Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

II

На 29 май Наполеон напусна Дрезден, дето бе прекарал три седмици, обкръжен от двор, съставен от принцове, херцози, крале и дори от един император. Преди да замине, Наполеон се отнесе много любезно към принцовете, кралете и императора, които бяха заслужили това, смъмри кралете и принцовете, от които не беше съвсем доволен, подари свои собствени, тоест взети от други крале, бисери и брилянти на австрийската императрица и като прегърна нежно императрица Мария-Луиза, както казва неговият историк, остави я огорчена от раздялата, която тя — тая Мария-Луиза, смятаща се негова съпруга, макар че в Париж бе останала друга съпруга — изглеждаше, че не може да понесе. Макар дипломатите все още твърдо да вярваха, че е възможно да има мир и работеха усърдно за тая цел, макар император Наполеон сам да написа писмо на император Александър, като го наричаше Monsieur mon frere[1] и искрено го уверяваше, че не желае война и че винаги ще го обича и уважава — той отиваше при армията и даваше на всяка станция нови заповеди, целта на които беше да ускорят движението на армията от запад към изток. Той пътуваше в карета, запрегната с шест коня, обкръжен с пажове, адютанти и конвой, по шосето за Позен, Торн, Данциг и Кьонигсберг. Във всеки от тия градове хиляди хора го посрещаха с трепет и възторг.

Армията се движеше от запад към изток и сменящите се шесторки коне също тъй го носеха нататък. На 10 юни той настигна армията и пренощува във Вилковишката гора в приготвена за него квартира в имението на един полски граф.

На другия ден в каляска, изпреварвайки армията, Наполеон стигна до Неман и за да може да разгледа мястото, дето щеше да се мине реката, облече полски мундир и отиде на брега.

Когато видя на отвъдната страна казаците (les. Cosaques) и ширналите се степи (les Steppes), сред които беше Moscou, la ville sainte[2], столица на оная, подобна на скитската държава, дето е ходил Александър Македонски, Наполеон, неочаквано за всички и противно на стратегическите, както и на дипломатическите съображения, заповяда настъпление и на другия ден войските му почнаха да преминават Неман.

На 12-и рано сутринта той излезе от палатката, опъната тоя ден на стръмния ляв бряг на Неман, и почна да наблюдава с далекоглед изплуващите от Вилковишката гора потоци свои войски, които се разливаха по трите моста, прехвърлени над Неман. Войските знаеха за присъствието на императора, търсеха го с очи и когато съзираха на възвишението пред палатката отделилата се от свитата фигура в сюртук и шапка, хвърляха шапките си и викаха: „Vive l’Empereur!“[3] и едни след други, несвършващи, течаха ли, течаха от грамадната гора, която ги скриваше досега, и объркали редиците, по трите моста минаваха на отвъдната страна.

— On fera du chemin cette fois-ci. Oh! quand il s’eni mele lui meme, ca chauffe… Nom de Dieu… Le voila!…Vive l’Empereur!… Les voila donc les steppes de l’Asie! Vilain pays tout de meme. — Au revoir, Beauche; je te reserve le plus beau palais de Moscou. — Au revoir! Bonne chance… — L’as-tu vu l’Empereur? Vive l’Empereur… preur! — Si on me fait gouverneur aux Indes, Gerard, je te fais ministre du Cachemire, c’est arrete. — Vive l’Empereur! Vive! Vive! Vive! — Les gredins de cosaques, comme ils filent. Vive l’Empereur! Le voila! Le vois-tu? Je l’ai vu deux fois comme je te vois. Le petit caporal… Je l’ai vu donner la croix a l’un des vieux… — Vive l’Empereur!…[4] — чуваха се гласове на стари и млади хора с най-различни характери и положения в обществото. По всички тия лица бе изписано общо изражение на радост, че отдавна очакваният поход почва, и възторг и преданост към човека в сивия сюртук, застанал на възвишението.

На 13 юни доведоха на Наполеон дребен чистокръвен арабски кон и той го яхна и препусна галоп към един от мостовете на Неман, като бе оглушаван непрекъснато от възторжени викове, които той понасяше очевидно само защото не можеше да им забрани да изразяват с тия викове своята обич към него; но тия викове, които го придружаваха навсякъде, му тежаха и го отвличаха от военната грижа, обзела го още откакто бе отишъл при войската. Той мина на отвъдната страна по един от люлеещите се върху лодки мостове, зави рязко вляво и подкара в галоп по посока към Ковно, предшествуван от замиращи от щастие, възторжени гвардейски конни егери, които препускаха пред него, за да му разчистват път през войските. Когато стигна до широката река Вилия, той спря при един полски улански полк, който беше на брега.

— Виват! — възторжено викаха и поляците, като разбъркваха строя и се натискаха един друг, за да го видят. Наполеон огледа реката, слезе от коня и седна на едно дърво на брега. По негов знак без думи му подадоха далекогледа, той го сложи върху гърба на притичалия щастлив паж и почна да гледа към отвъдната страна. След това се углъби в разглеждане картата, сложена между трупите. Без да вдига глава, каза нещо и двама от адютантите му препуснаха към полските улани.

— Какво? Какво каза той? — чу се из редиците на полските улани, когато един от адютантите спря с коня си до тях.

Заповядано беше да се намери брод и да се мине на отвъдната страна. Полският улански полковник, красив стар човек, който се бе зачервил и от вълнение объркваше думите си, попита адютанта ще му бъде ли позволено да преплува реката с уланите си, без да търси брод. С очевиден страх, че може да му откажат, той като момченце, което моли да му позволят да се качи на кон, молеше да му позволят да преплува реката пред очите на императора. Адютантът каза, че вероятно императорът не ще бъде недоволен от това прекалено усърдие.

Щом адютантът каза това, старият мустакат офицер с щастливо лице и блестящи очи дигна сабята си нагоре, викна: „Виват!“, изкомандува уланите да вървят след него, пришпори коня и препусна към реката. Той злобно блъсна тъпчещия на едно място кон и се цамбурна във водата, като тръгна из дълбокото към бързея на реката. Стотици улани препуснаха след него. Беше студено и страшно по средата и в бързея. Уланите се вкопчваха един в друг, падаха от конете. Някои коне се удавиха, удавиха се и хора, другите се мъчеха да плуват кой на седлото, кой хванат за гривата. Те се мъчеха да плуват напред към отвъдния бряг и макар че на около половин верста бяха мостовете, те се гордееха, че плуват и потъват в тая река под погледите на човека, седнал на дървото, който дори не гледаше какво правят те. Когато върналият се адютант намери сгодно време и си позволи да обърне вниманието на императора върху предаността на поляците към неговата особа, дребният човек в сив сюртук стана, повика Бертие и почна да се разхожда с него назад-напред по брега, като му даваше заповеди и от време на време поглеждаше недоволно давещите се улани, които отвличаха вниманието му.

За него не беше нова увереността му, че във всички краища на света, от Африка до степите на Московия, неговото присъствие еднакво смайва и хвърля хората в безумие на самозабрава. Той заповяда да му доведат коня и тръгна за лагера.

Въпреки изпратените на помощ лодки около четиридесет улани се удавиха в реката. Повечето от останалите се върнаха назад, на същия бряг. Полковникът и още няколко души преплуваха реката и едва можаха да излязат на отвъдния бряг. Но щом излязоха с измокрени дрехи, от които течаха ручеи, те викнаха: „Виват!“, загледани възторжено към мястото, дето стоеше Наполеон, но дето сега го нямаше, и в тоя миг те се смятаха щастливи.

Вечерта, между две нареждания — едното, да се доставят колкото е възможно по-скоро приготвените фалшиви руски книжни пари за внасяне в Русия, и другото — за разстрелване на един саксонец, в заловеното писмо на когото бяха намерени сведения за разпорежданията, във френската армии, — Наполеон, издаде трето нареждане — за зачисляване хвърлилия се без нужда в реката полски полковник в кохортата на честта (legion d’honneur), глава на която беше самият Наполеон.

Quos vult perdere — dementat.[5]

Бележки

[1] Господине брате мой.

[2] Москва, светият град.

[3] Да живее императорът!

[4] Тоя път ще има да походим. О, когато той се намеси лично, работата кипва… По дяволите… Ето го!… Да живее императорът! Ето ги, значи, азиатските степи! Все пак неприятна страна. Довиждане, Боше; ще ти запазя най-хубавия дворец в Москва. Довиждане! Добра сполука… Видя ли императора? Да живее императорът! Ако ме направят управител на Индия, Жерар, ще те направя министър на Кашмир, дадено. Да живее императорът! Да живее! Да живее! Да живее! Нехранимайковци казаци, как се измъкват. Да живее императорът! Ето го! Виждаш ли го? Аз съм го виждал два пъти, както гледам тебе. Малкият капрал… Аз го видях, когато даваше кръст на едного от дядките… Да живее императорът!…

[5] Когото иска да погуби — лишава го от разум (лат.).