиони докато са на власт. На пълния морален срив в цялата страна. На липсата на обществено мнение. На гражданска слепота.

— Имало ли е някога законова уредба, от която да се вземе терк за защита на гората от печалбарски страсти като държавна политика или частнособственически сметки? И пак в този смисъл — прави ли се нещо сега, в условията на хаотичната, типично българска пазарна икономика за опазване на родопските хребети от по-нататъшно оплешивяване?

— Имаше някога закон и половина, но неговото приложение свърши малко подир Девети септември 1944 година. Сегашната законова уредба не струва, а на това отгоре — не се и прилага, както и останалите закони. Сега се напъват да напишат нов закон, но все го сучат и го въртят да е такъв, че да не попречи на изсичането на горите.

— Помня, на времето бяхте върл противник на голата сеч, за което си навлякохте доста дертове. Какви мерки трябва да стъпят здраво в един Закон за горите, какъвто безнадеждно очакваме, за да бъде защитена българската гора от неразумното използване на брадвата и резачката в ръцете на най-големия й враг — човека?

— Трябва да бъде възстановен старият Закон за горите, който бе в действие между 1934 и 1944 година, с много малки поправки, засягащи размера на наказанията, които трябва да се засилят. И да се вземат мерки да се спазва този закон — нищо повече. Но мога да кажа, че при разрастващото се опартизаняване на нравите, и на администрацията, гороломството няма да бъде обуздано.

— И за капак на разговора ни: кой е по-голям враг на нашите гори — козата или човека?

— Козата не може да повреди едрата, истинската гора. Тя може да вреди само на храсталаците, които може да достигне с муцунката си. Тези вреди не опропастяват горите. Корупцията е която ще види сметката на българската гора, а оттам и на земята. Престъпната корупция. Демокрацията в това отношение ще ни излезе много солена, ако може да се нарича демокрация райската слободия, на която се радват престъпниците и рушветчиите.