Уилям Айриш
Валс в тъмнината (27)

XXVI

— Седнете, господин Дюранд — каза началникът, като му подаде ръка.

Дюранд седна и зачака.

Началникът започна да подбира думите си, подреди ги в съзнанието си и най-после рече:

— Съжалявам, но се оказа, че ние не можем да направим нищо за вас. Абсолютно нищо. Под „ние“ имам предвид полицейското управление.

— Какво? — смая се Дюранд. Облегна глава назад върху меката черна кожа на облегалката. Изпусна шапката си, която беше закрепил на коленете си, тя падна и началникът на полицията му я вдигна от пода. За момент Дюранд остана безмълвен.

— Искате… искате да кажете, че една непозната, случайна жена може да дойде, да сключи недействителен брак с някого, да изчезне заедно с петдесет хиляди долара от парите му и вие… вие не можете да направите нищо?

— Не бързайте — рече началникът търпеливо и доброжелателно. — Разбирам чувствата ви, но не бързайте. — Той му подаде брачното свидетелство, което бе задържал предния ден.

Дюранд го смачка в ръката си и възмутено го захвърли настрана.

— Тази… тази фалшификация без никаква стойност…

— Това е първото нещо, което трябва да се изясни, преди да продължим нататък. Брачното свидетелство не е фалшификат и бракът ви не е недействителен — заяви началникът и продължи, като наблягаше на всяка дума: — Тази жена е ваша законна съпруга.

Този път изумлението на Дюранд беше още по-страшно. Той бе просто поразен.

— Но тя не е Джулия Ръсел! Тя не се казва така! Ако изобщо съм женен, аз съм женен за Джулия Ръсел, която и да е тя, където и да се намира… Наречете го, ако искате, брак чрез представителство^[1]. Но тази жена е съвсем друг човек.

— Точно тук грешите — насечено произнесе началникът и при всяка дума чукваше силно с пръст по бюрото. — Консултирах се със служителите на църквата, в която сте сключили брака, консултирах се и с нашите граждански специалисти в юриспруденцията. Жената, която е стояла до вас в църквата, не е представяла друго лице, тя самата е сключила брак с вас. Няма значение под какво име се е явила, фалшиво или истинско, дори да се е представила за дъщеря на президента на Съединените щати — боже опази! — тя си остава ваша законна съпруга и според гражданския закон, и според църковния, единствено тя и никоя друга. Така е и нищо не може да се направи. Разбира се, вие можете да прекратите брака, като се позовете на укриване на факт от нейна страна, но това вече е съвсем друга работа…

— Господи! — изпъшка Дюранд. Началникът стана, отиде до ледника и му наля чаша студена вода. Дюранд не я забеляза.

— А парите? — отпаднало рече той най-сетне. — Някаква жена може да ограби дългогодишните спестявания на човека под носа ви и вие не сте в състояние да му помогнете, не можете да направите нищо за него? Що за закон е това — да наказва честните и да защищава злосторниците? Някаква жена може да влезе в дома на човека и да…

— Не. Почакайте малко. Връщаме се пак там, откъдето започнахме. Никоя жена не може да направи това и да остане ненаказана. Но във вашия случай това не е сторила просто някаква жена, коя да е жена.

— Но…

— Сторила го е вашата съпруга. И законът не може да направи нищо. Вие сте й дали официално разрешение да стори точно това, което е и сторила. Господин Симс от банката ми показа пълномощното. При такива обстоятелства, когато съществува обща сметка, една съпруга не може да открадне от мъжа си, нито пък той от нея.

Той извърна съчувствено поглед към прозореца зад себе си.

— Дори ако в този момент тя мине по улицата покрай нашата сграда, ей там отвън, ние не можем да я арестуваме, не можем да я задържим.

Смазан, Дюранд отпусна рамене. Единственото, което му дойде наум, беше:

— Вие не ми вярвате, че зад всичко това се крие някаква измама. Че една жена е тръгнала от Сейнт Луис, за да стане моя съпруга и изведнъж на нейно място тук се е появила друга…

— Ние ви вярваме. Напълно ви вярваме. Позволете ми да се изразя по следния начин. Ние сме абсолютно съгласни с вас на теория; на практика обаче не можем да направим и най-малкото, за да ви помогнем. Не че не искаме. Дори да искаме да извършим арест, ние нямаме право да я задържим, да не говорим за принудително възстановяване на сумата. В целия случай са налице само косвени улики. Все още няма доказателства за извършено престъпление. Това, че е дошла вместо първата само по себе си не е престъпление. Може да е, как да го кажа, проява на непочтеност към личността, своего рода мошеничество, но не е престъпление, признато от закона. Моят съвет към вас е…

Дюранд смразяващо се усмихна.

— Забравете цялата работа.

— Не, не. В никакъв случай. Идете в Сейнт Луис и започнете да разплитате от края. Намерете доказателства, че срещу истинската Джулия Ръсел е извършено похищение или дори нещо по-лошо. Слушайте ме сега внимателно. Казах да намерите доказателства. Писмо, написано с чужд почерк, е само доказателство, че… това е писмо с чужд почерк. Рокли, които са прекалено големи, са само… рокли, които са прекалено големи. Казах ви, намерете доказателства, че е извършено престъпление. След това ги представете, но… — Той сериозно размаха показалец напред-назад като махало — не на нас, а на съответните власти, под чието управление попада мястото, където сте намерили доказателствата, разкриващи какво се е случило. Ако е по реката, това означава на онова селище, което е най-близо до мястото, където се е случило.

Дюранд отчаяно стовари юмрука си като чук върху бюрото на началника.

— Досега не ми беше ясно, че има толкова много възможности някой злосторник да извърши престъпление и да се отърве безнаказано! — разярено извика той. — Излиза, че си струва да не спазваме законите! Защо да си правим труда да ги съблюдаваме, когато…

— Законите, така, както ги прилагаме в нашата страна — заяви търпеливо началникът, — са насочени да защищават невинните. В някои редки случаи, какъвто е и вашият, те могат да станат причина за несправедливост спрямо някой честен обвинител. Но стотици пъти, в стотици други случаи те предпазват невинния от несправедливо обвинение, неоснователно арестуване, погрешно предаване на съд и може би даже от смъртно наказание, грешката на което не може да се поправи впоследствие. Според законите на древните римляни, които в много чужди страни са все още в сила, се приема, че човек е невинен, докато се докаже противното. Така е и според англосаксонското обичайно право, което е в основата на нашите закони. — Той дълбоко въздъхна. — Помислете по този въпрос, господин Дюранд.

Най-после Дюранд повдигна оклюмалата си глава и продума:

— Разбирам. Моля да ме извините, че избухнах.

— Ако ме бяха изиграли да се оженя и ми бяха отмъкнали петдесет хиляди долара, аз също щях да избухна, и то доста по-сериозно от вас. Но това не променя нищичко от казаното преди малко. Нещата си остават така, както ви ги обясних.

Дюранд се изправи мрачно и решително и прокара два пръста по външната страна на панталона си, за да приглади гънките по крачолите.

— Ще отида в Сейнт Луис и ще започна оттам — каза той със сурово стиснати устни. После кратко добави: — Довиждане.

— Довиждане — отвърна като ехо началникът.

Дюранд прекоси стаята до вратата и я отвори, за да излезе.

— Дюранд — извика началникът, като че ли се сети какво още трябваше да добави. — Не прибягвайте към саморазправа.

Дюранд спря на прага и за момент се въздържа да отговори, сякаш не го беше чул.

— Ще се опитам — рече най-сетне той и излезе.