Уилям Айриш
Валс в тъмнината (8)

VII

Седмица или най-много десет дни по-късно Дюранд се върна от работа и забърза нагоре по стъпалата, за да поздрави Джулия, след като не бе успял да я открие в никоя от стаите на долния етаж. Стараеше се да стъпва леко, за да я изненада, да се появи неочаквано зад нея, да закрие очите й с ръце и да я накара да познае кой е. Разбира се, тя не можеше да сгреши — та кой друг би могъл да бъде? Но завръщането у дома беше все още прелестна новост и трябваше да се украсява с всякакви палави закачки и приумици; и въпреки че се повтаряше ежедневно, то продължаваше да носи цялото очарование на трепетното очакване преди първа среща.

Вратата на тяхната стая беше отворена и Джулия си седеше вътре кротко и мирно на стол с широко облегало, над което се виждаше само върхът на главата й, тъй като тя беше с гръб към входа. Не го усети; Дюранд се спря за миг на прага и я погали с поглед. Докато я наблюдаваше, Джулия раздвижи ръка и бавно отгърна страницата на някаква книга, в която се бе зачела.

Той тръгна към нея с намерението да се наведе внезапно над облегалото на стола и да притисне устни към косата й, придобила медночервен оттенък в светлината на гаснещото слънце. Но докато се приближаваше и скритият й силует бавно се разкриваше пред погледа му, удължавайки се с всяка негова крачка, той изведнъж забеляза нещо, което го накара отново да спре, смаян и почти невярващ на очите си.

Дюранд промени намеренията си. Тръгна открито в широк кръг около стола, за да я види и отстрани, и най-после се изправи пред нея, а на лицето му беше изписано болезнено недоумение.

Джулия го усети, вдигна поглед от книгата, затвори я и възкликна радостно:

— Тук ли си вече, мили? Не те чух да влизаш.

— Джулия — рече той с тона на човек в пълно недоумение.

— Какво има?

Дюранд описа с ръка силуета й отгоре до долу, но тя все още не разбираше. Наложи се да й го обясни с думи.

— Ами виж как си седнала…

Тя беше кръстосала нозе по мъжки. Едното й коляно безсрамно се издигаше върху другото, долната част на крака й дръзко стърчеше напред, стъпалото й дори леко се бе поклащало, макар че в момента седеше неподвижна.

Полите на дрехата й поприкриваха безспорната разпуснатост на тази поза, но дори и така тя ясно изпъкваше в леките извивки и вдлъбнатини.

Бяха я заловили да прави нещо много неприлично според тогавашните всеобщо възприети норми на поведение и съвсем непонятно за по-сетнешните нравствени изисквания. По онова време, ако жена седнеше някъде така, тя би предизвикала облещени погледи, даже обществена нетърпимост и биха я подканили да напусне незабавно. Никоя жена, дори и най-леката, не сядаше по друг начин, освен с плътно долепени колене, стъпила на пода и с двете ходила, като единствено можеше да дръпне едното по-назад за по-голяма грациозност. Безнравствеността не е в естеството на самото действие, а в пренебрегването на общоприетия принцип. Така една незначителна промяна на позата в епоха на стриктно съблюдавано благоприличие може да изглежда по-възмутителна от едно истинско прегрешение в друга епоха с по-свободни нрави. Едната епоха не може да разбере другата и приема нетърпимостта й към такива прояви за смешна превзетост. Но по онова време това никак не беше смешно.

Дюранд не държеше на благоприличието повече от другите, но той бе видял нещо, което никоя друга жена не беше правила пред него. Дори „младите дами“ от „академията“ на мадам Рашел, която той навестяваше през ергенските си години, никога не сядаха така. Сторила го бе жената, с която живееше под един покрив.

— Ти и друг път ли сядаш така? — неловко запита той.

Съвсем леко, някак крадешком, провинилите се колене се разделиха и издаденият напред крак стъпи до другия. След тази почти незабележима промяна тя отново седеше както подобава на една дама. Дори когато е сама, дори в присъствието само на собствения си съпруг.

— Не, разбира се — целомъдрено се възпротиви тя и събра длани в ужас. — Не. Как бих могла? Просто бях… сама в стаята и сигурно съм го сторила, без да се замисля.

— Но представи си, че някой път, пак без да се замислиш, това се случи и пред други хора.

— Няма — обеща тя и само при мисълта за това, отново събра ужасено дланите си. — Никога не се е случвало преди и няма да се повтори.

И тя отклони темата, като повдигна лице към него в очакване.

— Още не си ме целунал.

Неприятното впечатление изчезна от погледа на Дюранд, а след като устните му се сляха с нейните, той напълно забрави за случая.