Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XIV

Когато получи от Николай съобщението, че брат й се намира заедно с Ростови в Ярославъл, княжна Маря, въпреки увещанията на леля си да не тръгва, веднага се приготви да замине, и то не сама, а с племенника си. Тя не се питаше и не искаше да знае мъчно ли бе, или не, възможно ли беше това, или невъзможно: неин дълг беше не само да бъде при брат си, който може би умираше, но и да направи всичко възможно, за да заведе сина му — и тя реши да замине. Княжна Маря си обясняваше, че щом самият княз Андрей не я бе уведомил, той или беше много слаб и не можеше да пише, или пък смяташе дългото пътуване много тежко и опасно за нея и за сина си.

За няколко дни княжна Маря се приготви за път.

Екипажите й бяха — грамадната княжеска карета, в която тя бе пристигнала във Воронеж, бричка и каруца. Заедно с нея пътуваха m-lle Bourienne, Николушка с гуверньора си, старата бавачка, три прислужнички, Тихон, един млад лакей и слуга-придружвач, когото леля й й даде.

Не можеше да се мисли да минат по обикновения път през Москва и затуй обиколният път, който трябваше да направи княжна Маря — през Липецк, Рязан, Владимир, Шуя, — беше много дълъг, много труден — поради липсата на пощенски коне навсякъде, и дори опасен около Рязан, дето (както се разправяше) се появили французи.

През това тежко пътуване m-lle Bourienne, Десал и прислугата на княжна Маря бяха учудени от твърдостта на духа й и от дейността й. Тя си лягаше след другите, ставаше по-рано от всички и никакви затруднения не можеха да я спрат. Благодарение на нейната дейност и енергия, които възбуждаха спътниците й, в края на втората седмица те стигнаха до Ярославъл.

Напоследък, през пребиваването си във Воронеж, княжна Маря изпита най-пълното щастие през живота си. Любовта й към Ростов вече не я мъчеше, не я вълнуваше. Тая любов изпълваше цялата й душа, стана неразделна част от самата нея и тя вече не се бореше срещу нея. Напоследък княжна Маря се бе убедила — макар че никога не си бе казала определено, с думи, това, че е любима и люби. Тя се бе убедила в това при последната среща с Николай, когато той бе дошъл да й съобщи, че брат й е заедно с Ростови. Нито с една дума Николай не й загатна, че сега (в случай че княз Андрей оздравее) предишните отношения между него и Наташа можеха да се възобновят, но княжна Маря виждаше по лицето му, че той знае и мисли това. И въпреки туй отношението му към нея — предпазливо, нежно и любовно — не само не се промени, но той сякаш се радваше, че сега роднинството между него и княжна Маря му позволяваше по-свободно да й изразява своето приятелство-любов, както си мислеше понякога княжна Маря. Княжна Маря знаеше, че обича за пръв и последен път в живота си и чувствуваше, че е обичана и беше щастлива и спокойна в това отношение.

Но това щастие в една част от душата й не само не й пречеше да чувствува с пълна сила мъката за брат си, но, напротив, това душевно спокойствие в едно отношение й даваше по-голяма възможност да се отдаде напълно на своето чувство към брат си. В първия миг при заминаването от Воронеж това чувство беше толкова силно, че тия, които я придружаваха, като гледаха нейното измъчено, отчаяно лице, бяха уверени, че тя без друго ще се разболее по пътя; но тъкмо трудностите и грижите по пътуването, с които княжна Маря тъй дейно се бе заела, я спасиха временно от нейната мъка и й дадоха сили.

Както е винаги през време на пътуване, княжна Маря мислеше само за пътуването, като забравяше каква беше целта му. Но когато наближиха Ярославъл и пак й стана ясно онова, което можеше да я очаква, и то не след много дни, а още тая вечер, вълнението на княжна Маря стигна до крайна степен.

Когато слугата, изпратен предварително да узнае в Ярославъл де са Ростови и в какво положение е княз Андрей, срещна при заставата голямата карета, която влизаше в града, той се ужаси, като видя страшно бледното лице на княжната, което се бе надвесило от прозорчето.

— Научих всичко, ваше сиятелство, Ростови са на площада, в къщата на търговеца Бронников, наблизо, току над Волга — каза слугата.

Княжна Маря уплашено-въпросително го гледаше в лицето, без да разбира защо той не й отговаря на най-важния въпрос: как е брат й? Вместо княжната m-lle Bourienne зададе тоя въпрос.

— Как е князът? — попита тя.

— Негово сиятелство е при тях в същата къща.

„Значи, той е жив“ — помисли княжната и тихо попита:

— Как е той?

— Слугите казват — все в същото положение.

Какво значеше „все в същото положение“, княжната не попита и само бегло, незабелязано погледна седемгодишния Николушка, който седеше пред нея и се радваше на града, наведе глава и не я дигна, докато тежката карета с трясък, друсане и люшкане не спря някъде. Затракаха разтваряните стъпалца.

Отвориха се вратичките. Отляво имаше вода — голяма река, отдясно — входна площадка; на площадката имаше хора, слуги и някаква румена, с голяма черна плитка девойка, която се усмихваше неприятно-престорено, както се стори на княжна Маря (тя беше Соня). Княжната изтича по стъпалата, девойката, която се усмихваше престорено, каза: „Тук, тук!“ и княжната се намери във вестибюла пред една стара жена с лице източен тип, която с разчувствувано изражение бързо отиваше насреща й. Това беше старата графиня. Тя прегърна княжна Маря и почна да я целува.

— Mon enfant! — рече тя. — Je vous aime et vous connais depuis longtemps.[1]

Въпреки голямото си вълнение княжна Маря разбра, че това е графинята и че трябва да й каже нещо. Без сама да знае как, тя изрече някакви учтиви френски думи в същия тон, в който бяха и другите, казани на нея, и попита — как е той?

— Докторът казва, че няма опасност — рече графинята, но в същото време, когато казваше това, въздъхна и дигна очи нагоре и тоя жест беше в противоречие с думите й.

— Къде е той? Мога ли да го видя, мога ли? — попита княжната.

— Ей сега, княжна, ей сега, миличка. Това неговият син ли е? — каза тя, като се обърна към Николушка, който влизаше с Десал. — Ние ще се настаним всички, къщата е голяма. О, какво прелестно момченце!

Графинята заведе княжната в салона. Соня разговаряше с m-lle Bourienne. Графинята галеше момченцето. Старият граф влезе в стаята и поздрави княжната. От последния път, когато княжната го бе виждала, старият граф извънредно много се бе променил. Тогава той беше живо, весело, самоуверено старче, сега изглеждаше жалък, загубен човек. Говорейки с княжната, той непрекъснато поглеждаше наоколо си, сякаш питаше всички дали прави това, което трябва. След разоряването на Москва и на имението му, изблъскан от обикновения си път, той очевидно бе загубил съзнание за значението си и чувствуваше, че за него няма вече място в живота.

Въпреки обзелото я вълнение, въпреки единственото й желание — по-скоро да види брат си, и досадата, че в тоя миг, когато тя иска само едно нещо — да го види, — те я занимават и престорено хвалят племенника й, княжната забелязваше всичко, което ставаше около нея, и чувствуваше необходимостта да се подчини временно на тоя нов ред, в който бе попаднала. Тя знаеше, че всичко това е необходимо и й беше тежко, но не се раздразни срещу тях.

— Това е племенницата ми — каза графът, като представи Соня, — не я ли познавате, княжна?

Княжната се обърна към нея и като се помъчи да задуши надигналото се в душата й враждебно чувство към тая девойка, целуна я. Но й ставаше тежко, че настроението на всички около нея беше тъй далеч от това, което бе в душата й.

— Къде е той? — попита още веднъж тя, обръщайки се към всички.

— Той е долу, Наташа е при него — отговори Соня, като се изчерви. — Изпратихме да разберем. Вие, струва ми се, сте уморена, княжна?

От раздразнение очите на княжната се насълзиха. Тя се обърна и щеше отново да попита графинята през къде да отиде при него, когато до вратата се чуха леки, стремителни, сякаш весели стъпки. Княжната се изви, погледна и видя Наташа, която влезе почти тичешком, същата Наташа, която в оная отдавнашна среща в Москва толкова не й се бе харесала.

Но преди да погледне лицето на тая Наташа, княжната разбра, че тя беше искрена нейна другарка по скръб и затова — приятелка. Тя се хвърли срещу нея, прегърна я и заплака на рамото й.

Щом узна за пристигането на княжна Маря, Наташа, която бе при леглото на княз Андрей, излезе тихо от стаята му с тия бързи и, както се сториха на княжна Маря, като че весели стъпки и изтича при нея.

Когато се втурна в стаята, по развълнуваното й лице имаше само едно изражение — изражение на обич, на безпределна обич към него, към нея, към всичко, което беше близко на любимия човек, изражение на жалост, на страдание за другите и страстно желание да се отдаде цяла, за да им помогне. Личеше, че в тоя миг в душата на Наташа нямаше ни една мисъл за себе си, за своите отношения към него.

Чувствителната княжна Маря още от първия поглед към лицето на Наташа разбра всичко това и с горестна наслада плачеше на рамото й.

— Елате, елате да отидем при него, Мари — рече Наташа, като я заведе в друга стая.

Княжна Маря дигна лице, избърса очи и се обърна към Наташа. Тя чувствуваше, че от нея ще разбере и узнае всичко.

— Какво… — почна тя въпроса си, но изведнъж се спря. Тя почувствува, че с думи не може нито да попита, нито да отговори. Лицето и очите на Наташа трябваше да й кажат всичко по-ясно и по-дълбоко.

Наташа я гледаше, но като че бе обзета от страх и от съмнение — да каже или да не каже всичко, което знаеше; тя сякаш почувствува, че пред тия лъчисти очи, проникващи в глъбината на сърцето й, не можеше да не се каже цялата, цялата истина, такава, каквато тя я виждаше. Изведнъж устната на Наташа трепна, безобразни бръчки се появиха около устата й и като зарида, тя закри лице с ръцете си.

Княжна Маря разбра всичко.

Но тя все пак се надяваше и попита с думи, в които не вярваше:

— Но как е раната му? Изобщо в какво състояние е той?

— Вие, вие… ще видите — само това можа да каже Наташа.

Долу, до неговата стая, те поседяха няколко минути, за да престанат да плачат и да влязат при него със спокойни лица.

— Как вървя болестта му? Отдавна ли му е зле? Кога е станало това? — питаше княжна Маря.

Наташа разправи, че на първо време имало опасност от трескавото му състояние и болките, но в Троицката лавра това минало и докторът се страхувал само от едно — от гангрена. Но и тая опасност минала. Когато пристигнали в Ярославъл, раната почнала да загноява (Наташа знаеше всичко около загнояването и т.н.) и докторът казал, че загнояването може да тръгне правилно. Появила се треска. Докторът казал, че тая треска не е опасна.

— Но преди два дена — почна Наташа — изведнъж стана това… — Тя сдържа риданията си. — Не зная от какво, но ще видите какъв е станал.

— Изтощен ли? Отслабнал ли?… — попита княжната.

— Не, не това, но по-лошо. Ще видите. Ах, Мари, Мари, той е премного добър, той не може, не може да живее, защото…

Бележки

[1] Дете мое! Аз ви обичам и знам отдавна.