Николай Хайтов
Троянските коне в България (46) (Книга първа)

При комунизма българският език щял да стане излишен

„В бъдещото комунистическо общество езиковото разнообразие не може да остане. Хората трябва да минат към общуване на един език. Днес за този процес не пречат нито разстоянието и времето, нито материално-техническите фактори. Пречи упорството на самите хора, навикът им да мислят по старому за «великия български (съответно руски, немски, чешки, английски и т.н.) език», който е «прекрасен и няма равен на себе си». Не е важно кой ще бъде интернационалният език, всеки от днешните езици на големите нации може да върши тази работа, есперантото — също, но трябва да се обогати достатъчно. За съжаление езиковедите още не са показали до каква степен езиците от Европа и Америка са се смесили.“

(Из „Записки по стилистика на българския език“, Мирослав Янакиев, изд. СУ „Климент Охридски“)

В продължение на около две десетилетия „Записките по стилистика“ на проф. М. Янакиев са били едно от най-важните помагала при обучението на учителите по литература и роден език. Те са известни като единствената в света, възникнала в университетска среда, теория за подменянето на всички езици (на първо място българския) с един от езиците на „големите нации“, в краен случай — с есперанто. Не е казано в лекцията, че „интернационалният“ език на бъдещото комунистическо общество е руски, но то се подразбира. Не е известно кой език би препоръчал сега за „интернационален“ бележитият теоретик, но и то се подразбира.

По-важно е друго, че уникалните идеи за подменянето на родния език у нас, в България, по рецептите на М. Янакиев е вече практически започнало в цялата страна начело със столицата ни София (виж снимки!).

Факт, достоен също за отбелязване в Книгата на Гинес, е, че докато теорията за ликвидирането на „малките“ езици се е преподавала десетилетия в българските университети, никой не е посмял да каже, че това е медицински случай.