Уилям Айриш
Валс в тъмнината (58)

LVII

Този път той не й каза; тя сама се досети по изражението на лицето му. Видя го да стои до прозореца и да хапе устната си, вперил незрящ поглед навън. А когато го попита нещо, той не й отговори; вместо това се обърна, пъхна ръце в джобовете си и закрачи по дължината на стаята напред и назад.

Бони така добре го бе опознала, че веднага разбра каква е причината — просто не можеше да е друго.

Погледа го внимателно известно време, накрая кимна и многозначително запита:

— Пак ли?

— Пак — отвърна той, спря на място и се отпусна в едно от креслата.

Тя захвърли недоволно чорапа, който опъваше на ръката си, за да провери дали по него няма бримки.

— Защо винаги става така с нас? Едва се озърнем, едва си поемем дъх и ето — пак останем без пари и всичко започва отначало.

— При всеки свършват — навъсено рече той. — Те са единственото нещо, което не можеш и да имаш, и да харчиш в едно и също време.

— При нас като че ли изтичат! — възкликна горчиво тя. — Такова нещо никога не съм виждала. — След това отиде до прозореца и затърси оная далечна, невярна звезда на щастието им, в която той се бе взирал преди малко. Там някъде горе в необятната пустош, видима само за тях и за никой друг. — Това означава ли отново Ню Орлиънс?

Така бяха свикнали един с друг, че можеха да се разбират почти без думи. Най-малкото не беше необходимо да си разменят добре оформени изречения.

— Никакъв Ню Орлиънс вече, свърши се с това. Нищо не е останало, така че няма защо да се връщам.

Заприличали си бяха дори в маниерите. Сега пък тя прехапа долната си устна.

— Колко имаме?

— Около двеста — отвърна той, без да вдига глава.

Бони се приближи до него и сложи ръка над лакътя му, като че искаше да привлече вниманието му, въпреки че то беше изцяло насочено към нея.

— Има две неща, които могат да се направят — рече тя. — Да си седим и да не правим нищо с тях, докато свършат. Или да ги вземем и да ги използуваме за работа.

Той само я погледна; този път не се разбраха от половин дума, помежду им се бе появила пукнатина.

— Познавам хора, които с по-малко от двеста в наличност са печелили по две-три хиляди.

Бони продължаваше да го държи за ръката, като че ли искаше да му внуши мисълта си чрез нея, а не с думи. Той все още не можеше да схване идеята й.

— Знаеш ли да играеш на карти? — продължи настоятелно тя.

— Едно време играехме вечер с Джардин безиг. Май така се казваше. Но нищо не си…

— Питам те можеш ли да играеш сериозно? — раздразнено го прекъсна тя.

Тогава Дюранд разбра.

— Искаш да кажеш да разиграем парите на комар? Да рискуваме?

Тя още по-раздразнено поклати глава.

— Само глупаците рискуват. Само глупаците ги проиграват. Ще ти покажа как да играеш, така че твоите двеста долара да се увеличат със сигурност.

Едва сега Дюранд разбра какво бе имала предвид.

— Значи не да заложим на комар, а да мамим? — глухо рече той.

— Господи, защо си винаги толкова порядъчен? Нали знаеш, прекален светец… Мамя, е просто една дума. Защо да използуваме точно нея? Има много други, не по-лоши. Да се „подготвиш“. Да се „подсигуриш“ срещу загуба. Защо да оставяме всичко на късмета? Късметът е непостоянен като улична жена.

Бони се отдръпна, хвана облегалката на стола, наведе го и приканващо го затегли след себе си.

— Ела, седни. Първо ще те науча да играеш.

Беше добра учителка. След час той играеше доста добре.

— Сега знаеш „фараон“ — каза тя. — Знаеш играта не по-зле от мене или от всеки друг, който може да ти обясни правилата. Сега ще те науча на най-важното. Но първо трябва да си сложа някои неща.

Докато я нямаше, той седеше и безцелно разбъркваше картите. Бони се върна, накичена с всички бижута, които носеше при излизане вечер. Изглеждаха нелепо върху домашната й роба.

Седна срещу него и от това ръката му потрепери. Като ръка на човек, който се кани да извърши нещо ужасно.

— Виж добре четирите бои — оживено рече тя. — По време на играта аз няма да съм до тебе, тъй като никой не играе с жени и затова всичко зависи от бързото съгласуване на действията ни, моите и твоите. Все пак по параходите никога не сме се проваляли, значи не би трябвало да се провалим и сега. Това е най-простата система от всички и най-бързо я откриват, но се налага да я използуваме, тъй като пръстите ти все още не са достатъчно ловки, за да си подредиш картите още при раздаването. Така че трябва да се осланяш на мене, а не на себе си, за да се оправяш в критичните моменти. Ще я използуваме умерено, само когато най-много си струва. Сега внимавай. Когато вдигна ръка към гърдите си, това означава купи. Медальонът на шията ми е кари. Лявата обеца е пики. Дясната — спатии. Сега наблюдавай ръката ми — когато я свалям надолу, това ще ти подскаже отделните карти. Пръстите показват числата от едно до десет, като започнеш от външната страна на лявата ръка. Кутрето на лявата ръка е едно, кутрето на дясната — десет. Който пръст прегъна или само свия леко, показва картата.

— А как ще разбера дали държат валета, дами или попове?

— Те следват поред, единайсет, дванайсет, тринайсет. Поповете ще бъдат свиване на кутрето на лявата ръка и третия пръст на дясната. Асата са просто едно.

— Възможно ли е да видиш всички карти, които съперниците ми държат в ръце и да ми дадеш знак?

— Не, и не се опитвам. Трябват ти само една-две от най-силните карти и аз ще ти показвам точно тях.

Бони му побутна колодата през масата.

— Раздай ми няколко карти. Подреди си ги.

— Кажи ми сега какво държа?

Той се взря в нея.

— Най-силните ти карти са дама каро, вале купа и асо спатия.

Не го похвалиха.

— Така се беше втренчил, че и слепец щеше да разбере какво правиш. Научи се, че на карти се играе не само с пръсти, но и с лице. Хайде пак.

Той отново позна.

— По-добре е, но си много бавен. Никой няма да те чака да си ги пресмяташ наум. Хайде още веднъж.

Похвали го само с кимване.

— Отново.

Най-после призна:

— Ти не си глупав, Луис.

Неочаквано той хвърли картите настрана.

— Не мога да го направя, Бони.

Тя му хвърли унищожителен поглед.

— Защо? Толкова ли си чист? Това ще те измърси, така ли?

Дюранд сведе поглед преди нея и отчаяно зарови пръсти в косата си.

— Доколкото си спомням, ти веднъж уби човек в Моубийл! — обвини го тя. — А сега не можеш да преметнеш някого на карти. Добричък си ми, няма що…

— Онова беше друго… — (И защо изобщо ми го подхвърляш? — помисли си той.)

— Ако мразя нещо на тоя свят, това са прекалените светци. Да си беше сложил яката на ризата обратно, та напълно да заприличаш на падре. Добре тогава. Повече няма да говорим за това. Пази си твоите двеста долара, докато свършат — Бони стана от стола си и така гневно го бутна, че той се прекатури на една страна.

Дюранд проследи с поглед как тя отиде до вратата, хвана дръжката и отвори, за да излезе.

— Много ли ти се иска да го направя? — запита той. — Толкова много ли ти се иска?

Тя спря и се извърна към него.

— В твоя полза е, не в моя. Само се опитах да ти помогна. Нищо не печеля от това. Аз винаги мога да се оправя. Оправяла съм се преди, ще успея някак и сега.

Единствената дума, която не бе произнесла, прозвуча за него по-силно от всички останали — сама.

— Ще го направя заради тебе, Бони — рече той вяло. — Ще го направя само заради тебе.

Тя самодоволно сведе поглед за миг. Върна се и седна. Чертите на лицето й бавно възвърнаха предишното си изражение. И старателно продължи да го обучава.

— Какво държа сега?