Уилям Айриш
Валс в тъмнината (20)

XIX

Без шапка, без палто, разрошен, точно както го бе заварило разкритието в стаята му преди малко, той тичаше като обезумял по тихите, прихлупени от нощта улици, тъй като не можеше да намери файтон, а беше прекалено нервен, за да застане на едно място и да почака. Напред, бързо напред към адреса, който случайно си бе припомнил, когато най-много се нуждаеше от него. Къщата на банкера Симс, от която го делеше половината Ню Орлиънс. Ако се наложеше, той би тичал през целия път дотам.

За щастие на едно кръстовище, осветено от сярно жълтеникавата светлина на уличен фенер, той зърна точно пред себе си файтон, освободен след предишния си курс; викна след него и без да го изчака да дойде да го вземе, побягна с всичка сила, метна се вътре и избълва адреса на Симс.

Когато стигна до къщата на банкера, той задърпа звънеца като бесен.

Чернокожа прислужница с обидено от настойчивостта му изражение го въведе в салона.

— Той вечеря, господине — намусено рече тя. — Бъдете така добър да потърпите малко, седнете и го изчакайте да привърши…

— Няма значение, че вечеря — каза той задъхано. — Работата е спешна. Помолете го да дойде тук за малко…

Сбърчил раздразнено вежди, банкерът излезе в салона с вързана около врата салфетка; все още дъвчеше. Ала щом видя кой го търси, лицето му се проясни.

— Господин Дюранд! — сърдечно възкликна той. — Какво ви води насам в тоя час? Ще заповядате ли с нас на вечеря? — Като се приближи, той забеляза измъченото му лице. — Но вие сте нещо разстроен… Какво има, приятелю? Беки, донеси бренди. Ето, седнете…

С рязко движение на ръката Дюранд отказа предложеното му питие и стола.

— Парите ми…? — едва изрече той.

— Какво се е случило, господин Дюранд? Какво е станало с парите ви?

— Там ли са? Пипани ли са…? Когато затворихте в три часа, каква беше сметката ми по вашите книги…?

— Не ви разбирам, господин Дюранд. Никой не може да пипа парите ви. Нали ги пазят. Никой, освен вас и жена ви…

Той смътно долови нещо в страдалческото изражение, което пробягна по лицето на Дюранд точно в този момент.

— Да не би?… — прошепна Симс ужасен.

— Трябва да разбера… Веднага, още тази вечер… За бога, господин Симс, направете го за мен, помогнете ми… Не ме карайте да чакам така.

Банкерът дръпна салфетката от врата си и я захвърли в знак, че вечерята му е приключила поне за момента.

— Моят главен касиер — реши той бързо. — Моят главен касиер трябва да знае. Така ще е по-бързо, отколкото да ходим до банката, иначе ще се наложи да я отваряме и да проверяваме днешния баланс…

— Как мога да го намеря? — Дюранд беше вече тръгнал към вратата, за да излезе отново.

— Не, не, ще дойда с вас. Почакайте за секунда. — Симс припряно грабна шапката си и някакъв копринен шал. — Но какво става, господин Дюранд, какво се е случило?

— Страх ме е да го кажа, преди да се уверя — съкрушено отвърна Дюранд. — Боя се дори да си го помисля.

Симс трябваше първо да намери домашния адрес на касиера; после двамата тръгнаха бързо, качиха се в същия файтон, с който бе пристигнал Дюранд, и той ги откара до една скромна, притисната от всички страни къщичка на Дюмейн Стрийт.

Симс слезе и възпря Дюранд с доброжелателен жест — очевидно искаше да му спести колкото е възможно повече неприятности.

— По-добре да почакате тук. Аз ще отида да поговоря с него.

Той влезе в къщата; забави се най-много десет минути, но на Дюранд му се стори, че са го оставили навън цяла нощ.

Най-сетне вратата се отвори и Симс се появи. Дюранд скочи да го посрещне като изхвърлен от пружина и докато вървеше към него, се опита да прочете по лицето му какви вести носи. Лицето на Симс не изглеждаше жизнерадостно.

— Какво стана? Кажете ми, за бога?

— Дръжте се, господин Дюранд, дръжте се. — Симс положи ръка на раменете му, за да го подкрепи. — Тази сутрин при отварянето вие сте имали трийсет и една хиляди петдесет и два долара и четирийсет цента в разплащателната си сметка и двайсет хиляди и десет долара спестявания.

— Това го знам. Това вече го знам. Не ми трябва това…

Касиерът последва Симс навън. Директорът му направи лекичко знак, та той да поеме неприятното задължение да отговори на въпроса.

— Съпругата ви дойде в три без пет да изтегли влоговете в последния момент — каза касиерът… — При затварянето парите ви възлизаха на петдесет и един долара и четирийсет цента в едната сметка и десет долара в другата. За да закрием и двете сметки, трябваше да имаме вашия подпис.