Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XVI

През месец април войските се оживиха от съобщението, че царят ще дойде при армията. Ростов не можа да попадне на прегледа, който царят направи в Бартенщайн: павлоградци заемаха аванпостове далеч пред Бартенщайн.

Те бяха на биваци. Денисов и Ростов живееха в землянка, изкопана за тях от войниците, покрита със съчки и чим. Землянката беше направена по следния, станал на мода тогава начин: изкопаваше се ров, широк около един и половина аршин, дълбок — два и дълъг — три и половина. В единия край на рова правеха стъпалца и това беше входът, входната площадка; ровът беше стаята, в която щастливците като ескадронния командир имаха в противоположния на стъпалата край сложена на четири кола дъска — маса. От двете страни покрай рова, вътре, земята бе изкопана на около един аршин — и това бяха двете легла и диваните. Покривът се правеше тъй, че в средата можеше да се стои, а върху леглото можеше дори да се седи, ако се приближиш към масата. В землянката на Денисов, който живееше разкошно, защото войниците от ескадрона му го обичаха, имаше във фронтона на покрива и дъска и в тая дъска имаше едно счупено, но залепено стъкло. Когато биваше много студено, до стъпалата (в салона, както наричаше Денисов тая част от колибата) донасяха върху извита в краищата тенекия жар от войнишките огньове и ставаше толкова топло, че офицерите, които винаги биваха много у Денисов и Ростов, седяха само по ризи.

През месец април Ростов беше дежурен. Към осем часа заранта, като се върна в къщи след безсънната нощ, той заповяда да му донесат жар, смени измокрените си от дъжда долни дрехи, помоли се Богу, пи чай, стопли се, подреди нещата си в своя ъгъл и на масата и с обрулено от вятъра, пламнало лице, само по риза, легна възнак с ръце под главата. Той с удоволствие си мислеше, че тия дни ще бъде повишен по чин за последното разузнаване и очакваше излезлия нанякъде Денисов. Искаше му се да поговори с него.

Отвъд колибата се чу кънтящият вик на Денисов, който очевидно бе кипнал. Ростов се приближи до прозорчето, за да види с кого се разправяше, и видя вахмистъра Топчеенко.

— Заповядах ти да не ги оставяш да плюскат тоя ког’ен, машкин ког’ен някакъв! — викаше Денисов. — Аз лично видях, че Лазаг’чук го мъкнеше от полето.

— Заповядах, ваше високоблагородие, но не слушат — отговори вахмистърът.

Ростов отново легна на кревата си и помисли с удоволствие: „Нека сега той се занимава и тича, аз свърших своята работа и лежа — отлично!“ Зад стената той чу, че освен вахмистъра говореше и Лаврушка, тоя пъргав, хитър лакей на Денисов. Лаврушка разправяше за някакви каруци, за сухари и говеда, които бил видял, като ходил за продукти.

Зад колибата отново се чу отдалечаващият се вик на Денисов и думите: „Оседлавай!… Втог’и взвод!“

„За къде са се приготвили?“ — помисли Ростов.

След пет минути Денисов влезе в колибата, качи се с калните си крака на кревата, изпуши ядосано една лула, разхвърли всичките си неща, надяна камшика и сабята си и тръгна да излиза от землянката. На Ростовия въпрос: „Къде?“ — той отговори сърдито и неопределено, че има работа.

— Бог и великият цаг’ нека ме съдят там! — рече Денисов на излизане; и Ростов чу как зад колибата нозете на няколко коня зашляпаха из калта. Ростов не се помъчи дори да разбере накъде е отишъл Денисов. Като се затопли в своя ъгъл, той заспа и едва привечер излезе от колибата. Денисов още не бе се върнал. Времето се оправи: при съседната землянка двама офицери и един юнкер играеха на свайка и смеейки се, забиваха гвоздея в рохкавата кална пръст. Ростов се присъедини към тях. Посред играта офицерите видяха приближаващи към тях каруци: петнайсетина хусари на мършави коне вървяха след тях. Каруците, конвоирани от хусари, спряха до коневръзите и тълпа хусари ги наобиколи.

— Ето на, Денисов постоянно се измъчваше — каза Ростов, — а продуктите пристигнаха.

— Вярно! — рекоха офицерите. — Я колко са радостни войниците! — Наблизо зад хусарите яздеше Денисов, придружен от двама пехотни офицери, с които разговаряше за нещо. Ростов тръгна да го посрещне.

— Предупреждавам ви, ротмистър — каза единият от офицерите, слаб, дребен и явно озлобен.

— Нали казах, че няма да ги дам — отговори Денисов.

— Ще отговаряте, ротмистър, това е саморазправа — да се отвличат обози от своите! Нашите хора два дни не са яли.

— А моите две седмици не са яли — отговори Денисов.

— Това е грабеж! Ще отговаряте, уважаеми господине! — повтори с повишен глас пехотният офицер.

— Но какво сте се заловили за мене? А? — извика Денисов, като кипна внезапно. — Ще отговаг’ям аз, а не вие, затова не ми бг’ъмчете тук, докато още сте живи и здг’ави. Маг’ш! — викна той на офицерите.

— Добре де! — без да се плаши и без да си отива, викаше дребничкият офицер. — Ще разбойничествувате, но аз ще ви дам да…

— По дяволите, маг’ш с бъг’за кг’ачка, докато си жив! — И Денисов обърна коня срещу офицера.

— Добре, добре — каза заплашително офицерът и като обърна коня, тръгна в тръс, друсайки се на седлото.

— Куче на ог’адата, живо куче на ог’адата — каза подире му Денисов — това беше най-голямата подигравка от кавалерист за пехотинец, качен на кон — и се разсмя високо, приближавайки до Ростов. — Пг’евзех от пехотата, пг’евзех със сила един обоз от пехотата! — каза той. — Че какво, хог’ата няма да мг’ат от глад я!

Каруците, които приближаваха към хусарите, бяха определени за пехотния полк, но като узна от Лаврушка, че обозът пътува сам, Денисов го взе насила с хусарите си. Раздадоха на войниците сухари — кой колкото ще, дадоха дори и на другите ескадрони.

На следния ден полковият командир повика Денисов при себе си и му каза, като закри очи с разперени пръсти: „На тая работа аз гледам ей тъй, не знам нищо и няма да правя нищо, но съветвам ви да отидете в щаба и там, в интендантството, да уредите тая работа и ако е възможно, да се разпишете, че сте получили толкова и толкова продукти; в противен случай — искането е записано на пехотния полк — ще се започне история и може да свърши лошо.“

Направо от полковия командир Денисов отиде в щаба с искрено желание да изпълни съвета му. Вечерта той се върна в землянката в такова състояние, в каквото Ростов никога досега не бе виждал приятеля си. Денисов не можеше да говори и се задъхваше. Когато Ростов го попита какво му е, той с дрезгав и слаб глас изричаше само неразбрани ругатни и заплахи.

Уплашен от състоянието на Денисов, Ростов му предложи да се съблече, да пие вода и изпрати за лекар.

— Да ме съдят за г’абеж — ох! Дай ми още вода… Нека ме съдят, а пък аз пак винаги ще бия подлеците и ще кажа това и на цаг’я. Дайте ми лед — повтори той.

Дошлият полкови лекар каза, че е необходимо да му се пусне кръв. От косматата ръка на Денисов изтече дълбока чиния черна кръв и едва тогава той можа да разправи всичко, каквото се бе случило с него.

— Пристигам — разказа Денисов. — „Де е тук вашият началник?“ Посочиха ми. „Благоволете да почакате.“ — „Аз имам служебна работа, пристигнал съм от тридесет версти разстояние, нямам време за чакане, доложи.“ Добре, излиза тоя оберкрадец: решил и той да ме учи. „Това е грабеж!“ — „Не върши грабеж, казвам, който взема продукти, за да храни войниците си, а оня, който ги взема, за да ги слага в джоба си!“ Добре. „Разпишете се, казва, при завеждащ прехраната, а вашата работа ще върви по канал.“ Отивам при завеждащия. Влизам — до масата… кой?! Не, помисли малко!… Кой ни мори от глад? — викна Денисов и удари масата с болната си ръка толкова силно, че масата едва не падна и чашите по нея подскочиха. — Телянин! „Как, ти ли ни мориш от глад?“ Пляс, пляс по муцуната, хубаво дойде… „А!… Ти такъв-онакъв…“ и — почнах да го нареждам! Мога да кажа — падна ми сърце на място — извика Денисов радостно и злобно и под черните мустаци лъснаха белите му зъби. — Ако не бяха го отървали, щях да го убия.

— Но защо викаш, успокой се — рече Ростов. — Ето, пак протече кръв. Чакай, трябва наново да се превърже.

Превързаха Денисов наново и го сложиха да спи. На другия ден той се събуди весел и спокоен.

Но по обяд полковият адютант дойде в общата землянка на Денисов и Ростов със сериозно и тъжно лице и със съжаление показа официално писмо от полковия командир до майор Денисов, в което му се отправяха въпроси по вчерашното произшествие. Адютантът съобщи, че работата навярно ще вземе твърде лош обрат, че е назначена военносъдебна комисия и че при сегашната строгост към мародерството и своеволниченето във войските в най-добрия случай работата може да свърши с разжалване.

От страна на оскърбените работата се представяше така, че след откарването на обоза майор Денисов, без да бъде ни най-малко предизвикан, в пияно състояние, се явил при главния интендант, нарекъл го крадец, заканил му се с побой и когато го извели вън, втурнал се в канцеларията, набил двама чиновника и навехнал ръката на единия.

На новите запитвания на Ростов Денисов отговори, смеейки се, че тогава май наистина му се изпречил и някой друг, но че всичко това е глупост, празна работа, че той и не мисли да се бои от никакъв съд и че ако тия подлеци се осмелят да го закачат, той така ще им отвърне, че ще го запомнят.

Денисов говореше пренебрежително за цялата работа, но Ростов го познаваше много добре и забеляза, че в душата си (криейки от другите) той се страхуваше от съда и се измъчваше от тая работа, която очевидно щеше да има лоши последици. Всеки ден почнаха да пристигат книжа — въпросници, призовки от съда и на първи май заповядаха на Денисов да предаде ескадрона си на най-старшия след него и да се яви в щаба на дивизията за обяснения по саморазправата му в интендантството. Предния ден Платов направи разузнаване на неприятеля с два казашки полка и два ескадрона хусари. Денисов както винаги излезе пред веригата, перчейки се с храбростта си. Един куршум, изпратен от френските стрелци, го удари в бута. В друго време, с такава лека рана, Денисов не щеше да напусне може би полка, но сега се възползува от тоя случай, отказа се от явяването в щаба на дивизията и отиде в болницата.