Николай Хайтов
Троянските коне в България (25) (Книга първа)

Стратегия за духовна самоотбрана на нацията

— Как да си обясним относителното мълчание на Николай Хайтов през последните две-три години?

— През последните две-три години аз пиша два-три пъти повече, но половината не се публикува (през тези две-три години никой не ми е позвънил за разказ или есе), а останалата половина потъва в мощния вестникарски водопад. По-рано имаше четири-пет вестника и веднага се разбираше кой, къде и какво е написал. Сега шансът да попадна на вестника, в който е публикувал например свое интервю Ефрем Каранфилов, е едно към 2000. Вестниците са над 2200, а хората четат обикновено по един.

— Може ли да се говори за криза в съвременната българска литература и ако наистина има такава, къде се коренят причините за това?

— Според мен не може да се говори за криза. Поне десет литературни произведения могат да се изброят — появили се през изтеклите 50 години, които има вероятност да оцелеят на зъба на времето и през следващите 50 години (говоря за романи, разкази, стихове едновременно). Горе-долу толкова са значителните произведения, създадени и през изминалите 50 години преди ерата на „социализма“ — средно на пет години — едно, но характерната за българина стихия на отрицанието, рече ли нещо да сгази, както е сега с литературата, прави го с увлечение и докрай!

— Как се отразява според вас тоталната американизация на живота ни върху развитието на националната култура?

— Ако има нещо да се е „американизирало“ у нас, както се казва, от корена до върха — това са така наречените електронни масмедии — радиото и телевизията. Струва ми се, че досега 85% от екранното време се заема от тъй наречените „екшъни“, които младото поколение гледа в захлас, защото са пълни с насилие, нападения, убийства и всякакви други разпалващи човешките нагони „занимателни“ ужаси. Благодарение на тези филми половината от децата „телезрители“ се превърнаха в невротични. Този водопад, който ни облива всяка вечер, ако продължи, ще ликвидира собствената ни традиционна култура, с всички зловещи за националната ни самоличност и самочувствие последици. Ние отиваме към тотално отродяване от българщината — това е факт! Оставям настрана целенасочения натиск върху българския език, неговото систематично изтикване, пренебрегване и ерозиране.

Мисля, че главно на долнокачествените, свързани с насилие филми, които разпалват животинските инстинкти и у млади, и у стари, се дължи в голяма степен скокообразното нарастване на престъпността. Наскоро четох или чух, че има вече и деца убийци, а проституцията с малолетни се шири в такива големи размери, че се превръща в основна за обществото ни язва. Човек започва да се пита: що за образ ще има бъдещото наше поколение при очертаващата се всеобща разруха? Лошото е, че в тази смрад съхнат корените на националната ни култура и културна самобитност…

— Какъв е изходът от това положение?

— Най-прекият изход е да се закрие телевизията, защото тя до такава степен се корумпира и комерсиализира, че изтърва всяка мярка и приличие.

Неотколе гледах някакво предаване към 23 часа, на което се обсъждаше въпросът за „оралния секс“ с три-четири момичета по на около 12 години. Това беше една безпощадна гнусотия, организирана, както разбрах, от собствениците на порнографски списания, за да засилят интереса към „проблемите на секса“, уж с възпитателна цел. От този момент аз считам, че телевизията трябва да бъде обявена за бедствие номер едно… Казвам го сериозно, ако не се намери някой да сложи ред в тази най-важна масмедия, която безцеремонно ни бърка в мозъците всеки ден и всяка вечер — тя ще извърши денационализацията в България за не повече от 10–15 години, без пушка да пукне. И ще го направи със собствените ни пари, защото издръжката на тази зловеща масмедия струва на данъкоплатците над половин милиард лева. Така че на всичко отгоре ние си плащаме за бедите и белите, които зле ръководената ни телевизия ни отваря. Но напоследък проблесна светъл лъч, дано не е временно. Новият телевизионен шеф господин Хачо Бояджиев си е поставил за цел да работи за нейното „побългаряване“. Ако се съди по неотдавнашното му интервю, той е с твърдо намерение да развали досегашния унизителен за българите баланс в телевизията и да върне там нещичко и от родната ни култура.

— А не очаквате ли да се намесят отново партиите и политиците?

— Първата работа на партиите и политиците е да бъдат на власт и в името на тази цел повече от тях са готови да преминат дори и през труповете на майките и бащите си. Както навремето никой не искаше да си спечели прозвището „антисъветчик“, а сега никой не желае да го обвинят в „настроения“ към новата световна суперсила; Един от изходите, както вече казах, е да изхвърлим телевизорите от домовете си, но такива патриоти в България все още няма в достатъчен брой, за да се предприеме духовната самоотбрана на страната по този малко необичаен, но засега единствено, комай, възможен начин, ако новоизбраният генерален директор не успее в добрите си замисли докрай.

— Оптимист ли сте за литературното и културно бъдеще на нашата нация?

— Струва ми се, че бедите, които се струпаха и продължават да се трупат върху народа ни — мизерията, демагогията, опитите да бъдем духовно обезличени — рано или късно ще пробудят известна защитна реакция в по-зрялата част на обществото ни и то ще излезе от ямата, в която сега е попаднало.

— Какъв е приносът на днешните литературни издания за развитието на българското художествено слово?

— От три години насам, с малки изключения, не виждам да са се появили нови художествени български творби. Книжният пазар, както е известно, е залят навсякъде от вносна еротична, порно- и криминална чужда книжнина. Това нашествие може да се сравни само с нашествието на хищните охлюви-рапани, които изпоядоха благородната черноморска мида. Сега българската литературна мида е натикана в миша дупка и няма скоро да излезе оттам. А за обогатяване на художественото слово и дума не може да става. Сега борбата е за оцеляването на езика и националната ни самобитност.