Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XVIII

На другия ден княз Андрей си спомни снощния бал, но мислите му не се спряха за дълго на него: „Да, балът беше много бляскав. И още… да, Ростова е много мила. Има в нея нещо свежо, особено, не петербургско, което я отличава.“ Това бе всичко, което помисли той за снощния бал, и след като пи чай, седна да работи.

Но от умора или от безсъницата работата не вървеше през тоя ден и княз Андрей не можа да върши нищо; той непрекъснато сам критикуваше своята работа, както това често се случваше с него, и се зарадва, когато чу, че някой иде.

Дошлият беше Бицки, който служеше в различни, комисии, ходеше във всички петербургски общества беше страстен поклонник на новите идеи и на Сперански, отруден вестоносец на Петербург, един от ония хора, които избират своите политически убеждения както дрехите — по модата, но които затуй изглеждат най-разпалени привърженици на тези убеждения. Той се втурна при княз Андрей с угрижен вид, едва успял да свали шапката си, и веднага почна да говори. Току-що бе научил подробности по тазсутрешното заседание на Държавния съвет, открито от царя, и разправяше с възторг за това. Речта на царя била необикновена. Тя била от ония речи, които произнасят само конституционни монарси. „Царят направо каза, че Съветът и Сенатът са държавни съсловия; той каза, че управлението трябва да има за основа не произвола, а твърди начала. Царят каза, че финансите трябва да бъдат преобразувани и отчетите да бъдат публични“ — разправяше Бицки, като подчертаваше известни думи и многозначително разтваряше очи.

— Да, днешното събитие е ера, най-великата ера в нашата история — завърши той.

Княз Андрей слушаше за откриването на Държавния съвет, което очакваше с такова нетърпение и на което придаваше такава важност, и се чудеше, че сега, когато това събитие е станало, то не само не го засягаше, но му се струваше повече от нищожно. С лека насмешка слушаше той възторжените приказки на Бицки. Една съвсем проста мисъл мина през ума му: „Какво интересува и мене, и Бицки, какво ни интересува нас онова, което е благоволил да каже царят в Съвета? Нима всичко това може да ме направи по-щастлив и по-добър?“

И това просто разсъждение изведнъж унищожи всичкия предишен интерес на княз Андрей към извършваните преобразования. Същия ден княз Андрей трябваше да бъде на обяд у Сперански „en petit comité“[1], както му бе казал домакинът, когато го покани. По-рано тоя обяд в семейния и приятелски кръг на човека, от когото той толкова се възхищаваше, много интересуваше княз Андрей, още повече, защото досега той не беше виждал Сперански в домашния му бит; но сега не му се отиваше.

Ала в определения за обяда час княз Андрей вече влизаше в собствената неголяма къща на Сперански до Таврийската градина. В паркетната трапезария на малката къщица, отличаваща се с необикновена чистота (която приличаше на монашеска чистота), княз Андрей, малко закъснял, завари в пет часа вече цялото събрано общество на тоя petit comité, интимни познати на Сперански. Нямаше никакви дами освен малката дъщеря на Сперански (с дълго лице, което приличаше на бащиното й) и гувернантката й. Гостите бяха Жерве, Магницки и Столипин. Още от вестибюла княз Андрей чу високи гласове и звънлив, ясен смях, приличен на оня смях, с който се смеят на сцената. Някой с глас, който приличаше на гласа на Сперански, отчетливо подчертаваше своето „ха… ха… ха…“ Княз Андрей никога не бе чувал Сперански да се смее и тоя звънлив, тънък смях на държавния мъж странно го порази.

Княз Андрей влезе в трапезарията. Цялата компания бе застанала между двата прозореца до малката маса с мезета. Сперански, в сив фрак със звезда, очевидно още със същата бяла жилетка и висока бяла връзка, с които е бил на знаменитото заседание на Държавния съвет, се бе изправил с весело лице до масата. Гостите го бяха обкръжили. Обръщайки се към Михаил Михайлович, Магницки разправяше някакъв анекдот. Сперански слушаше и предварително се смееше на онова, което щеше да каже Магницки. Тъкмо когато княз Андрей влезе в стаята, думите на Магницки отново бяха заглушени от смях. Столипин се смееше високо и басово, дъвчейки къс хляб със сирене; с тих смях съскаше Жерве и тънко, ясно се смееше Сперански.

Сперански, продължавайки да се смее, подаде на княз Андрей бялата си нежна ръка.

— Много ми е драго, че ви виждам, княже — рече той. — За един миг… — каза той на Магницки, като прекъсна думите му. — Днес сме се уговорили: ще имаме обяд за удоволствие й ни дума по работа. — И той пак се обърна към разказвача и пак се засмя.

Княз Андрей слушаше смеха му и гледаше смеещия се Сперански с учудване и тъга от разочарование. Нему се струваше, че това не бе Сперански, а друг човек. Всичко, което по-рано му се виждаше тайнствено и привлекателно в Сперански, изведнъж му стана ясно и непривлекателно.

Разговорът на трапезата не спря нито за миг и сякаш се състоеше от събрани смешни анекдоти. Магницки още не бе успял да довърши това, което разправяше, когато друг един вече заяви, че ще разкаже нещо още по-смешно. Повечето от анекдотите засягаха ако не самия кръг на службата, то служебни лица. Сякаш тази компания окончателно бе решила, че тия хора са нищожни и затуй единственото отношение към тях можеше да бъде само добродушно-комичното. Сперански разправи, че на тазсутрешното заседание на Съвета, когато, попитали един глух сановник какво е мнението му, сановникът отговорил, че той е на същото мнение. Жерве разказа за цяло едно дело по ревизия, бележито с безсмислието на всички действуващи лица: Столипин, като заекваше, се намеси в разговора и почна да разправя разпалено за злоупотребленията през предишното управление, заплашвайки по тоя начин да придаде сериозен характер на разговора. Магницки почна да се надсмива на разпалеността на Столипин. Жерве пусна една шега и разговорът отново взе предишната си весела насока.

Очевидно Сперански обичаше след работа да почине и да се повесели с приятели и всичките му гости, разбирайки неговото желание, се мъчеха да го развеселят и сами да се повеселят. Но това веселие се струваше на княз Андрей тежко и невесело. Тънкият звук на гласа на Сперански го порази неприятно и немлъкващият смях със своята фалшива нота, кой знае защо, оскърбяваше чувството на княз Андрей. Княз Андрей не се смееше и се страхуваше, че ще бъде тежест за тази компания. Но никой не забелязваше неговото несъответствие с общото настроение. Изглеждаше, че на всички им е много весело.

На няколко пъти той поиска да се намеси в разговора, но всеки път думите му биваха изхвърляни навън като тапа от вода; и той не можеше да се шегува заедно с тях.

Нямаше нищо лошо или неуместно в онова, което те приказваха, всичко беше остроумно и можеше да бъде смешно; ала нещичко тъкмо от онова, което е същината на веселието, не само че липсваше, но те дори не знаеха, че то съществува.

След обяда дъщерята на Сперански и гувернантката й станаха. Сперански помилва дъщеря си със своята бяла ръка и я целуна. И тоя жест се стори неестествен на княз Андрей.

Мъжете, по английски, останаха на масата да пият портвайн. Посред почналия разговор по испанските операции на Наполеон, които всички одобряваха единодушно, княз Андрей почна да им противоречи. Сперански се усмихна и очевидно искайки да отклони разговора от взетата насока, разказа един анекдот, който нямаше нищо общо с разговора. За няколко мига всички замълчаха.

Като поседя на трапезата, Сперански запуши бутилката, с виното и каза: „Днеска хубавото винце е скъпичко“, даде я на слугата и стана. Всички станаха и разговаряйки все тъй шумно, отидоха в салона. Дадоха на Сперански два плика, донесени от куриер. Той ги взе и отиде в кабинета си. Щом излезе, общото весело настроение затихна и гостите почнаха разсъдително и тихо да си приказват.

— Е, сега декламация! — рече Сперански, излизайки от кабинета си. — Чуден талант! — обърна се той към княз Андрей. Магницки веднага зае поза и почна да рецитира френски шеговити стихове, съчинени от него за някои известни в Петербург лица, и няколко пъти беше прекъсван от ръкопляскания. Когато стиховете свършиха, княз Андрей се приближи до Сперански, за да се сбогува.

— Къде тъй рано? — каза Сперански.

— Обещах да отида на една вечер…

Те млъкнаха за малко. Княз Андрей гледаше отблизо в тия огледални, непозволяващи да се приближиш до тях очи и го досмеша как е могъл да чака каквото и да е от Сперански и от цялата своя дейност, свързана с него, и как е могъл да придава значение на онова, което вършеше Сперански. Дълго време след като излезе от Сперански, тоя отмерен, невесел смях не преставаше да звучи в ушите на княз Андрей.

Когато се върна в къщи, почна да си спомня, като нещо ново, своя петербургски живот от четири месеца насам. Той си спомни своите тичания, търсения, историята на проекта му за военния устав; който бе приет за сведение и за който се мъчеха да премълчат единствено защото друг проект, много лош, беше вече приготвен и представен на царя; спомни си заседанията на комитета, в който Берг беше член; спомни си как в тия заседания грижливо и надълго се обсъждаше всичко, което се отнасяше до формата и процедурата на заседанията на комитета, и как грижливо и накъсо се избикаляше всичко, което се отнасяше до същината на въпроса. Спомни си своята законодателна работа, как внимателно превеждаше на руски членове от римския и френския сборник от закони, и го досрамя за себе си. След това си представи живо Богучарово, заниманията си на село, пътуването си до Рязан, спомни си селяните, Дрон — кмета, и като си представи, че прилага по отношение на тях правата на лицата, които той подреждаше по параграфи, учуди се как е могъл толкова дълго да се занимава с такава празна работа.

Бележки

[1] В приятелски кръг.