Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XV

Да каже „утре“ и да издържи приличния тон — не беше мъчно, но да си отиде сам в къщи, да види сестрите, брат си, майка си и баща си, да признае и да иска пари, за които нямаше право след дадената честна дума — това беше ужасно.

У тях още не спяха. Младежта от Ростовата къща, след театъра и след като вечеря, седеше около клавикорда. Щом влезе в залата, Николай бе обхванат от оная любовна, поетична атмосфера, която царуваше през тая зима в техния дом и която сега, след предложението на Долохов и бала у Йогел, сякаш още повече се бе сгъстила над Соня и Наташа като въздух пред буря. Соня и Наташа, в сини рокли, в които бяха на театър, хубавички и знаещи това, бяха застанали щастливи и усмихнати до клавикорда. Вера и Шиншин играеха шах в салона. Старата графиня, докато чакаше сина и мъжа си, нареждаше пасианс заедно с една бабичка-дворянка, която живееше у тях. С блеснали очи и разрошени коси, отдръпнал назад крака си, Денисов бе седнал до клавикорда и удряйки по него с късичките си пръсти, вземаше акорди и като обръщаше очи избяло, пееше със своя слабичък, дрезгав, но верен глас съчиненото от него стихотворение „Вълшебница“, на което се мъчеше да измисли музика.

Вълшебница, скажи, какая сила

Влечет меня к покинутим струнам;

Какой огонь ты в сердце заронила,

Какой восторг разлился по перстам![1]

пееше със страстен глас той и неговите ахатови черни очи блестяха срещу уплашената и щастлива Наташа.

— Прекрасно! Отлично! — викна Наташа. — И втория куплет — каза тя, без да забележи Николай.

„При тях е все същото“ — помисли Николай, като надникна в салона, дето видя Вера и майка си с бабичката.

— А! Ето и Николенка! — изтича при него Наташа.

— Татко в къщи ли е? — попита той.

— Колко ми е драго, че си дойде! — рече Наташа, без да му отговаря. — Толкова ни е весело! Знаеш ли, Василий Дмитрич остана още един ден заради мене!

— Не, татко още не си е дошъл — рече Соня.

— Коко, ти си дошъл, ела при мене, миличък — обади се графинята от салона. Николай се приближи до майка си, целуна й ръка и като приседна мълчаливо до нейната маса, почна да гледа ръцете й, които нареждаха картите. От залата непрестанно се чуваха смях и весели гласове, които уговаряха Наташа.

— Е, добре, добре — извика Денисов, — сега не можете да отказвате. Дължите ни barcarolla. Моля ви се.

Графинята погледна мълчаливия си син.

— Какво ти е? — попита го майката.

— Ах, нищо — каза той, сякаш вече му бе дотегнал тоя все един и същ въпрос. — Татко скоро ли ще си дойде?

— Мисля.

„При тях е все същото. Те нищо не знаят! Де да се дяна?“ — помисли си Николай и отиде отново в залата, дето беше клавикордът.

Соня седеше пред клавикорда и свиреше прелюдията на баркаролата, особено обичана от Денисов. Наташа се канеше да пее. Денисов я гледаше с възторжени очи.

Николай почна да се разхожда назад-напред из стаята. „И как им се ще да я карат да пее! Какво може да пее тя? Нищо весело няма тук“ — мислеше Николай.

Соня взе първия акорд на прелюдията.

„Боже мой, аз съм пропаднал, безчестен човек. Куршум в челото, само това ми остава, а не да ми пеят — помисли той. — Да изляза? Но къде? Все едно, нека пеят!“

Продължавайки да се разхожда из стаята, Николай мрачно поглеждаше Денисов и девойчетата, като избягваше техните погледи.

„Николенка, какво ви е?“ — попита го насоченият към него поглед на Соня. Тя веднага видя, че нещо се е случило с него.

Николай се извърна от нея. Наташа със своя усет също веднага забеляза състоянието на брат си. Тя го забеляза, но в оня миг на нея самата й беше толкова весело, толкова далеч беше тя от скръб, тъга и укори, че (както често се случва с младите хора) нарочно излъга себе си. „Не, сега на мене ми е премного весело и не бива да развалям веселото си настроение със съчувствие към чуждата скръб“ — почувствува тя и си каза: „Не, аз навярно се лъжа, той трябва да бъде също тъй весел, както съм аз.“

— Хайде, Соня — рече тя и отиде точно в средата, на залата, дето според нея имаше най-добър резонанс. Подигнала глава, отпуснала безжизнено увисналите си ръце, както правят танцьорките, издигайки се с енергично движение от токчетата си на пръсти, Наташа мина по средата на стаята и се спря.

„Ето каква съм аз!“ — сякаш казваше тя, отговаряйки на възторжения поглед на Денисов, който я следеше.

„На какво се радва? — помисли Николай, като гледаше сестра си. — Как не й е отегчително и срамно!“ Наташа взе първата нота, гърлото й се разшири, гръдта се повдигна, очите й приеха сериозен израз. В тоя миг тя не мислеше за никого и за нищо и от усмихнатата й уста потекоха звуци, ония звуци, които може да издава всеки човек в същите промеждутъци от време и в същите интервали и които хиляда пъти ще ви оставят студен, но в хиляда и първия ще ви накарат да треперите и да плачете.

През тая зима Наташа за първи път бе почнала да пее сериозно и особено защото Денисов се възхищаваше от пеенето й. Сега тя пееше не по детски, нямаше вече в пеенето й това комично, детинско усърдие, което имаше по-рано; но тя още не пееше добре, както казваха всички познавачи-съдници, които я бяха слушали. „Необработен, но чудесен глас, трябва да се обработи“ — казваха всички. Но го казваха обикновено много по-късно, след като гласът й млъкваше. Ала в същото време, докато звучеше тоя необработен, с неправилно поемане на въздуха и с усилие при преходите глас, дори познавачите-съдници не казваха нищо, а само се наслаждаваха на тоя необработен глас и желаеха само да го чуят още веднъж. Нейният глас имаше оная девствена непокътнатост, онова непознаване на силите си и оная още необработена кадифена мекота, които се съчетаваха с недостатъците на певческото изкуство по такъв начин, че сякаш в тоя глас не можеше да се промени нищо, ако не искаше човек да го развали.

„Но какво е това? — помисли Николай, като чу гласа й и разтвори широко очи. — Какво е станало с нея? Как пее тя днес?“ — помисли си той. И изведнъж целият свят се съсредоточи за него в очакването на следващата нота, на следващата фраза и всичко в света стана разделено на три темпа: „Oh mio crudele affetto[2]… Едно, две, три… едно, две… три… едно… ôh mio crudelle affetto… Едно, две, три… едно. Ех, глупав наш живот! — мислеше Николай. — Всичко това, и нещастието, и парите, и Долохов, и злобата, и честта — всичко това са глупости… а ето го — Истинското… Хайде, Наташа, хайде, гълъбче! Хайде, мила!… Как ще вземе тя това si? Взе го! Слава Богу! — И без сам да забелязва, че приглася, за да усили това si, изпя в терца на високата нота. — Боже мой, колко е хубаво! Нима аз взех тая нота? Колко сполучливо!“ — помисли той.

О, как затрепери тая терца и как бе засегнато нещо най-хубаво, което имаше в душата на Ростов. И това нещо бе независимо от всичко в света и по-горе от всичко в света. Какви ти загуби на карти и долоховци, и честни думи!… Всичко е глупост. Можеш да заколиш, да откраднеш и все пак да бъдеш щастлив…

Бележки

[1]

Вълшебнице, кажи каква сила

ме привлича към оставените струни;

какъв огън запали ти в гърдите ми,

какъв възторг се разля в моите пръсти!

[2] О, моя жестока любов.