Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XX

На 25-ти сутринта Пиер напусна Можайск. По надолнището на грамадния, стръмен и крив хълм, който почваше от града, покрай катедралната църква на възвишението вдясно, в която имаше църковна служба и биеха камбаните, Пиер слезе от колата и тръгна пеш. Зад него се спускаше надолу някакъв конен полк с песнопойци отпред. Насреща му се изкачваха каруци с ранени от вчерашното сражение. Селяните-колари викаха на конете, шибаха ги с камшици и изтичваха от едната страна на другата. Колите, в които лежаха или седяха по трима-четирима ранени войници, подскачаха от нахвърляните като настилка камъни по стръмното нагорнище. Ранените, превързани с парцали, бледи, със стиснати устни и намръщени вежди, хванати за канатите, подскачаха и се блъскаха в колите. Почти всички гледаха с наивно детско любопитство бялата шапка и зеления фрак на Пиер.

Кочияшът на Пиер викаше сърдито към колите с ранени да карат в едната страна. Кавалерийският полк, който слизаше с песни от хълма, се приближи до колата на Пиер и стесни пътя. Пиер се спря, притиснат в края на изкопания в хълма път. Поради стръмния скат слънцето не достигаше до пътя и там беше студено и влажно; над главата на Пиер беше ярко августовско утро и весело се носеше камбанният звън. Една каруца с ранени спря в края на пътя, току до Пиер. Коларят, с цървули от лико, запъхтян, изтича до колата си, пъхна камък под задните колела без обковка и почна да оправя ремъците по гърба на запрялото се конче.

Един ранен стар войник с превързана ръка, който вървеше след талигата, се хвана със здравата си ръка за нея и се извърна към Пиер.

— Кажи, земляче, тук ли ще ни оставят да лежим? Или ще ни карат до Москва? — рече той.

Пиер тъй се бе замислил, че не чу въпроса. Той гледаше ту кавалерийския полк, който се срещна сега с кервана ранени, ту каруцата, до която стоеше и в която бяха седнали двама ранени и трети лежеше, и му се стори, че тук, в тях, е отговорът на занимаващия го въпрос. От седналите в каруцата войници единият навярно бе ранен в бузата. Цялата му глава бе обвързана с парцали, а едната му буза беше подута колкото детска глава. Устата и носът му бяха изкривени на една страна. Той гледаше църквата и се кръстеше. Другият, младо момче, новобранец, рус и бял, като че без капчица кръв в тънкото си лице, гледаше Пиер със застинала добра усмивка; третият лежеше ничком и лицето му не се виждаше. Кавалеристите-песнопойци минаваха над самата каруца.

— „Ах, запропала… да ежова голова… да на чужой стороне живучи…“[1] — подвикваха те танцовата войнишка песен. Сякаш пригласяйки им, само че в друг род веселие, се гонеха във висините металическите звуци на камбанния звън. А в още по-друг род веселие горещите лъчи на слънцето заливаха насрещната стръмнина. Но под стръмнината, до колата с ранените, при запъхтяното конче, дето бе застанал Пиер, беше влажно, мрачно и тъжно.

Войникът с подутата буза гледаше ядосано кавалеристите-песнопойци.

— Ох, наперени момчета! — рече той укорно.

— Днеска не само войници, ами и селяни видях. Карат и селяните — каза с тъжна усмивка войникът, който беше зад колата, като се обърна към Пиер. — Днеска много-много не придирят… Искат да го натиснат с целия народ; с една реч — Москва. Искат наведнъж да свършат. — Макар че думите на войника бяха неясни, Пиер разбра всичко, което той искаше да каже, и кимна одобрително.

Пътят се разчисти, Пиер, слезе в подножието и продължи по-нататък.

Пиер пътуваше, като оглеждаше и двете страни на пътя, търсеше познати лица и срещаше само непознати военни лица от различни родове войски, които с еднакво учудване гледаха бялата му шапка и зеления фрак.

След като измина около четири версти, той срещна първия си познат и радостно се обърна към него. Тоя познат беше един от началствуващите доктори в армията. Пътуваше в насрещна посока с бричка заедно с един млад доктор и като позна Пиер, спря своя казак, който седеше на капрата вместо кочияш.

— Графе! Ваше сиятелство, защо сте тук? — попита докторът.

— Ами поиска ми се да погледам…

— Да, да, има какво да погледате…

Пиер слезе и спря, заприказва с доктора и му обясни намерението си да участвува в сражение.

Докторът посъветва Безухов да се обърне направо към светлейшия.

— Защо да бъдете кой знае къде през време на сражението, в неизвестност — каза той, като срещна погледа на своя млад другар, а светлейшият все пак ви познава и ще ви приеме благосклонно. Тъй направете, драги — каза докторът.

Изглеждаше, че докторът е уморен и бърза.

— Та вие мислите… А аз исках да ви попитам още де е точно позицията.

— Позицията ли? — рече докторът. — Това вече не е по моята част. Като минете през Татариново, там нещо много копаят. Ще се качите на могилата: оттам се вижда — рече докторът.

— Вижда ли се оттам?… Ако вие бихте…

Но докторът го прекъсна и тръгна към бричката.

— Бих ви завел, но, вярвайте Бога, ето, дотука съм зает (докторът посочи гърлото си), препускам до корпусния командир. Че у нас — какво е?… Знаете ли, графе, утре ще има сражение; от сто хиляди войска трябва да смятаме най-малко двадесет хиляди ранени; а ние нямаме нито носилки, нито легла, нито фелдшери, нито лекари дори за шест хиляди. Има десет хиляди каруци, но трябват и други неща; каквото щеш прави.

Странната мисъл, че от ония хиляди хора, живи, здрави, млади и стари, които с весело учудване гледаха шапката му, има навярно двадесет хиляди обречени на рани и смърт (може би тъкмо тия, които бе видял) — порази Пиер.

„Те може би утре ще умрат, защо мислят за нещо друго, а не за смъртта?“ И изведнъж по някаква скрита връзка на мислите пред него изпъкна живо слизането му от Можайския хълм, колите с ранени, камбанният звън, полегатите лъчи на слънцето и песните на кавалеристите.

„Кавалеристите отиват в сражение и срещат ранени и ни за миг не се замислят какво ги очаква, а минават покрай тях и смигат на ранените. А от всички тях двадесет хиляди са обречени на смърт, а те се чудят на шапката ми! Странно!“ — мислеше Пиер, като отиваше по-нататък към Татариново.

До една помешчическа къща, вляво от пътя, имаше екипажи, обозни коли, множество вестовои и часовои. Тук бе квартирата на светлейшия. Но в това време, когато Пиер пристигна, той не беше там и нямаше почти никого от щабните. Всички бяха на молебен. Пиер потегли напред, към Горки.

Когато се изкачи на възвишението и влезе в малката селска улица, за пръв път Пиер видя селяни-опълченци, с кръстове по шапките и в бели рубашки, които със силна глъчка и със смях, оживени и потни, работеха нещо на една грамадна тревясала могила вдясно от пътя.

Едни от тях копаеха с лопати могилата, други возеха по дъски колички с пръст, трети стояха, без да вършат нищо.

На могилата бяха застанали двама офицери и им даваха нареждания. Като видя тия селяни, които очевидно се забавляваха още със своето ново, военно състояние, Пиер отново си спомни ранените войници в Можайск и му стана ясно онова, което искаше да изрази войникът, който казваше, че искат да натиснат с целия народ. Гледката на тия работещи на полесражението брадати селяни с техните странни безформени ботуши, потните им шии и тук-там у някои разкопчани яки на рубашките, изпод които се виждаха загорелите костни на ключиците, подействува на Пиер по-силно от всичко, което бе видял и слушал дотогава за тържествеността и многозначителността на сегашния миг.

Бележки

[1] Ех, изгубила се стригана глава по чужди краища.