Николай Хайтов
Троянските коне в България (8) (Книга първа)

Как бе „замразен“ гробът на Апостола

И не се изпълни неговото желание „поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай“.

Съществуват три документирани в писмена форма съобщения, че Васил Левски е погребан в олтара на софийската църква „Св. Петка Самарджийска“ (пред ЦУМ), Първото е публикувано във в. „Мир“ от 6.III.1937 г. Второто съобщение е направено в доклад от 24 август 1937 г. до Гражданския комитет за издирване костите на Левски. Третото е обнародвано във в. „Труд“ на 17 май 1956 г. (В последните две съобщения се включва и точното място на гроба — отляво на Светия престол).

Само 13 дни след публикацията в „Труд“, по време на археологическите разкопки в олтара на църквата „Св. Петка“ (на 30 май 1956 г.) трикратно „предсказаният“ гроб е бил наистина разкрит — скелет 172 см, без ковчег, на 75 см под тухлената настилка на олтара, вляво от престола.

Съвпадението е смайващо. За непредубедените няма съмнение, че е разкрит гробът на Апостола, но ръководителят на разкопките Ст. Михайлов рязко отхвърля тази възможност и така още през 1956 година възниква в най-новата си фаза спорът за местопогребението на Апостола…

Етапен момент в този спор е организираната по настояване на археолозите през м. февруари 1956 г. в БАН тричасова дискусия за гроба на Левски. Това научно обсъждане завърши с категоричния извод, че скелетът, разкрит през 1956 г. в олтара на „Св. Петка“, „произхожда от погребение, извършено през XIX век и следователно може да е на Левски“. Тези изводи са обсъдени и одобрени от Бюрото на Президиума и Научния секретариат на БАН с протокол № 10 от 24 април 1986 г. Направено е заедно с това предложение пред Комитета за култура да се постави възпоменателна плоча пред църквата „Св. Петка Самарджийска“ с надпис: „Според редица данни тук през 1873 година е бил погребан Апостола на свободата Васил Левски“ (писмо № 03–0853 от 12.УП.1986 г. [???] на БАН).

Предположението е уважено и в програмата по случай 150-годишнината от рождението на Апостола (т. 7/ 3) и е заложено слагането на въпросната паметна плоча. Инициативата е одобрена и в ЦК на БКП на съвещание с ръководството на БАН и на Комитета за култура в кабинета на Й. Йотов в ЦК на 27 април 1987 г. На другия ден обаче по нареждане на проф. Никола Стефанов, началник на кабинета на генералния секретар, взетото решение за паметната плоча е отменено. Почти веднага отдел „Идеологическа политика“ при ЦК разпорежда всякакви спорове за гроба на Левски да бъдат прекратени.

Междувременно, докато траеше тригодишното „ембарго“ върху спора за гроба на Левски и свързаното решение на БАН, случиха се няколко събития от изключителна важност, свързани със същината на спора. Първото е, че беше най-сетне „открит“ (изваден от дълбоката му нелегалност) оригиналният дневник на археологическите разкопки в „Св. Петка“ през 1956 г. Оказва се, че Дневникът на разкопките, който по време на дискусията през 1986-а бе обявен за „оригинал“, е всъщност късен препис. Установи се освен това, че при преписването са извършени 37 (тридесет и седем) манипулации, изразени главно в заличаване и подменяне на текстове, с явната цел да се внесе пълна дезинформация по датирането на скелета, „приписван“ на Левски. (Опитите ми да бъдат публикувани тези данни категорично бяха отклонени от списанията „Археология“, „Исторически преглед“ и „Векове“.)

Второ: открити бяха в архива на АИМ неизвестни досега документи, от които се вижда, че още на друга ден след откриването на скелета „приписван“ на Левски, ръководителят на разкопките е направил писмено предложение да се състави нарочна комисия за установяване възникналия спор, т.е. дали тоя скелет е на Левски, или не е, но предложението е оставено без последствие. Заедно с това случват се следните странни неща:

1. Наредено е спорният скелет да не се носи в Морфологическия институт за изследване, а това да се направи „визуално“ (на място).

2. Разкритите части на скелета биват „раздигнати“ и от този момент „изчезват“.

Трето. Открита бе снимка, която категорично потвърждава направеното от Ст. Михайлов и Джингов през 1986 г. признание, че те наистина са оставили недоразкопани подколенните кости на скелета, „приписвани“ (по техния израз) на Левски. (Явно става дума за внезапно преустановяване на разкопките и за бързото им затрупване почти веднага след това (15.VI.1956 г.).

Сега възниква въпросът:

Кой е дал нареждане за преустановяването на разкопките, отменил е искането за комисия и е допуснал (или заповядал) изчезването на скелета „приписван“ на Левски, т.е. на най-важното доказателство за решаването на спора?

Много любопитен разговор може да се поведе по този въпрос, но поради липса на място ще бъда кратък. Всички налични засега улики и указания водят до името на Тодор Павлов, председателя на БАН, главния архитект на идеологическите структури в българската наука през този мрачен за нея период. Известно е, че той е човекът, който провежда по това време сталинския курс към „интернационализация“ на България чрез деформиране на историята, заличаването на националните традиции и обединяващите исторически имена и символи. Възможността гробът на националния ни герой да се окаже в една църква в близост до мястото, където е трябвало да се издигне паметникът на Ленин, е подействувало на идеологическите надзорници смразяващо. Те е трябвало бързо да реагират, но са реагирали в бързината си така, че все пак са оставили достатъчно следи…

По-късно на засекретени идеологически структури в Историческия и Археологическия институт е било наредено, навярно, да се прикрие извършената „операция“ и затова спорът за гроба на Левски се оказа толкова продължителен и мъчителен. Затова бе „замразен“ от същите идеологически структури в лицето на академиците Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов, научният резултат от тоя спор. С помощта — разбира се — на Големия кабинет в ЦК, където свещенодействуват по това време някои от техните съмишленици…