Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XXIV

Вечерта на 1-и септември, след срещата си с Кутузов, граф Растопчин, огорчен и оскърбен, че не беше поканен на военния съвет, че Кутузов не обърна никакво внимание на предложението му да вземе участие в отбраната на столицата, и учуден от новото гледище, узнато от него в лагера, според което въпросът за спокойствието на столицата и за нейното патриотично настроение не само че беше второстепенен, но съвсем непотребен и нищожен — граф Растопчин, огорчен, оскърбен и учуден от всичко това, се върна в Москва. След като вечеря, графът полегна, без да се съблича, на канапето и към един часа през нощта беше събуден от куриер, който му бе донесъл писмо от Кутузов. В писмото се казваше, че тъй като войските отстъпват зад Москва на Рязанското шосе, графът, ако обича, да изпрати полицейски чиновници, за да преведат войските през града. Това съобщение не беше някаква новина за Растопчин. Не само от вчерашната среща с Кутузов на Поклонно възвишение, но още от Бородинското сражение, когато всички генерали, които пристигаха в Москва, в един глас казваха, че не може да се даде още едно сражение, и когато с разрешението на графа вече всяка нощ се изнасяше държавното имущество и половината жители бяха заминали, граф Растопчин знаеше, че Москва ще бъде изоставена; и все пак това известие, съобщено му под форма на обикновена записка със заповедта на Кутузов и получено през нощта, в първи сън, учуди и раздразни графа.

По-късно, обяснявайки дейността си през това време, граф Растопчин писа на няколко пъти в бележките си, че тогава е имал две важни цели: de maintenir la tranquillite aMoscou et d’en faire partir les habitants.[1] Ако се допусне тая двояка цел, всяко действие на Растопчин е безукорно. Защо не бяха изнесени московските светини: оръжието, патроните, барутът, житните запаси, защо хиляди жители бяха излъгани, че Москва няма да бъде изоставена, и бяха разсипани? За да се запази спокойствието в столицата, отговаря граф Растопчин. За какво се изнасяха купища непотребни книжа от учрежденията и балонът на Лепих, и други неща? За да остане градът празен, отговаря обяснението на граф Растопчин. Стига само за миг да се допусне, че е имало нещо да заплашва народното спокойствие и всяко действие вече е оправдано.

Всичките ужаси на терора се основаваха само на грижата за народното спокойствие.

Но на какво се основаваше страхът на граф Растопчин за народното спокойствие в Москва през 1812 година? Кое караше да се предполага, че в града може да се очаква бунт? Жителите заминаваха, войските, отстъпвайки, изпълваха Москва. Защо народът трябваше да се разбунтува поради това?

Не само в Москва, но и в цяла Русия при навлизането на неприятеля не стана нищо, което да прилича на бунт. Повече от десет хиляди души бяха останали в Москва на 1-ви и 2-ри септември и освен множеството, което се бе събрало в двора на главнокомандуващия и което бе привлечено там от него, нищо друго нямаше. Очевидно е, че още по-малко можеха да се очакват вълнения сред народа, ако след Бородинското сражение, когато изоставянето на Москва бе станало очевидно или поне вероятно, ако тогава, вместо да вълнува народа с раздаване на оръжие и позиви, Растопчин вземеше мерки за изнасянето на всички светини, барут, заряди и пари и ако направо обявеше на народа, че градът се изоставя.

Растопчин, буен, сангвиничен човек, който постоянно се въртеше във висшите кръгове на администрацията, макар и да беше с патриотично чувство, нямаше и най-малката представа за народа, когото смяташе да управлява. Още от самото начало на неприятелското навлизане в Смоленск Растопчин си представяше, че му е определена ролята на ръководител на народното чувство — сърцето на Русия. Не само му се струваше (както се струва на всеки администратор), че управлява външните действия на московските жители, но му се струваше, че ръководи техните настроения чрез своите възвания и позиви, написани на оня изкълчен език, презиран от народа в неговата истинска среда и не разбиран от него, когато го чува отгоре. Красивата роля на ръководител на народното чувство толкова се бе харесала на Растопчин, той тъй се бе сживял с нея, че необходимостта да излезе от нея, необходимостта да напусне Москва без какъвто и да е героичен ефект го изненада и той изведнъж загуби под нозете си почвата, на която стоеше, и съвсем не знаеше какво да прави. Макар и да знаеше, той до последния миг не вярваше с цялата си душа, че Москва ще бъде изоставена и не вършеше нищо за тая цел. Жителите заминаваха против неговото желание. Ако изнасяха учрежденията, то ставаше само по искането на чиновниците, с които графът се съгласяваше против желанието си. А той лично бе зает с ролята, която сам си бе определил. Както често се случва с хора, надарени с буйно въображение, той отдавна знаеше, че Москва ще бъде изоставена, но знаеше това само с разума си, а с цялата си душа не го вярваше, не се пренасяше чрез въображението си в това ново положение.

Цялата му дейност, усърдна и енергична (друг въпрос е доколко тя беше полезна и се отразяваше на народа), цялата му дейност беше насочена само към това — да възбуди в жителите чувството, което самият той изпитваше: патриотична омраза към французите и увереност в себе си.

Ала когато събитието почна да приема истинските си исторически размери, когато излезе, че не е достатъчно да изразяваш само с думи омразата си към французите, когато тая омраза не можеше да се изрази дори чрез сражение, когато увереността в себе си излезе безполезна по отношение на въпроса за Москва, когато цялото население като един човек, изоставяйки имуществата си, потегли извън Москва и с това отрицателно действие показа пълната сила на своето народно чувство, тогава избраната от Растопчин роля стана изведнъж безсмислена. Той изведнъж се почувствува самотен, слаб и смешен, без почва под нозете си.

Като получи, събуден от сън, студената и повелителна записка на Кутузов, Растопчин се усети толкова по-раздразнен, колкото по-виновен се чувствуваше. В Москва оставаше всичко, за което му бе поръчано да го пази, всичко държавно, което трябваше да изнесе. Но нямаше възможност да се изнесе всичко.

„Кой е виновен за това, кой допусна да се стигне дотам? — мислеше той. — Разбира се, не аз. Аз бях подготвил всичко, аз държах Москва ей така! И ето докъде докараха работата! Мерзавци, изменници!“ — мислеше той, без да определя ясно кои бяха тия мерзавци и изменници, но чувствуваше потребността да мрази тия изменници, които бяха виновни за фалшивото и смешно положение, в което се намираше.

През цялата тая нощ граф Растопчин даваше заповеди, за които идеха при него от всички краища на Москва. Неговите приближени никога не бяха виждали графа толкова мрачен и раздразнен.

„Ваше сиятелство, дойдоха за нареждания от директора на отделението за родовите земевладения… От митрополията, от сената, от университета, от възпитателния дом, викарият е изпратил… пита… Какво ще заповядате за пожарната команда? Управителят на затвора… Управителят на лудницата…“ — не преставаха да докладват на графа през цялата нощ.

На всички тия въпроси графът даваше къси и сърдити отговори, които показваха, че сега неговите заповеди са непотребни, че цялата усърдно подготвена от него работа сега е развалена от някого и че тоя някой ще носи цялата отговорност за всичко, което ще се случи сега.

— Кажи на тоя дръвник — отговори той на въпроса от отделението за родовите земевладения — да остане да пази книжата си. Ти какви глупости питаш за пожарната команда? Имат коне — да вървят във Владимир. Няма да ги оставим на французите.

— Ваше сиятелство, дошъл е управителят на лудницата, какво ще заповядате?

— Какво ще заповядам ли? Всички да заминат и толкова… А лудите да ги пуснат из града. Щом у нас луди командуват армията, какво ще придиряме на тия?

На запитването за затворниците, които бяха в тъмницата, графът ядосано извика на управителя:

— Какво искаш, да ти дам за конвой два батальона ли, които нямам? Пуснете ги и толкова!

— Ваше сиятелство, има политически: Мешков, Верешчагин.

— Верешчагин! Той още ли не е обесен? — викна Растопчин. — Да ми се доведе.

Бележки

[1] Да поддържам спокойствие в Москва и да дам възможност на жителите да си заминат.