Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XII

Към десет часа вечерта Вайротер с плановете си отиде в квартирата на Кутузов, дето беше свикан военният съвет. Всички началници на колони бяха повикани при главнокомандуващия и с изключение на княз Багратион, който отказа да дойде, всички се явиха в определения час.

Вайротер, пълен разпоредител на предполаганото сражение, със своето оживление и бързина беше рязка противоположност на недоволния и сънлив Кутузов, който против желанието си играеше ролята на председател и ръководител на военния съвет. Очевидно Вайротер се чувствуваше начело на движението, което бе станало вече неудържимо. Той приличаше на впрегнат кон, който се е засилил с кола по надолнище. Не знаеше дали той вози, или него самия го тласкат; но хвърчеше с всичката възможна бързина, без да има време вече да преценява до какво ще го доведе това движение. Два пъти тая вечер Вайротер ходи за личен оглед на неприятелската верига и два пъти при монарсите, руския и австрийския, на доклад и обяснения, както и в канцеларията си, дето диктува немската диспозиция. Сега пристигна измъчен при Кутузов.

Както се виждаше, беше толкова зает, че забравяше дори да се отнася с уважение към главнокомандуващия: той го прекъсваше, приказваше бързо, неясно, без да гледа събеседника си в лицето, без да отговаря на зададените му въпроси, беше изцапан с кал и имаше жалък, измъчен, объркан и същевременно самонадеян и горд вид.

Кутузов заемаше един малък дворянски замък близо до Остралици. В големия салон, превърнат в кабинет на главнокомандуващия, се бяха събрали: Кутузов, Вайротер и членовете на военния съвет. Те пиеха чай. Очакваха само княз Багратион, за да почнат военния съвет. В осем часа пристигна ординарецът на Багратион със съобщение, че князът не може да присъствува. Княз Андрей дойде да доложи това на главнокомандуващия и като използува даденото му от Кутузов по-рано позволение да присъствува на съвета, остана в стаята.

— Тъй като княз Багратион няма да дойде, можем да почваме — каза Вайротер, стана бързо от мястото си и се приближи до масата, на която бе разгъната грамадна карта на брюнските околности.

В разкопчан мундир, от който тлъстата му шия бе изплувала върху яката като освободена, Кутузов седеше във волтеровското кресло, симетрично сложил пълните си старчески ръце на страничните подпорки, и почти спеше. От звука на Вайротеровия глас той с усилие отвори единственото си око.

— Да, да, моля, че вече е късно — промълви той, кимна с глава, отпусна я и пак затвори очи.

Ако отначало членовете на съвета мислеха, че Кутузов се преструва на заспал, звуковете, които издаваше с носа си през по-нататъшното четене, доказваха, че в тоя миг за главнокомандуващия имаше нещо много по-важно от желанието му да изкаже презрението си към диспозицията или към каквото и да е: то беше неудържимото задоволяване на човешката потребност — сънят. Той наистина спеше. С жест на човек, премного зает, който не може да губи и една минута време, Вайротер погледна Кутузов и като се увери, че той спи, взе листа и почна да чете с висок еднообразен тон диспозицията на бъдещото сражение със заглавие, което също прочете:

„Диспозиция за атаката на неприятелската позиция зад Кобелниц и Соколниц, 20 ноември 1805 год.“

Диспозицията беше много сложна и мъчна. В оригиналната диспозиция се казваше:

„Da der Feind mit seinem linken Fluegel andie mit. Wald bedeckten Berge lehnt und sich mit seinem rechten Fluegel laengs Kobelnitz und Sokolnitz hinter die dort befindlichen Teiche zieht, wir im Gegenteil mit unserem-linken Fluegel seinen rechten sehr debordieren, so ist es-vorteilhaft, letzteren Fluegel des Feindes zu attakieren, besonders wenn wir die Doerfer Sokolnitz unt Kobelnitz im Besitze haben, wodurch wir dem Feind zugleich in die Flanke fallen und ihn auf der Flaeche zwischen Schiapanitz und dem Thuerassa-Walde verfolgen koennen, Indern wir den Defileen von Schlapanitz und Belowitz ausweienen, weicne die feindliche Front decken. Zu diesem Endzwecke ist es noetig… Die erste Kolonne marschiert… die zweite Kolonne marschiert… die dritte Kolonne marschiert…“[1] и така нататък — четеше Вайротер. Изглеждаше, че генералите с неудоволствие слушаха мъчната диспозиция. Русият висок генерал Буксхевден се бе изправил с опрян на стената гръб и устремил очи в горящата свещ, като че не слушаше и дори не искаше да го смятат, че слуша. Право срещу Вайротер, посочил срещу него блестящите си отворени очи, във войнствена поза, опрял ръце на коленете си с извити навън лакти, седеше руменият Милорадович, с наперени мустаци и подигнати рамене. Той мълчеше упорито, загледан в лицето на Вайротер, и отместваше очи от него само когато австрийският началник-щаб млъкваше. В това време Милорадович многозначително оглеждаше другите генерали. Но по тоя многозначителен поглед не можеше да се разбере дали беше съгласен, или не, дали беше доволен, или не от диспозицията. Най-близо до Вайротер седеше граф Ланжерон и с усмивка на южняшкото си френско лице, която не изчезваше през всичкото време на четенето, гледаше тънките си пръсти, които бързо превъртаха хванатата в ъглите златна табакерка с портрет. В средата на един от най-дългите периоди той спря да върти табакерката, дигна глава и с неприятна учтивост в самия крайчец на тънките си устни прекъсна Вайротер и поиска да каже нещо; но австрийският генерал се намръщи сърдито и без да прекъсва четенето, замаха лакти, като че казваше: „После, после ще ми кажете мислите си, а сега благоволете да гледате картата и да слушате.“ Ланжерон дигна очи нагоре с израз на недоумение, озърна се към Милорадович, сякаш търсеше обяснение, но като срещна многозначителния, но нищо незначещ поглед на Милорадович, наведе тъжно очи и пак почна да върти табакерката.

— Une leçon de géographie![2] — промълви той като че на себе си, но доста високо, за да го чуят.

Пржебишевски с почтителна, но достойна учтивост бе превил с ръка ухото си към Вайротер с вид на човек, който е цял внимание. Дребният на ръст Дохтуров бе седнал точно срещу Вайротер с внимателен и скромен вид и приведен над простряната карта, проучваше добросъвестно диспозицията и непознатата му местност. Той на няколко пъти помоли Вайротер да повтори не добре чутите от него имена и мъчните названия на селата. Вайротер изпълняваше желанието му и Дохтуров си записваше.

Когато четенето, което продължи повече от час, завърши, Ланжерон пак спря да върти табакерката и без да гледа Вайротер и когото и да било по-специално, почна да говори колко е мъчно да се изпълни подобна диспозиция, дето се предполага, че положението на неприятеля е известно, когато това положение може би не ни е известно, тъй като неприятелят е в движение. Възраженията на Ланжерон бяха основателни, но личеше, че целта на тия възражения бе предимно в желанието да се покаже на генерал Вайротер, който четеше своята диспозиция тъй самоуверено, като пред ученици, че има работа не с глупци, а с хора, които можеха да поучат и него във военното дело. Когато еднообразният звук на Вайротеровия глас млъкна, Кутузов отвори очи и като воденичар, който се пробужда, щом се прекъсне приспивният звук на воденичните колела, вслуша се в това, което казваше Ланжерон, затвори бързо очи и наведе още по-ниско глава, сякаш искаше да каже: „Вие още ли приказвате за тия глупости!“

Стараейки се да оскърби колкото може по-люто авторското военно самолюбие на Вайротер, Ланжерон доказваше, че Бонапарте може лесно да атакува, вместо да бъде атакуван, и с това да направи цялата тая диспозиция съвсем безполезна. На всички възражения Вайротер отговаряше с твърда презрителна усмивка, приготвена очевидно предварително за всяко възражение, каквото и да му кажеха.

— Ако можеше да ни атакува, той би сторил това днес — каза той.

— Значи, вие мислите, че е безсилен? — рече Ланжерон.

— Той едва ли има и четиридесет хиляди войска — отговори Вайротер с усмивка на доктор, комуто някоя знахарка иска да посочи средства за лекуване.

— В такъв случай, очаквайки нашата атака, той върви към гибелта си — каза с лека иронична усмивка Ланжерон и пак се извърна за подкрепа към най-близкия до него Милорадович.

Но в тоя миг Милорадович очевидно най-малко от всичко мислеше за онова, за което спореха генералите.

— Ma foi[3] — каза той, — утре на бойното поле ще видим всичко.

Вайротер отново се усмихна със същата усмивка, която значеше, че нему е смешно и странно да среща възражения от руските генерали и да доказва онова, в което не само той е премного уверен, но в което беше уверил и императорите.

— Неприятелят е угасил огньовете и в лагера му се чува непрекъснат шум — каза той. — Какво значи това? Или се отдалечава, единственото нещо, от което трябва да се боим, или сменя позицията си (той се усмихна). Но дори да заеме позиция в Тюрас, той само ни избавя от големи грижи и всички нареждания остават в сила до най-малките подробности.

— Но по какъв начин? — каза княз Андрей, който отдавна дебнеше случай да изкаже съмненията си.

Кутузов се събуди, прокашля се тежко и изгледа генералите.

— Господа, диспозицията за утре, дори за днес (тъй като вече минава полунощ), не може да бъде изменена — каза той. — Вие я чухте и ние всички ще изпълним дълга си. А преди сражение няма нищо по-важно от това… (той се поспря) да се наспиш хубаво.

Той даде вид, че се привдига. Генералите се поклониха и се разотидоха. Беше вече след полунощ. Княз Андрей излезе.

Военният съвет, в който княз Андрей не успя да накаже, както се надяваше, мнението си, остави в него неясно и тревожно впечатление. Той не знаеше кой беше прав: Долгоруков и Вайротер или Кутузов с Ланжерон и другите, които не одобряваха плана за атаката. „Но нима Кутузов не можеше да каже направо на царя какво мисли? Нима това не може да се върши иначе? Нима заради придворни и лични съображения трябва да се рискува животът на десетки хиляди и моят, моят живот?“ — мислеше той.

„Да, твърде е възможно утре да ме убият“ — помисли той. И изведнъж при тая мисъл за смъртта цяла редица спомени, най-далечни и най-съкровени, — изникна във въображението му; той си припомни последното сбогуване с баща си и жена си; припомни си първите дни на любовта си към нея; припомни си за бременността й — и му дожаля и за нея, и за себе си, и в нервно-разнежено и развълнувано състояние излезе от селската къща, в която беше на квартира с Несвицки, и почна да се разхожда пред нея.

Нощта беше мъглива и лунната светлина се промъкваше тайнствено през мъглата. „Да, утре, утре! — мислеше той. — Утре може би всичко ще се свърши за мене, няма да ги има вече всички тия спомени, всички тия спомени не ще имат вече никакъв смисъл за мене. И утре може би, дори сигурно утре, аз предчувствувам това — за първи път най-сетне ще трябва да покажа всичко, каквото мога да направя.“ И той си представи сражението, загубването му, съсредоточаването на боя в една точка и объркването на всички началствуващи лица. И ето го тоя щастлив миг, тоя толкова очакван Тулон най-сетне се явява пред него. Той твърдо и ясно изказва мнението си и на Кутузов, и на Вайротер, и на императорите. Всички са поразени от верността на неговите разсъждения, но никой не се наема да ги изпълни, и ето той взема един полк или дивизия, поставя като условие никой да не се бърка в неговите разпоредби и повежда дивизията си към решаващата точка и сам спечелва победата. „А смъртта и страданията?“ — обажда се друг глас. Но княз Андрей не отговаря на тоя глас и продължава успехите си. Диспозицията за следващото сражение се изработва само от него. Той има званието дежурен по армия при Кутузов, но върши всичко сам. Следващото сражение е спечелено само от него. Кутузов бива сменен, назначават него… „Е, ами после? — обажда се пак другият глас — Ами после, ако ти десет пъти поне преди това не бъдеш ранен, убит или излъган; е, ами после какво?“ — „Да, после — отговаря си сам княз Андрей, — не знам какво ще стане после, не ща и не мога да зная; но ако искам това, ако искам слава, ако искам да стана известен на хората, да бъда обичан от тях — аз не съм виновен, че искам това, че само това искам, че единствено за това живея. Да, единствено за това! Никога и никому няма да го кажа, но, Боже мой, какво да правя, щом, не обичам нищо освен славата, обичта на хората към мене. Смърт, рани, загубване на семейството — нищо не ме плаши! И колкото и да ми са скъпи и мили мнозина: баща ми, сестра ми, жена ми — най-скъпите за мене хора, колкото и страшно и неестествено да изглежда това, още сега бих ги дал всичките, за един миг слава, за тържеството над хората, за обичта към мене на хора, които не познавам и няма да познавам, за обичта ей на тия хора…“ — помисли той, вслушан в глъчката в двора на Кутузов. В двора на Кутузов се чуваха гласовете на стягащите багажа вестовои; един глас, навярно гласът на кочияша, дразнеше стария Кутузов готвач, когото княз Андрей познаваше и когото наричаха Тит, и му думаше:

— Тит, хей, Тит!

— Какво? — отвърна старецът.

Тит, вършей, не стой скрит — каза шегобиецът.

— Тю, дяволите да те вземат — чу се глас, заглушен от смеха на вестовоите и слугите.

„И все пак обичам и скъпя само тържеството си над всички тях, скъпя тая тайнствена сила и славата, която се рее ей тук над мене, в тая мъгла!“

Бележки

[1] Тъй като с лявото свое крило неприятелят се опира на покрити с гора височини, а дясното се проточва покрай Кобелниц и Соколниц, зад намиращите се там езера, а ние, напротив, превъзхождаме с нашето ляво крило неговото дясно, то за нас е изгодно да атакуваме това неприятелско крило особено ако заемем селата Соколниц и Кобелниц, което ще ни даде възможност да нападаме фланга на неприятеля и да го преследваме в равнината между Шлапаниц и Тюраската гора, и като избягваме клисурата между Шлапаниц и Беловиц, с която е прикрит неприятелският фронт. За тая цел е необходимо… Първата колона марширува… втората колона марширува… третата колона марширува…

[2] Урок по география.

[3] Бога ми.