Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XXVII

През деня на 2 септември звездообразното разливане на французите из Москва едва привечер стигна до квартала, дето живееше сега Пиер.

След двата последни дни, прекарани усамотено и необикновено, Пиер беше близо до умопобъркване. Една натрапчива мисъл бе изпълнила цялото му същество. Той сам не знаеше как и кога, но тая мисъл го бе обзела сега така, че той не помнеше нищо от миналото, не разбираше нищо от настоящето; и всичко, което виждаше и чуваше, ставаше пред него като насън.

Пиер бе напуснал своя дом само за да се спаси от сложната бъркотия на житейските изисквания, която го бе овладяла и която той в тогавашното си състояние нямаше сили да разплете. Той отиде в жилището на Йосиф Алексеевич под предлог, че ще прегледа книгите и книжата на покойния само защото търсеше успокоение от жизнената тревога, а в душата му споменът за Йосиф Алексеевич бе свързан със света на вечните, спокойни и тържествени мисли, съвсем противоположни на тревожната бъркотия, в която усещаше, че е вмъкван. Той търсеше тихо убежище и в кабинета на Йосиф Алексеевич наистина го намери. Когато в мъртвата тишина на кабинета седна и се облакъти на прашната маса на покойния, във въображението му спокойно и многозначително почнаха да изпъкват спомените от последните дни, особено Бородинското сражение и онова непреодолимо за него усещане на нищожността и лъжливостта си в сравнение с истината, простотата и силата на оня род хора, които се бяха отпечатали в душата му под името — те. Когато Герасим го събуди от замислеността му, на Пиер му дойде на ум, че ще участвува в предполагаемата — както знаеше — народна защита на Москва. И за тая цел той тутакси помоли Герасим да му намери кафтан и пистолет и му съобщи, че има намерение да остане в къщата на Йосиф Алексеевич, като скрие името си. След това през първия ден, прекаран от него уединено и празно (на няколко пъти Пиер се опитваше и не можеше да спре вниманието си на масонските ръкописи), няколко пъти смътно му се мярна минаващата и преди това мисъл за кабалистичното значение на неговото име във връзка с името Бонапарт; но мисълта, че нему, l’Russe Besuhof, е предназначено да сложи край на властта на звяра, минаваше през ума само като блян, който безпричинно и безследно се мяркаше във въображението му.

След като купи кафтана (само с цел да участвува в народната защита на Москва) и срещна Ростови и Наташа му каза: „Оставате ли? Ах, колко е хубаво това!“ — в главата на Пиер се мярна мисълта, че наистина би било хубаво, дори да вземеха Москва, той да остане в нея и да изпълни онова, което му е предопределено.

На другия ден, с единствената мисъл да не жали себе си и да не бъде в нищо по-долу от тях, той ходи с народа на заставата Три Гори. Но когато се върна в къщи, след като се убеди, че Москва няма да бъде защищавана, той изведнъж почувствува, че онова, което по-рано му се струваше само възможност, сега бе станало необходимост и неизбежност. Той трябваше, скривайки името си, да остане в Москва, да срещне Наполеон и да го убие, за да загине или да прекрати нещастието на цяла Европа, което според Пиер произлизаше единствено от Наполеон.

Пиер знаеше всички подробности по покушението на немския студент срещу живота на Бонапарт във Виена през 1809 година и знаеше, че тоя студент бе разстрелян. И опасността, на която излагаше живота си при изпълнение на намерението си, го възбуждаше още по-силно.

Две еднакво силни чувства привличаха неотразимо Пиер към неговото намерение. Първото бе чувството на потребност от жертва и страдание при съзнанието за общото нещастие, онова чувство, поради което на 25-и той бе заминал за Можайск и бе отишъл в разгара на сражението, а сега бе избягал от дома си, и вместо привичния разкош и удобства на живот спеше, без да се съблича, на твърдия диван и ядеше еднаква храна с Герасим; второто беше онова неопределено, изключително руско чувство на презрение към всичко условно, изкуствено, човешко, към всичко, което се смята от повечето хора за висше благо на света. За пръв път Пиер изпита това странно и омайващо чувство в Слободския дворец, когато изведнъж усети, че и богатството, и властта, и животът, всичко, което е такова усърдие си уреждат и пазят хората, всичко туй, дори и да струва нещо, е само поради насладата, с която човек може да се откаже от всичко това.

То беше онова чувство, вследствие на което доброволецът-новобранец пропива последната си копейка, поради което напилият се човек троши огледала и стъкла без каквато и да е видима причина, знаейки, че това ще му струва последната пара; онова чувство, вследствие на което човек, който извършва (в низък смисъл) безумни неща, сякаш проверява личната си власт и сила, като изявява съществуването на един висш, извън човешките условия съд над живота.

От онзи именно ден, когато Пиер за пръв път изпита това чувство в Слободския дворец, той непрестанно беше под неговото въздействие, но едва сега бе намерил пълното му задоволяване. Освен това в тоя миг всичко, което Пиер бе направил вече в тая насока, го подкрепяше в намерението му и го лишаваше от възможността да се откаже от него. И бягството му от къщи, и кафтанът му, и пистолетът, и казаното на Ростови, че остава в Москва, всичко не само би загубило смисъл, но всичко това би било презряно и смешно (към което Пиер бе чувствителен), ако и той след всичко туй би заминал като другите от Москва.

Физическото състояние на Пиер, както това става винаги, съвпадаше с нравственото. Грубата храна, с която не бе свикнал, водката, която пиеше през тия дни, липсата на вино и пури, мръсното, несменявано бельо, полубезсънните две нощи, прекарани на късия диван без постеля, всичко това поддържаше Пиер в състояние на раздразнение, близко до умопобъркване.

 

 

Беше към два часа следобед. Французите бяха влезли вече в Москва. Пиер знаеше това, но вместо да действува, той мислеше за онова, което смяташе да прави, разглеждайки всичките му бъдещи подробности. В мечтанията си Пиер не си представяше живо нито начина, по който ще нанесе удара, нито смъртта на Наполеон, но с извънредна яснота и с тъжна наслада си представяше своята гибел и геройското си мъжество.

„Да, един заради всички, аз трябва да го направя или да загина! — мислеше той. — Да, ще се приближа… и сетне изведнъж… С пистолет или с кинжал? — мислеше Пиер. — Всъщност все едно. Не аз, а ръката на провидението те наказва със смърт… ще кажа аз (мислено си представяше Пиер думите, които ще каже, убивайки Наполеон). Е, добре, вземете ме, убийте ме“ — думаше по-нататък сам на себе си Пиер с тъжно, но твърдо изражение на лицето, като навеждаше глава.

Когато Пиер, застанал сред стаята, разсъждаваше по тоя начин със себе си, вратата на кабинета се отвори и на прага се показа съвсем променената фигура на Макар Алексеевич, който винаги дотогава беше боязлив. Халатът му беше разкопчан, лицето червено и безобразно. Очевидно беше пиян. В първия миг, виждайки Пиер, той се смути, но щом съзря смущение по лицето на Пиер, веднага се ободри и с олюляващите си тънки крака дойде насред стаята.

— Те се уплашиха — каза той с дрезгав доверчив глас. — Аз казвам: няма да се предам, аз казвам… тъй ли, господине? — Той се замисли и изведнъж, като видя на масата пистолета, грабна го неочаквано бързо и избяга в коридора.

Герасим и дворникът, които вървяха подир Макар Алексеевич, го спряха в антрето и се опитаха да му вземат пистолета. Пиер, излязъл в коридора, гледаше полупобъркания старец с жалост и отвращение. Макар Алексеевич, мръщейки се от усилията си, не пускаше пистолета и викаше дрезгаво, като очевидно си въобразяваше нещо тържествено.

— На оръжие! На абордаж! Вятър, няма да го вземеш! — викаше той.

— Стига, моля, стига. Моля ви се, моля, оставете го. Хайде, моля, господарю… — думаше Герасим, като се опитваше да бутне предпазливо Макар Алексеевич за лактите и да го обърне към вратата.

— Ти кой си? Бонапарт!… — извика Макар Алексеевич.

— Така не е хубаво, господарю. Заповядайте в стаята, ще си починете. Моля ви, дайте пистолетчето.

— Махай се, презрян роб! Не ме досягай! Видя ли? — викна Макар Алексеевич, като размахваше пистолета. — На абордаж!

— Дръж — прошепна Герасим на дворника.

Уловиха Макар Алексеевич за ръцете и го повлякоха към вратата.

Антрето се изпълни с противни звукове на боричкане и пиянски, хрипкави звукове на задъхващ се глас.

Изведнъж нов, пронизителен женски вик се чу откъм входната площадка и в антрето се втурна готвачката.

— Те! Майко мила!… Наистина, те са! Четирима, конни!… — извика тя.

Герасим и дворникът пуснаха Макар Алексеевич и в затихналия коридор ясно се чуха удари от няколко ръце по входната врата.